Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 59 от 16.02.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 618/2024
Вид
Решение № 59
Подписан
16.02.2026
В сила
16.02.2026
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Орлин Найденов Летов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Стара Загора, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20245500500618 по описа за 2024 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във вр.с вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал.

1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и във вр. с чл.273 от ГПК /2008г./.

Производството по настоящото в. гр. дело под № 618/2024 год. по описа на СтОС е образувано по въззивната жалба на адв. А. С. като пълномощник на жалбоподателя Б. И. П. против решение с № 2129 от 14.05.2024 г., постановено по гр.дело № 17134/2022 г. по описа на П.ския районен съд.

По делото е постъпила и нова писмена молба с вх. № 14740/10.11.2025 год. от юрисконсулт П. П., процесуален представител на въззиваемия и ищеца Е.Б.Т. ЕАД гр. П., с която молят съда на осн. чл. 230, ал.1 от ГПК да възобнови разглеждането на делото.

Със същата молба представят следното писмено доказателство: Решение по дело с № С-760/2023 год. на СЕС от датата 23.10.2025 год. В тази връзка молят производството по делото да бъде насрочено за разглеждането му в о.с.з. с участието на страните.

След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, както и след като се е запознал с изложеното и с писмените доказателства по делото, съдът е намерил писмената молба на 1 въззивника и пълномощника му юрисконсулт П. П. за допустима и основателна, и съдът обосновано е приел, че производството по делото следва да бъде възобновено поради следното:

След проведеното закрито съдебно заседание на датата 13.11.2024 год. по делото пред настоящия съд, въззивния съд вследствие на постъпилото изрично изявление от страна на въззивника по делото за спирането на производството по делото, съдът е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 и чл.631, ал.1 и чл.633 от ГПК до приключването на производството с влязло в сила Решение по дело с № С-760/23 год. на СЕС.

Същото определение не е обжалвано от никоя от страните и съответно е влязло в законна сила.

Съдебният състав е приел, че действително са налице предпоставките за възобновяването на производството по настоящото дело предвид изминалия дълъг период от време, и най-вече постъпването към настоящия момент на актуалното Решение по дело с № С-760/2023 год. на СЕС от датата 23.10.2025 год. В тази насока с основание се налага възобновяването на делото, още повече че е налице и надлежно произнасяне на СЕС по поставения пред него за тълкуване преюдициален въпрос, разрешен с актуалното Решение по дело с № С-760/2023 год. на СЕС от датата 23.10.2025 год., което е било и прието като надлежно писмено доказателство от въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна от юрисконсулт П. П., процесуален представител на въззиваемия и ищеца Е.Б.Т. ЕАД гр. П., с който молят въззивната жалба, като неоснователна да се остави без уважение, а първоинстанционното решение бъде потвърдено, като им бъдат присъдени и сторените съдебни разноски.

Считат, че доколкото е постановено и ново Решение по казуса от СЕС Люксембург и посочената нова практика, въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното Решение е правилно и законосъобразно.

Молят съда да остави без уважение въззивната жалба, като вместо това потвърди като правилно и обосновано първоинстанционното решение, както и да им присъди сторените съдебни разноски за две съдебни инстанции.

Ето защо и предвид изложеното във въззивните жалби на жалбоподателя и приложенията към тях, както и депозираните по делото подробни писмени отговори от другата страна и като взе предвид приложимите по случая материално - правни и процесуални норми, съдът счита за изяснено следното :

Въззивникът и жалбоподател Б. И. П., действащ чрез пълномощника си адв. А. С., надлежно упълномощен по делото, редовно и своевременно призовани, не се явяват и не изпращат упълномощен представител и пълномощник по делото пред настоящата въззивна инстанция.

2

Въззиваемият Е.Б.Т. ЕАД гр. П., представляван от юрисконсулт П. П., процесуален представител на въззиваемия и ищеца, редовно и своевременно призован, не се явява, вместо това е постъпил писмен отговор от пълномощника му, като заема становището, че решението на първостепенния съд, се явява изцяло допустимо, като постановено по допустим иск, правилно и законосъобразно, като поради това моли решението на РС-П. да бъде изцяло потвърдени, по съображенията подробно изложени в отговора на въззивната жалба на жалбоподателя и съответно съобразно и новото Решение на СЕС.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.

415, ал. 2 от ГПК

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, които представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение въз основа на документа сума се дължи. По иска по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът - възраженията си срещу вземането.

По допустимостта на предявените пред първостепенния съд искове:

Видно от приложеното ч. гр. д. с № 14158 по описа за 2022 г. на Районен съд П., образувано по депозираното от въззиваемия „Е.Б.Т.” ЕАД заявление за издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 6874 от 05.10.2022 г. Срещу така издадената заповед за изпълнение на постъпило възражение, предвид което заповедният съд е предоставил указания на заявителя за предявяване на иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен и настоящият иск.

Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното, така предявените искове са допустими на основание чл.415 и чл.422 от ГПК.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидното правоотношение с 3 ответника с предмет предоставяне на топлинна енергия през сочения от него период от време, респективно, че ответникът е потребител на услугите за посочения в исковата молба обект. Ищецът следва да докаже, че е бил изправна страна по договора, като докаже вземанията си и по размер. По иска за мораторно обезщетение, следва да установи момента на забавата.

Безспорно е, че ищецът като енергийно предприятие - доставчика на топлинната енергия, разполага с правото да търси съответното еквивалентно възмездяване от потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената, съответно разпределената топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този смисъл, не е налице и непотърсена услуга, за която не се дължи заплащането (в тази насока са и изричните разяснения, дадени с Тълкувателно решение под № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС ). По същия въпрос е налице и произнасянето на Съда на ЕС, IV- ти с-в от датата 05.12.2019г. по съединените дела съответно с № С-708/17 и № С-725/17, по отправените преюдициални запитвания. В посоченото решение е отразено, че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват и в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Със същото решение е прието и че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата, пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът и въззиваем основава претенцията си, произтича от договора за продажбата на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.

Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост - чл. 153, ал. 1 ЗЕ. По 4 делото не се спори от ответника, че той е собственик на процесния имот. От това следва изводът, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото същото възниква с конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот. В този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че не е клиент на топлинна енергия и че между страните не е възникнало процесното облигационно правоотношение, доколкото липсва писмен договор, сключен между страните. Действително, в чл. 149 ЗЕ е предвидена писмена форма на договора, но съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, писменият договор, не е форма за действителност, а форма за доказване на облигаторното правоотношение. Съответно, същият представлява едно от възможните доказателствени средства, регламентирани в ГПК, за установяване на договорната обвързаност между ищеца и ответника. Според настоящия съдебен състав, присъединяването към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение на лице - титуляр на вещно право на собственост, установява сключването на договор с ищцовото дружество чрез конклудентни действия. В подкрепа на този извод са и протоколите за извършени дейности по средствата за измерване /л.224, 228, 230/, касаещи сграда с адрес: гр. П., ул.

“***** Тоест, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие (изрично в тази насока т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК). В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената и разпределена топлинна енергия.

Съдът не споделя и направеното от ответника и въззивник възражение във въззивната му жалба за техническата пригодност на поставения в абонатната станция измервателен уред. Видно от приетите по делото протоколи за монтаж/подмяна на средства за търговско измерване, както и свидетелства за проверка на средство за измерване /л. 224 - л. 233/ поставените топломери в исковия период с фабричен № 61427480, № 66947363 и № 66947440 са изрядни, преминали са последваща метрологична проверка и са напълно пригодни технически средства за отчет.