Решение № 724 от 13.02.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 10766/2021
- Вид
- Решение № 724
- Подписан
- 13.02.2023
- В сила
- 06.07.2023
- Състав
- Мила Панайотова Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 113, ал. 1, т. 1 · Закон за управление на отпадъците
- чл. 120 · Закон за управление на отпадъците
- чл. 135, ал. 1, т. 1, предл. 3 · Закон за управление на отпадъците
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 724 гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: М.П. Л. при участието на секретаря В. Д. К. като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело № 20211110210766 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А. Б.“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В. в.“ № ......., съвместно представлявано от членовете на Съвета на директорите А. Х. и Г. В., срещу Наказателно постановление (НП) № 156/14.06.2021 г., издадено от директора на Регионалната дирекция по околната среда и водите – гр. София (РИОСВСофия), с което на основание чл. 135, ал. 1, т. 1, предл. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1 от 4.06.2014 г. /по-долу наричана Наредбата/ за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, издадена от министъра на околната среда и водите.
Със срочно подадената си жалба процесуалните представители на наказаното юридическо лице - надлежно упълномощените за целите на настоящото производство защитници – адв. А. и адв. М. – и двамата членове 1 на САК, отправят искане за отмяна на издаденото наказателно постановление. Твърдят, че административнонаказателната отговорност на подзащитното им дружество е била ангажирана незаконосъобразно.
Аргументи в подкрепа на тази теза са развити във връзка с липса на изрично оправомощаване на актосъставителя да издава актове за установяване на административни нарушения, както и с неправилно определяне на твърдяната дата на извършване на процесното деяние. Конкретното задължение за осигуряване придружаване на отпадъците от документ по Приложение VII от Регламент (ЕО) № 1013/2006 г. било за изпращача на товара, като забавеното предоставяне на съответната информация изключвало вината на жалбоподателя за нарушение по чл. 22, ал. 4 от Наредбата. Извършено е и позоваване и на допуснати съществени процесуални нарушения – административнонаказателното обвинение било формулирано по неправилен и незаконосъобразен начин, което ограничавало правото на защита на дружеството. Сочи се, че атакуваното наказателно постановление не съдържало императивните реквизити, определени от нормата на чл. 57 от ЗАНН, а актът, с който нарушението е установено, бил съставен при неспазване разпоредбите на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. Вмененото на дружеството нарушение, както и неговата вина, не били доказани по несъмнен начин, а твърдяното деяние не било подведено под относимата санкционна норма. На последно място, защитниците на жалбоподателя възразяват срещу липсата на подробно обсъждане и немотивиране на преценката на наказващия орган за неприложимост на предпоставките на чл.
28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от защитника си – адв. М., с приложено на л. 9 от делото пълномощно, който поддържа отправеното с жалбата искане за отмяна на обжалваното НП по съображения, развити в нея.
Въззиваемата страна - директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите – гр. София, се представлява от юрк. Бозов, активно легитимиран с представено в проведеното съдебно заседание пълномощно, който пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения 2 и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят – „А.Б.“ ЕАД е притежател на Разрешение за дейности по третиране на отпадъци, издадено с Решение № 16-ДО-145-03/24.02.2020 г. от директора на РИОСВ-П. за дейности с код R12 и R13 на опасни и неопасни отпадъци, в т.ч. отпадъци от черни и цветни метали, метални опаковки и други.
Във връзка с осъществяването на текущ контрол за спазване изискванията за третиране на отпадъци и на условията по разрешението е извършена планова проверка на площадка за дейности по третиране на отпадъци – собственост на проверявания субект „А. Б.“ ЕАД, отредена за производствени и складови дейности. При проверка на място е установено, че в обекта се съхраняват отпадъци от черни и цветни метали – алуминиеви и месингови отпадъци, съхранявани в покрито хале, опаковани в чували, балирани или в насипно състояние, алуминиеви и цинкови – съхранявани на открито в отделни бетонови клетки, обозначени с код и наименование на съответния тип отпадък.
На 13.10.2020 г. на електронната поща на РИОСВ-София е постъпила справка от Дирекция „Национален координационен център“ при МОСВ за м. септември относно дружествата, които не са спазили изискванията на чл. 22, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 1 за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. От предоставените данни е видно, че за два осъществени превоза – въвеждане на отпадъци с цел извършване на операции по оползотворяване, не е било спазено горепосоченото изискване. Във връзка с това е издаден констативен протокол № ККФОС-ЛД-27/01.12.2020 г., с който на жалбоподателя е предписано да спазва изискванията на чл. 22, ал. 4 от Наредбата.
На 09.11.2020 г. на електронната поща на РИОСВ-София е постъпила нова месечна справка от Д „НКЦ“ към МОСВ за месец октомври 2020 г. относно осъществения обмен на информация между лицата, уреждащи превози на отпадъци за внос в Република България, РИОСВ и Дирекция 3
„Национален координационен център“. Посочено било, че на 23.10.2020 г. е осъществено въвеждане от Румъния на 23 520 кг. неопасен отпадък с код и наименование 19 12 03 цветни метали съгласно Наредба № 2 за класификация на отпадъците, с получател „А. Б.“ ЕАД. Отпадъците били предназначени за дейности по оползотворяване с код R4 – рециклиране/възстановяване на метали и метални съединения, като информацията за осъществения превоз била получена със закъснение.
