Решение № 10024 от 27.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10024 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110152350 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 378621/19.11.2025г. на СРС, подадена от „ЗАД „Алианц България““ АД срещу „Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК-Застраховане““ АД.

Ищецът „ЗАД „Алианц България““ АД чрез адв. С. М. – АК-София, е предявил срещу ответника „Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК-Застраховане““ АД искове с правно основание по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца: сумата от 511,29 евро (1000,00 лева), частично от 2593,05 евро/5071,57 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение /с включени 15,00 лева ликвидационни разноски/ по щета № 0300-22-302-****** за нанесени вреди на товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, рег. № *********, при пътно-транспортно произшествие на 15.12.2022г. на път І-4 при км.

97+650, причинено виновно от водача на автомобил марка „Ивеко“, модел „35Ц18“, рег. № *********, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /19.11.2025г./ до окончателното изплащане на сумата; сумата от 95,63 евро (187,03 лева), представляваща лихва за забава за периода 13.07.2024г.18.11.2025г.

Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на 15.12.2022г. на път І-4 при км. 97+650, водачът на автомобил марка „Ивеко“, модел „35Ц18“, рег. № *********, причинил ПТП, при което бил увреден автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, рег. № *********. Към датата на произшествието за увредения автомобил при ищеца била налице застраховка „Каско“ по полица № 22-0300/302/********. За автомобила, 1 управляван от причинилия произшествието водач, към датата на ПТП бил налице договор с ответника за застраховка „Гражданска отговорност“. При ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета № 0300-22-302-******. Налице била тотална щета, като ищецът изплатил застрахователно обезщетение от 36754,00 лева, както и сторил ликвидационни разноски от 15,00 лева. Така общата сума по регреса била 36769,00 лева.

Встъпвайки в правата на увреденото лице, ищецът предявил регресна претенция спрямо ответника, ведно с ликвидационни разноски, който изплатил доброволно сумата от 31697,42 лева. Остатъкът от 5071,57 лева / 2593,05 евро останал неплатен. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищецът се представлява от адв. М.. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК-Застраховане““ АД чрез юрк. И.А. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 7524/12.01.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва настъпването на ПТП, както и че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача, сочен за виновен за настъпването му, е била застрахована при ответника. Оспорва предявения иск по размер, като твърди, че дължимото обезщетение било в по-малък размер, изплатеното такова било завишено, като с извършеното плащане е изпълнил изцяло и коректно задължението си по регреса. Доколкото главният иск бил неоснователен, неоснователна била и претенцията за лихва. За насрочените по делото открити съдебни заседания не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се оспорват.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Предявяването на извънсъдебна регресна претенция не се оспорва от ответника, а и логично следва от извършеното доброволно частично плащане.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска или неприсъствено решение.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 411 КЗ е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че е сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за процесното увредено имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на трето лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, съответно обстоятелствата, които го освобождават от това задължение. По иска за лихва доказателствената тежест е за ищеца, който следва да установи наличието на парично задължение с настъпил падеж и продължителността на забавата. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

По делото не се спори относно това, че на 15.12.2022г. на път І-4 при км. 97+650, водачът на автомобил марка „Ивеко“, модел „35Ц18“, рег. № *********, причинил ПТП, при което бил увреден автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, рег. № *********, че към датата на произшествието за увредения автомобил при ищеца била налице застраховка „Каско“ по полица № 22-0300/302/********, че за автомобила, управляван от причинилия произшествието водач, към датата на ПТП бил налице договор с ответника за застраховка 2

„Гражданска отговорност“, че при ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета № 0300-22-302-******, че била налице тотална щета, като ищецът изплатил застрахователно обезщетение от 36754,00 лева, както и сторил ликвидационни разноски от 15,00 лева, като така общата сума по регреса била 36769,00 лева, че, встъпвайки в правата на увреденото лице, ищецът предявил регресна претенция спрямо ответника, ведно с ликвидационни разноски, който изплатил доброволно сумата от 31697,42 лева, като остатъкът от 5071,57 лева / 2593,05 евро останал неплатен.

Така спорът по делото се концентрира единствено досежно размера на дължимата по регреса сума и лихви по нея.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ размерът на застрахователното обезщетение трябва да бъде равен на размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. Той се определя по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда, като не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество. Действителна стойност на увреденото имущество е тази сума, срещу която би могло да се купи друго такова имущество със същото качество, като при изчисляване на размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като той реално е инкорпориран в самата действителна стойност (р.79/02.07.2009г.-т.д.156/2009г.-Іт.о., р.6/02.02.2011г.-т.д.293/2010г.-Іт.о. и др.). Съгласно чл.

