Решение № 4688 от 30.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4688 гр. Пловдив, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330106215 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба по реда на чл.422 ГПК за установяване вземания по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 18077/2023г. от "ВиК" ЕООД срещу В. Н. за доставени ВиК услуги в обект на потребление в *** в размер на 807,99 лв. по фактури, издадени в периода 30.06.2020г. - 30.11.2022г., както и за обезщетение за забава в размер на 100,81 лв. за период 31.08.2020г. - 31.10.2023г. Сочи се, че имота има два водомера, като по единия не е извършван отчет, а по втория отчетът за периода 29.05.2020 – 30.06.2021 г. е извършен в условията на отказан достъп на потребителя. Служителите посещавали имота, оповестявали предстоящия отчет, но ответникът не изпълнил задължението си да осигури достъп. Начисленото количество вода било ограничено до разликата, отчетена по общия водомер на етажната собственост. За периода от 30.06.2021 г. до 29.11.2022 г.отчетът бил по показания на водомера, след осигуряване на достъп до същия. Моли да се установят вземанията, обективирани в издадена преди това заповед за изпълнение по ЧГД № 18077/2023 г., и да се присъдят разноски.

Ответникът е подал отговор чрез назначения за особен представител адв. В., който възразява за липсата на облигационна връзка между страните и качеството на ответника на собственик на процесния имот. Ответникът възразява за размера на сумите във връзка с това дали същите отговарят на утвърдените от ДКЕВР цени на ВиК услугите. Счита също, че представените доказателства не обосновават изпълнение задълженията на ищеца на процедурата по чл. 23, ал 4 ОУ. Отчитането на 1 водомера не е извършено в присъствието на потребителя или негов представител.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 от Закона за водите, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

За основателността на исковете следва да са осъществени следните юридически факти: възникнало облигационно отношение с оглед обстоятелството, че имотът е водоснабден и качеството на ответника на негов собственик; извършването на отчет в имота за периода 29.05.2020 – 30.06.2021 г. при условията на отказан достъп, изпълнение на предпоставките и процедурата за установяване на това обстоятелство и за начисляване служебно на количества вода, включително, че потребителят е бил уведомен за времето и мястото на извършване на отчета и че същият го е възпрепятствал; реална доставка на ВиК услуги в имота за периода от 30.06.2021 г. до 29.11.2022 г. в соченото количество, настъпване падежа за плащане на цената на начислените количества вода, забава на длъжника, правилно определяне размера на вземанията.

Установява се наличието на облигационна връзка с оглед представената декларация по чл.14 ЗМДТ, в която ответникът чрез пълномощник е направил изявление, че е собственик на имота, което изявление има значение на признание на този факт. Ответникът не оспорва факта, че имотът е водоснабден.

Не се доказва спазване процедурата за начисляване количества вода при отказан достъп. В този случай ОУ на ВиК предвиждат в чл. 23, ал.5, че следва да се постави съобщение на подходящо място или датата на отчета да се съобщи по друг начин наймалко три дни преди отчета. В чл. 24, ал. 2 и 4 е предвидено, че потребителят следва д а осигури достъп за отчет за времето, посочено в съобщението. При отказан достъп или неосигуряване на такъв в продължение на една година се предвижда съставяне на протокол за отказан достъп, подписан от длъжностното лице и поне един свидетел с посочване трите му имена и адреса. Последното условие е предвидено с цел този свидетел да може да бъде издирен и евентуално разпитан при възникнали спорове.

В настоящия случай единственото доказателство по делото за това, че потребителят е отказал достъп, е приложеният протокол за отказан достъп. Това доказателство обаче е недостиверно, тъй като подписалият го свидетел, в нарушение правилата в Общите условия на ВиК, е посочен само с две имена и без да е указан адресът му. По този начин, изключвайки възможността същият да бъде идентифициран, се изключва и доказателствената стойност на протокола, който не е съставен по предвидения ред. Освен това не се събраха други сведения, дали е било поставено съответното съобщение за предстоящ отчет, дали действително отчетът е бил извършен в условията на отказан достъп, като в тази връзка ищецът се отказа от 2 искания свидетел.

Поради недоказаност н а обстоятелството дали потребителят действително е отказал достъп и поради нарушена процедура за извършване отчета по този начин, неоснователна е претенцията за първия период на служебно отчитане.

По отношение на следващия период, в който се твърди реална доставка на ВиК услуги, това също остава недоказано. Съгласни чл.23, ал.4 от ОУ на ВиК, отчетът се извършва е присъствие на потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява, че показанията на водомера отговарят на запасаното количество, а при липса на представител, се подписва от свидетел с три имена и адрес. Поради непредставяне на оригинала, карнетите бяха изключени от доказателствата по делото.

Но дори същите да се ценят, за процесния период в тях не фигурира подпис на потребител или свидетел, освен за един месец, но без посочване дали подписът е на потребителя или на свидетел, нито имена и адрес. При това положение, не може да се докаже, че изписаните в карнетите количества вода отговарят на реално отчетеното.

С изключване карнетите от доказателствения материал, не следва да се цени и заключението на ССЕ в частта му, че фактурите отговарят на отчетеното количество по карнетите. Остава напълно недоказано дали ищецът изобщо е доставял количества вода, поради липсата на годни доказатекства за отчетените количества вода. На отхвърляне подлежи и претенцията за втория период.

С оглед неоснователността на вземането за главница, неоснователен е искът за законна лихва, която се явява акцесорно вземане.

При този изход от спора право на разноски има ответникът, но същият не е сторил такива.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 от Закона за водите, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че В. И. Н., ЕГН:

**********, с адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:

115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните суми, за които е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 18077/2023г. по описа на ПРС, а именно: сумата от 807,99 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода по фактури, издадени за периода от 30.06.2020г. до 30.11.2022г., за обект, находящ се в ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 07.12.2023г., до окончателното плащане, както и сумата от 100,81 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.08.2020г. до 31.10.2023 г.

3

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4