Решение № 11058 от 28.10.2024, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 11058

Варна, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXVI състав, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

РАЛИЦА АНДОНОВА

При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия РАЛИЦА АНДОНОВА административно дело № 20247050702202 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.27 ал.1 от Закона за закрила на детето и е образувано по жалба от Р. С. Т., [ЕГН], от [населено място], чрез пълномощника й адв.Б. Г. при АК – Варна против Заповед №ЗД/Д-ТХ-Т-012/19.09.2024г. на директора на ДСП – Т. за настаняване на сина й Д. Л. Т., [ЕГН], в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия в обл.Добрич, общ.Т., [населено място], [улица], до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДетето. Жалбоподателката излага съображения за незаконосъобразност на оспорения ИАА като постановен в противоречие с целта на закона, защото мярката не е постановена в защита на най-добрия интерес на детето; при допуснато съществено процесуално нарушение – липса на мотиви и необоснованост в резултат на постановяването му без изясняване на всички релевантни доказателства; при наличие на поредица от влезли в сила съдебни актове, с които именно на жалбоподателката е присъдено упражняването на родителските права, заповеди за защита против бащата и неговите родители, при които детето е настанено, и др. Не на последно място се сочи, че родителите на баща му не осигуряват посещение на учебни занимания, по никакъв начин не съдействат нито на майката, нито на компетентните органи за изпълнение на съдебните решения и връщане на детето при жалбоподателката. Счита, че с оспорената заповед детето й е настанено при възможно най-неподходящите хора, несъобразяващи се с установения в страната правов ред. С тези аргументи настоява за отмяната й. В съдебно заседание по същество лично и с адв.Г. жалбоподателката поддържа изцяло жалбата си, позовава се на събраните изобилни гласни и писмени доказателства по делото и настоява за уважаването й; претендира и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът – директорът на ДСП – Т., чрез процесуалния си представител ст.ю.к.А. В. оспорва жалбата, като сочи, че към момента на постановяване на оспорената заповед са съобразени всички известни факти, и решението за настаняване на детето при родителите на баща му е взето с оглед необходимостта да продължи обучението си и да не отпадне от образователната система, и е съобразено с целта на закона, защото поставя в център защитата на интересите на детето, чието духовно, психическо и емоционално израстване е застрашено. Настоява за отхвърляне на жалбата, допълнителни мотиви излага и в писмени бележки, и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните в производството релевантни писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалб.Р. С. Т. и Л. Д. Т. са сключили граждански брак на 09.01.2013г в [населено място], след което са се установили да живеят и работят в [населено място], Великобритания. Там на 13.12.2013г е родено детето им Д. Л. Т., който е британски гражданин.

С решение от 15.12.2016г на съда в Бормънт и Пул е определена мярка за защита от домашно насилие, аналогична на мерките по чл.5 от ЗЗНД, въз основа на разпоредителна заповед, с която е определено детето да живее с майката, като аналогичното искане на бащата е отхвърлено. От данните по делото се установява, че през този период жалбоподателката и детето й са били настанени в защитено жилище за 3 месеца в специален център за защита от домашно насилие в окръг Дорсет като мярка за защита от насилие спрямо тях от страна на съпруга й. След последвалото им завръщане в РБ, с решение №4204/19.10.2017г по гр.д. №5295/2017г на РС – Варна, 14-ти с-в, бракът между Р. Т. и Л. Т. е прекратен на осн.чл.49 ал.1 от СК поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи; упражняването на родителските права за детето Д. Л. Т. е предоставено на майката – жалб.Р. Т., като местоживеенето му е определено при нея; на бащата Л. Т. е определен режим на лични контакти с детето. Решението е в законна сила от 01.10.2020г. От мотивите на решение №313/27.02.2020г по въз.гр.д. №1152/2019г на ОС – Варна, гр.отд., с което е потвърдено решението на ВРС в частта за родителските права и е изменено само в частта за режима на лични контакти се установява, че в хода на съдебното производство е изготвена съдебно-психологична експертиза на детето, вещото лице по която е посочило, че детето има силна емоционална връзка с майка си, то показало силна обич и привързаност и към баща си, т.е. не се наблюдавала дисквалификация на майчината или бащината фигура, Д. проявявал интерес и към двамата си родители. От свидетелските показания, описани в мотивите на решението, е видно, че режимът на лично отношения на бащата с детето е бил спазван без нарушения от страна на майката; нещо повече – от началото на 2020г имало период, в който бащата не идвал да вземе детето в дните, определени за прекарване с него. Според свидетелите С. Т. и П. (роднини на жалбоподателката), след завръщането на родителите и детето им от Великобритания прародителите му по бащина линия не са го търсили дори за празници, рождени и именни дни, не са му изпращали подаръци и не са търсили контакт с него – на живо и дори по телефон.

Междувременно детето живеело заедно с майка си в жилището й в кв.Владиславово в [населено място] и посещавало учебни занимания в ОУ „//“. За периода на обучението си там – І и ІІ клас, освен че завършвало с отличен резултат детето показало високи заложби в областта на математиката, майка му го записала в извън класни форми на обучение и то участвало и спечелило редица състезания и конкурси в своята възрастова група, за което получило 16 бр. грамоти в различни области – шахмат, състезания по математика, български и английски език, рисуване (справка от кл. Ръководител - стр.263 по делото; решение №2959/21.08.2023г по гр.д. №413/2023г на РС – Варна, VІІІ с-в, стр.119 по делото; стр.264 – 270 по делото). Имало и приятелски кръг от деца, с които било заедно в детската градина, а след това и в училище; майка му организирала тържества за рождените му дни, на които се събирали много негови приятели.