390, ал. 2 КЗ тоталната щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70% от действителната му стойност. Независимо, че застрахователната сума по договора за имуществено застраховане следва да бъде равна на действителната стойност на имуществото към момента на сключване на договора, тази сума съставлява една максимална горна граница на дължимото обезщетение за срока на действие на договора, но не винаги подлежи на изплащане в пълен размер. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на настъпване на събитието, като при погиване на МПС този размер е равен на действителната му стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (опр.3357/03.11.2023г.-гр.д.960/2023г.-ВКС,IVг.о.). При наличие на тотална щета, за да изплати обезщетението, застрахователят изисква удостоверение от компетентните органи за прекратяване регистрацията на МПС, от което да е видно, че това е направено поради настъпилата тотална щета (чл. 390, ал. 1 КЗ). Наличието на тотална щета не е спорно.

По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от вещо лице с необходимата компетентност, при пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси, задълбочено обосновани и при липса на обстоятелства, които принципно да поставят под съмнение неговата вярност. Вещото лице изтъква, че увреденият автомобил от техническа гледна точка е невъзможно да бъде възстановен чрез подмяна на увредени детайли и ремонт.

Възстановяването му в конкретната ситуация житейски е възможно единствено чрез закупуване на друг употребяван автомобил със същите характеристики. Вещото лице е определило действителна стойност на автомобила в размер на 36806,61 лева /л. 75, без корекционен коефициент/. Според вещото лице стойността на запазените части е 4,2% от неговата действителна стойност. Със съответната стойност следва да се намали размера на дължимото обезщетение, тъй като запазените части остават в полза на собственика на увреденото от произшествието МПС. Така, доколкото действителната стойност на автомобила /без амортизационен коефициент/ е 36806,61 лева, то стойността на запазените части възлиза на 1545,88 лева /36806,61 лева х 4,2% = 1545,88 лева/. Така дължимата сума по регреса възлиза на 35275,73 лева /36806,61 лева + 15,00 лева (ликвидационни разноски) – 1545,88 лева (запазени части) = 35275,73 лева/. Ответникът доброволно е заплатил сумата от 31697,42 лева. Следователно дължи плащането на още 3701,62 лева или 1892,61 евро. Оттук искът /частично предявен/ за главница за сумата от 1000,00 лева или 511,29 евро е 3 основателен и следва да бъде уважен.

Доколкото ответникът не оспорва, че спрямо него е заявена регресна претенция, както и се установява наличие на неплатена парична сума, то съдът намира, че се дължи и лихва за забава, която за периода 13.07.2024г.-18.11.2025г., изчислена по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на съответен софтуерен продукт, се установи да възлиза на 176,88 лева или 90,44 евро. В този размер искът е основателен, а за горницата подлежи на отхвърляне.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски имат и двете страни, които своевременно са заявили претенция в тази насока, като са представени и списъци по чл. 80 ГПК.

От доказаните по делото разноски в общ размер от 458,82 евро в полза на ищеца и съобразно изхода от спора следва да се присъдят 454,90 евро. Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 504,00 лева с ДДС, доколкото същото съответства на фактическата и правна сложност на спора, на процесуалния ход на делото и изискуемата степен на необходими професионални усилия и квалификация.

В полза на ответника следва да се присъди като разноски сумата от 1,39 евро, в която е включена пропорционална съобразно изхода от спора част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база такова в пълен размер от 103,00 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК **********, със седалище в град София, да заплати на „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД, ЕИК **********, със седалище в град София, на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сумата от 511,29 евро (1000,00 лева) – искът е предявен като частичен от общо посочени в исковата молба 2593,05 евро/5071,57 лева/, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение /с включени 15,00 лева ликвидационни разноски/ по щета № 0300-22-302-****** за нанесени вреди на товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, рег. № *********, при пътно-транспортно произшествие на 15.12.2022г. на път І-4 при км. 97+650, причинено виновно от водача на автомобил марка „Ивеко“, модел „35Ц18“, рег. № *********, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /19.11.2025г./ до окончателното изплащане на сумата; сумата от 90,44 евро (176,88 лева), представляваща лихва за забава за периода 13.07.2024г.18.11.2025г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 90,44 евро /176,88 лева/ до пълния му предявен размер от 95,63 евро /187,03 лева/.

Разпечатката съдържа 32 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40f90355-948f-4aae-bc84-fafd9eba80dc