При извършена документална проверка на постъпилите пред РИОСВ уведомления било установено, че на 27.10.2020 г. дружеството е представило по електронен път пред контролния орган сканиран екземпляр от Анекс VII № 2026/23.10.2020 г. с информация, придружаваща доставките на отпадъци, описание в т. 3(2) и (4). С това е направена констатацията, че „Аифорос България“ ЕАД, в качеството си на вносител и получател на метални отпадъци, не е изпълнило задължението си по чл. 22, ал. 4 от Наредбата относно осъществения на 23.10.2020 г. превоз, като не е изпратило в нормативно определения срок (не по-късно от датата на натоварване на отпадъците) в РИОСВ-София на обявен на страницата на инспекцията електронен адрес, копие от попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006, подписан в поле 12.
На 15.12.2020 г. св. Л. Д. на длъжност „старши експерт“ в дирекция „КПД“, отдел „ККФОС“ при РИОСВ съставила на юридическото лице акт за установяване на административно нарушение на чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/2014 г. в присъствието на двама свидетели, както и на упълномощен представител на дружеството. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения и обяснения от заинтересованата страна.
Въз основа на фактическите и правни констатации в съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № 156/14.06.2021 г. В него е отбелязано, че в съставения акт била допусната нередовност, като грешно била посочена като дата на извършване на нарушението - 23.10.2020 г.
В действителност се касаело за нарушение, чието изпълнително деяние се осъществява чрез бездействие, съответно съставът се считало за изпълнен в деня, следващ крайния срок за изпълнение на задължението и за релевантен момент на извършване на нарушението следвало да се приеме 24.10.2020 г. С наказателното постановление, на основание чл. 135, ал. 1, т. 1, предл. 3 от 4
ЗУО на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1 от 4.06.2014 г.
Съдът намира гореописаната фактическа обстановка за установена от гласните доказателствени средства по делото – свидетелските показания на актосъставителя Л. Д., както и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а именно – заповеди № РД-69/17.06.2020 г. и РД-67/17.06.2020 г. на директора на РИОСВ, констативен протокол № ККФОС-ЛД27/01.12.2020 г., електронна кореспонденция, справка за изпратени документи по Наредба № 1/2014 г. за месец октомври 2020 г., Анекс VII с информация, придружаващата доставката на отпадъци, посочени в т. 3(2) и (4), уведомление до и.д. на жалбоподателя във връзка с отправено запитване, пълномощни за процесуално представителство и известие за доставяне.
Свидетелските показания на актосъставителя съдът кредитира като обективни и достоверни. Последните са последователни и непротиворечиво разкриват механизма на установяване на нарушението.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя и от гореописаните доказателства, приобщени по делото по реда на чл. 283 от НПК.
От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата срещу процесното НП е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разглеждана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63 от ЗАННН, при упражняване на правомощията си, свързани с разглеждане на дела по обжалвани наказателни постановления, съдът проверява законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извършва и проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан с основанията, изложени в жалбата.
При извършената служебна проверка за спазването на изисквания на ЗАНН в хода на административнонаказателното производство съдът не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на наказателното постановление.
5
Както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни органи.
Възражението на жалбоподателя за липса на материална компетентност на актосъставителя се опровергава от приложените по делото оправомощителни заповеди на директора на РИОСВ, преценени при съотнасяне с чл. 120 вр. чл.
113, ал. 1, т. 1 от ЗУО.
В АУАН и НП подробно са посочени всички изискуеми реквизити съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, сред които характеризиращите белези на нарушението, вменено на жалбоподателя, както и неговата правна квалификация, поради което правото на защита на санкционираното лице е гарантирано. В тази връзка съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя за липса на задължително изискуемите реквизити от съдържанието на двата акта. Както вече беше упоменато, наказващият орган се е възползвал от правомощието си, произтичащо от чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, като е приел, че в съставения акт за установяване на административното нарушение е допусната нередовност, произтичаща от неправилното посочване на датата на извършване на деянието. Отбелязано е, че съставът на разглежданото нарушение се осъществява чрез бездействие, като същият се счита за изпълнен в първия ден, следващ крайният срок за изпълнение на съответното задължение. В случая дължимото от вносителя и получател на превоза поведение се изразява в изпращане на попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006 по електронна поща до РИОСВ по местоназначение на отпадъците не по-късно от един ден от деня на натоварване (по аргумент от чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/2014 г. в редакцията , действаща към момента на извършване на нарушението - доп. в подзаконовия нормативен акт, обн. в ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 31.03.2020 г.). Съобразно изложеното, за дата на осъществяване на изпълнителното деяние на процесното нарушение е приета 24.10.2020 г.