В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение в периода 02.07.20022г – 02.08.2022г детето прекарало един месец заедно с баща си и неговата съжителка в дома им в [населено място], общ.Т.. Още на 28.07.2022г обаче, вместо да върне детето на майка му, бащата посетил ДСП – Т. и декларирал, че синът му категорично отказва да се върне при майка си. От този момент нататък жалбоподателката положила всякакви усилия, ангажирала всички компетентни органи във Варна, Тервел и Добрич, вкл. били отправяни и питания до Министерството на образованието, но всички опити да върне детето си при себе си в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение останали безрезултатни.

Още на 23.08.2022г ДСП – Тервел приложили мярка по чл.4 от ЗЗДетето – „Съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда“, като насочила бащата към Център за обществена подкрепа – Силистра, където той детето и майка му да получат семейно и психологическо консултиране, подкрепа за преодоляване на конфликти, а оценка на психо-емоционалното състояние на детето. Тъй като жалбоподателката живее и работи в [населено място], тя не се отзовала на за ползване на социалната услуга в [населено място]. Съобразявайки физическото разстояние между двата града, след изтичане на първия договор за социална услуга в края на 2022г ОЗД при ДСП – Тервел насочила бащата и детето за ползване на социална услуга в Комплекс за социални услуги „Бъдеще за децата на Аспарухово“ в [населено място], [жк], където се предоставят услуги за деца, въвлечени в родителски конфликт; към същата услуга, но от ОЗД при ДСП – Варна, била насочена и майката – жалб.Т.. От доказателствата по делото се установява, че още от 2023г бащата посещавал този център инцидентно, че нито веднъж не осигурил присъствие на детето; че дори след като е принуден да сключи договор за предоставянето й със заповед на директора на ДСП – Т. през м.април 2024г, той не е посетил КСУ нито веднъж, като е обяснявал, че синът му няма доверие на служителите там и не желае да посещава комплекса.

Видно от изложеното и в оспорената заповед, за периода м.07.2022г – м.09.2024г са осъществени общи 16 опита за изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. №5295/2017г на РС – Варна и връщане на детето на жалбоподателката, на която е присъдено упражняването на родителските права. Всички тези опити били безуспешни – няколко пъти бащата посочвал адрес в [населено място], на който детето не било намирано; няколко пъти прародителите му по бащина линия го отвеждали извън [населено място] в деня, определен за съдебното изпълнение; във всички случаи, когато детето и роднините му по бащина линия (дядо му, баба му и чичо му) били откривани на адреса, опитите да бъде върнато на майката срещали сериозна съпротива от тяхна страна. Особено фрапантен бил случаят на 15.12.2022г (протокол за предаване на дете от ЧСИ С. С., стр.271-274 по делото), когато в присъствието на ЧСИ, социални работници и полицейски служители дядото Д. Т. заплашил, че ще се самозапали, ако им вземат детето. При всичките им срещи отношението на прародителите на детето по бащина линия към майка му било грубо, грозно и обидно, гонели я („За какво си дошла, само ни стресираш детето, махай се!“), никога за този [възраст] период според св.Т. П. те не разрешили и всячески се противопоставяли на срещи между майката и детето й. Нещо повече – говорили на детето, че майка му ще му го отрови, поради това и когато тя успяла да му даде нещо за почерпка, детето отказало да хапне докато другите не опитат първи храната пред него. Обяснимо всички срещи между жалбоподателката и синът й, провеждани в присъствието на съдебни изпълнители, адвокати, социални работници и полицаи били силно стресиращи за детето, чието поведение показвало страх. Според св.С. Г. – социален работник към ОДЗ при ДСП – Т., сочи, че детето многократно казвало, че не желае да се върне при майка си, включително и лично на самата нея. Според тази свидетелка решението да се настани детето при прародителите си по бащина линия е мотивирано със силната емоционална връзка между тях, с това, че в нейно присъствие те винаги изслушват и уважават мнението му, с необходимостта да му спестят колкото е възможно стреса, на който е подложено, и не на последно място – с опасността да отпадне от образователната система. Същата е породена от факта, че майката е подписала декларация, че като родител, на когото е предоставено упражняването на родителските права, се противопоставя детето й да бъде записано като ученик в различно от избраното от нея училище в [населено място], където Д. е завършил втори клас, а бащата категорично отказва да го пусне там като сочи, че синът му не желае да посещава това училище, и че той няма да направи нищо против волята му. Така считано от завършването на учебната 2021/2022г Д. не посещава училище, а опитите на майка му да му осигури наваксващо обучение чрез изготвяне на индивидуални планове за обучение съвместно с директорката на ОУ „"" – Варна (стр.307 - 310 по делото) не срещат никакво разбиране и подкрепа от бащата и роднините му. В резултат на това през учебната 2024/2025г детето е записано като ученик в ІІІ клас в смесена паралелка в ОУ „//“ в [населено място], общ.Т., вместо в V клас – съответно на действителната му възраст. За периода м.07.2022г – м.09.2024г детето не е посещавало и избрания от майка си личен лекар в [населено място] по никакъв повод – нито за профилактични прегледи и ваксинация, нито по спешност.

Междувременно в периода 2023г – 2024г са влезли в сила няколко съдебни решения по Закона за домашното насилие против бащата на детето и неговите родители.

С решение №50/16.05.2023г по гр.д.№52/2023г на РС – Т. е отхвърлена молбата на Л. Т. за постановяване на мерки за защита по ЗЗДН – за защита срещу домашно насилие, упражнявано от Р. Т. върху детето й Д. Т., и е отменена издадената заповед за незабавна защита №3/17.02.2023г по същото дело (стр.373 – 374 по делото). Произнасянето е оставено в сила с Решение №261/10.10.2023г по въз.гр.д. №465/2023г на ОС – Добрич (ст470 – 478 по делото).