Решение № 1915 от 15.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1915 гр. София, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211100510933 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20028673 от 01.02.2021 г., постановено по гр.д. № 28684/2011 г. по описа на СРС, 155 състав е прието за установено по предявените искови претенции от ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК ******* против Н.Я.Д., с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ******* на основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, че Н.Я.Д. дължи на ЗК „Л.И.“ АД сумата от 6 115,39 лв. /шест хиляди сто и петнадесет лева и тридесет и девет стотинки/ - главница, представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № 00-000-01-1261-8798/2007, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2 215,59 лв. /две хиляди двеста и петнадесет лева и петдесет и девет стотинки/ – лихва за забава за периода от 25.01.2008 г. до 23.11.2010 г.

Съобразно изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК съдът разпределил отговорността за разноски по делото, като осъдил Н.Я.Д. да заплати на ЗК Л.И. АД, на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 121,85 лв. /сто двадесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски в заповедното производство и сумата от 196,73 лв. /сто деветдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

С решението, ЗК „Л.И.“ АД е осъден да заплати на Н.Я.Д., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 265,95 лв. /двеста шестдесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

Решението е постановено при участието на ЗАД Булстрад иншурънс груп АД, в качеството му на трето лице – помагач на страната на Н.Я.Д..

Срещу решението в частта, с която е уважен иска е подадена въззивна жалба от конституираните в хода на процеса на осн. чл. 227 ГПК наследници на Н.Я.Д., а именно Е.Н.

Я. –Ц., В.С. Я. и М. Н. ЯНЧ.. Поддържа, че по делото са извършвани процесуални действия след смъртта на техния наследодател, решението било постановено близо пет години след 1 смъртта му, поради което правото им на защита било накърнено. Излагат доводи по същество на спора. Искането до въззивния съд е за обезсилване, евентуално отмяна на първоинстанционното решение.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника в производството ЗД „Л.И.“ АД, с който жалбата се оспорва. Заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски за въззивното производство.

Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, но недопустимо в обжалваната му част.

Предявени са искови претенции по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.

213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковата молба, по която е било образувано гр. дело № 28684/2011 г. по описа на СРС, ГО, 155 с-в, е била депозирана на 04.07.2011 г. от ЗК „Л.И.“ АД срещу Н.Я.Д..

В съдебно заседание, проведено на 16.07.2020 г. е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания. На 01.02.2021 г., първоинстанционният съд е постановил решение по същество на спора между страните.

Същевременно видно от справка от НБД "Население" /л. 100 от първоинстанционното дело/ соченият ответник Н.Я.Д. е починал на 14.11.2016 г. Законните му наследници Е.Н. Я. –Ц., В.С. Я. и М. Н. ЯНЧ. са конституирани на негово място с определение на първоинстанционния съд по горното дело от 09.04.2021 г. /лист 111 от делото/, след приключване на производството по делото с постановеното решение на 01.02.2021 г., което е било постановено по отношение на починалия.

Както е известно всяко физическо лице се ползва с процесуална правоспособност от раждането до своята смърт. С факта на смъртта се поставя край на процесуалната правоспособност, а в случая тази смърт предхожда съдебното заседание, в което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезанията.

Процесуалната правоспособност е абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване и съществуване на процесуалното правоотношение, за която съдът следи служебно. Съгласно константната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 9/21.01.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г. на ВКС, І го и Решение № 181 от 01.02.2017 г. по гр. д. № 1980/2016 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, когато юридическото събитие е настъпило по време на висящността на спора, съгласно член 227 ГПК, починалата страна се замества от нейните правоприемници. В случая, процесуалното правоприемство настъпва по силата на закона, а не по волята на съда или правоприемниците, поради което е без значение дали това събитие и станало известно на съда, пред който делото е било висящо.

Процесуалната правосопособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, като липсата на процесуална правоспособност е пречка за постановяване на решение по същество на спора. Тя е условие за допустимост на процеса.

Следователно решението, постановено с участие на неправоспособна страна, е процесуално недопустимо. /Така Решение № 124 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 524/2010 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 124 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 524/2010 Г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС/. Такова решение подлежи на обезсилване по реда на чл. 270, ал. 3 ГПК в обжалваната част, а делото - на връщане на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 20028673 от 01.02.2021 г. по гр.д. № 28684/2011, СРС , 155 състав В ЧАСТТА , с която е прието за установено по предявената искова претенция от ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК ******* против Н.Я.Д., с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ********* на основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, че Н.Я.Д. дължи на ЗД Л.И. АД, сумата от 6 115,39 лв. /шест хиляди сто и петнадесет лева и тридесет и девет стотинки/ - главница, представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № 00-000-01-1261-8798/2007, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и в ЧАСТТА, с която е осъден Н.Я.Д., ЕГН ********** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК *******, на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 121,85 лв., представляваща направени по делото разноски в заповедното производство и сумата от 196,73 лв., представляваща направени по делото разноски като недопустимо И ВРЪЩА делото на друг състав на СРС за произнасяне по предявения иск.

Решението е постановено при участието на ЗАД „Булстрад иншурънс груп“ АД, в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3