Решение № 5186 от 26.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5186 гр. Пловдив, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20255330112495 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. Н. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** против „ТМТ ГРУП ФАРМА“ ЕООД с ЕИК:

205382926, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №129В, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 245, ал. 1 от КТ, чл. 221, ал.1 КТ и чл.224 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 3 686.40лв., представляващи неплатени трудови възнаграждения за месеците март, април и май на 2025г., 2 515 лв., представляващи обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ в размер на двумесечното буртно трудово възнаграждение, 132.38 лв. представляващи обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2025г. за два дни, ведно със законна лихва за забава върху всяка от претендираните главници, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се разноски за обезпечителното и настоящото исково производство.

Ищецът сочи, че на **г. е сключила трудов договор с „ТМТ ГРУП ФАРМА“ ЕООД и е била назначена па длъжността **, р. на а. с място на работа: *****. Изпълнявала е добросъвестно задълженията си по трудовия договор, по тъй като работодателят не е изплащал дължимото й трудово възнаграждение в продължение на три месеца, тя е прекратила трудовия договор на основание чл. 327, ал.1 т.2 от КТ. Прекратяването на договора е било оформено писмено в Заповед №**г. Съгласно подписания трудов договор размерът на договореното и дължимо от работодателя основно месечно трудово възнаграждение е 1200 лв. и 28.80 лв. допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. От съдържанието на заповедта се сочи, че видно, че освен неплатените на ищцата три месечни заплати, същата има право на обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2025г. за 1 два дни, както и на обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ, тъй като при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.

327. ал. 1. т. 2, 3 и За, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Сочи се, че съгласно чл.6.2 от сключения между страните договор, същите са договорили прекратяването му с двумесечно предизвестие който е еднакъв и за двете страни. Ищецът сочи, че към настоящия момент работодателят е в забава па плащанията, както към нея, така и към останалите служители на търговския обект, който тя ръководела, поради което същият е закрит и не извършва дейност. Счита, че при така изяснената фактическа обстановка, се установява по безспорен начин наличието на изискуемо притезание от страна на ищцата и неизпълнение на насрещните задължения от страна на дружеството ответник. Моли исковете да се уважат. Претендира разноски за настоящото и за образуваното обезпечително производство по издадената в нейна полза обезпечителна заповед.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Ответникът е бил редовно призован и за първото съдебно заседание.

В съдебно заседание на 20.11.2025 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства и приетите в първото по делото съдебно заседание може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в настоящото исково производство и обезпечителното производство. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ 2 това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.

Предвид така изложеното искането на ищеца за присъждане на разноски в размерите, посочени в приетия списък по чл. 80 ГПК е изцяло основателно, като следва да му се присъдят разноски в общ размер от 2056,64 лв., включващи разноски в настоящото производство, в производството по обезпечаване на бъдещ иск и в изпълнителното производство, образувано въз основа на обезпечителната заповед, за които са представени доказателства за извършването им към исковата молба.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважените главници или сумата от 380,30 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ТМТ ГРУП ФАРМА“ ЕООД с ЕИК: 205382926, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №129В да заплати на Н. Н. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** следните суми: 3 686.40лв., представляващи неплатени трудови възнаграждения за месеците март, април и май на 2025г., 2 515 лв., представляващи обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ в размер на двумесечното буртно трудово възнаграждение, 132.38 лв. - представляващи обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2025г. за два дни, ведно със законна лихва за забава върху всяка от претендираните главници, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноски по делото, включително и по обезпечителното производство в общ размер от сумата 2056,64 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ТМТ ГРУП ФАРМА“ ЕООД с ЕИК: 205382926, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №129В да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от общо 380,30 лв.държавни такси върху уважените главници.

Решението е окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3