Решение № 112 от 05.04.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Русе, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Николинка Чокоева

Милен П. Петров при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело № 20224500500119 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

В. Л. П. от гр.Русе е обжалвала решението на Районен съд-Русе по гр.д.

№4922/2021г., с което е оставена без уважение молбата й за издаване заповед за защита с прилагане мерките по чл.5 ЗЗДН против Л. СВ. П.. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли то да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи молбата й по ЗЗДН и да й се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът Л. СВ. П. оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава.

Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество тя е основателна.

Районният съд е отхвърлил молбата на жалбоподателката по ЗЗДН, тъй като е приел за недоказани твърденията й за осъществено спрямо нея домашно насилие на посочената в исковата молба дата от страна на ответника.

Решението на районния съд е неправилно поради противоречието му с материалния закон.

По делото не е спорно, че ответника е баща на молителката и че родителските права по отношение на П. са възложени на майката Й.Й. с влязло в сила решение на Районен съд-Русе по гр.д.№3042/2007г. Безспорно е и че съобразно нормата на чл.8, т.1 ЗЗДН, 1 молителката разполага с надлежна процесуална легитимация да предяви настоящата молба.

В молбата до районния съд жалбоподателката подробно е описала осъществените по отношения на нея актове на домашно насилие от страна на ответника, които обстоятелства е посочила и в приложената към исковата молба декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Ответникът е оспорил основателността на молбата за защита, но единствените доказателства, които е ангажирал са свидетелските показания на св.Вълчева, с която съжителства на семейни начала и които показания са на заинтересовано от изхода на спора лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие е предвидена декларацията по чл. 9, ал.

3 ЗЗДН, която е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, макар и да няма други събрани доказателства. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен ред за търсещия защита молител срещу домашно насилие, като на декларацията по см. на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е придадено доказателствено значение, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание на извършеното действие на насилие.

В тази връзка, доказателствената тежест е на ответника, при наличие на направено оспорване от негова страна, че не е извършил актовете на домашно насилие и той следва да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на нейната доказателствена сила. В конкретният случай, представената декларация по см. на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е частен документ, но същата следва да се цени, с оглед нейната конкретизация и непротиворечивост, кореспондираща с изложеното в молбата на молителя до съда и събраните гласни доказателства. Изложеното в декларацията се потвърждава изцяло и от показанията на разпитания по делото свидетел Енчев, който е незаинтересовано от изхода на спора лице. Този свидетел категорично установява, че на посочената дата молителката е била уплашена, плачела, търсела е помощ срещу действията на ответника.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира молбата за основателна. Съгласно чл.2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. Отправените от ответника заплахи и злепоставянето на молителката пред широк кръг от хора на 18 срещу 19.08.

2021г. следва да се квалифицират като акт на домашно насилие и съставляват основание за уважаване на молбата предвид доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН по тези обстоятелства, и отсъствието на ангажирани от ответника категорични доказателства, опровергаващи удостоверените с декларацията факти. Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи молбата за защита, като върху ответника се възложат разноските по делото, и тези на насрещната страна, като следва да се уважи направеното пред първа инстанция възражение за прекомерност на заплатеното от молителката адв. възнаграждение от 700.00лв., като й се присъди минимума по чл.22 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. , а именно-400.00лв . Следва да 2 се отбележи, че за насилие от такъв вид и с такъв интензитет претендираните мерки за защита се явяват несъответни. При определяне на защитната мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице/вж. мотивите към ТР № 2 от 25.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2/2019 г., ОСГК /. Ръководен от това разбиране, съдът намира, че с оглед конкретните данни по делото и интензитета на упражненото насилие, наложените забрани следва да бъдат за период от 3 месеца.

По изложените съображения Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №1151/21.12.2021г. на Районен съд-Русе по гр.д. №4922/2021г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ЗАДЪЛЖАВА Л. СВ. П., ЕГН:********** от гр.Русе, ул.“П.“ №9,вх.2, ет.5 да се въздържа от домашно насилие спрямо В. Л. П., ЕГН:********** от гр.Русе, ул.“Д.Н.“ №9, вх.1, ет.2, ЗАБРАНЯВА на Л. СВ. П., ЕГН:********** да приближава В. Л. П., ЕГН:**********, жилището й, находящо се в гр.Русе, ул.“Д.Н.“ №9, вх.1, ет.2,ап.7, училището, в което учи-ПГСАГ „П.П.“, с адрес:гр.Русе, бул. „Ц.О.“ 105А , както и местата за социални контакти и отдих на същата на по-малко от 100 метра за срок от 3/три/ месеца.

ОСЪЖДА Л. СВ. П., ЕГН:********** от гр.Русе, ул.“П.“№9,вх.2, ет.5 да заплати ГЛОБА в размер на 200.00лв. в полза на Държавата, а по сметка на Окръжен съд – 37.50лв.-д.т. за производството по делото и подадената въззивна жалба.

ОСЪЖДА Л. СВ. П., ЕГН:********** от гр.Русе, ул.“П.“№9,вх.2, ет.5 да заплати на В. Л. П., ЕГН:********** от гр.Русе, ул.“Д.Н.“ №9, вх.1, ет.2 сумата от 800.00лв. разноски по делото за двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3