Решение № 582 от 03.07.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. Сливен, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Б. като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20252230100593 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ, чл. 222, ал.3 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ и по чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че от 2017 г. до 10.07.2023 г. ищцата е работила в ответното училище на длъжност „учител“ и на длъжност „старши учител“, като се сочи и хронологията на определяното трудово възнаграждение. Твърди се, че трудовото й правоотношение е прекратено със заповед от 04.07.2023г. поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и със същата заповед били определени и обезщетенията, които следва да й се заплатят. Посочените в заповедта обезщетения били заплатени изцяло, но ищцата счита, че са определени и изплатени по-малко от дължимите. Твърди, че докато е била по трудово правоотношение с ответното училище, е била член на КТ „Подкрепа“ и излага съображения за приложимост по отношение на нея на анекс от 10.08.2023 г. към КТД. Счита, че неправилно е определено трудовото й възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 10.07.2023 г., поради което неправилно са й определени и обезщетенията. Счита, че ответното училище й дължи посочените в исковата молба и претендирани с нея трудово възнаграждение и обезщетения, които следва да бъдат изчислени с увеличение на основното 1 трудово възнаграждение съобразно анекса към КТД. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответното училище да заплати на ищцата конкретно посочените в исковата молба главници и мораторни лихви, както и законна лихва върху главниците до окончателното им изплащане.

Претендират се разноските по делото.

От страна на ответното училище е постъпил отговор на исковата молба, като исковете се оспорват като неоснователни. Не се оспорва, че ищцата е била в трудово правоотношение и не се оспорва, че е била редовен член на КТ „Подкрепа“, но се оспорва, че е заплащала членския внос и въз основа на това не може да ползва от разпоредбите на КТД. Излагат се съображения, с които се оспорват твърденията на ищцата за неправилни изчисления на трудовото възнаграждение и обезщетенията. От съда се иска да отхвърли предявените искове, като се претендират разноските по делото.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник. Исковете се поддържат, като се увеличават по размер претенциите по чл.128, ал.1 КТ и по чл.224, ал.1 от КТ, както и акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва. За част от исковете се прави отказ.

Ответната страна се представлява от пълномощник, който моли за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните е безспорно установено, че са били в трудови правоотношения от 2017г. до 10.07.2023г., когато правоотношението е прекратено, поради придобиване от страна на ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като ищцата е заемала длъжността „главен учител“. Не се спори, че ищцата е била член на КТ „Подкрепа“ в ответното ОУ „Елисавета Багряна“, което е страна по КТД за системата на предучилищното и училищното образование, сключен на 06.12.2022г. с Министерството на образованието и науката. Не се спори, че на М. са заплатени обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ и по чл.222, ал.3 от КТ в размерите, посочени в заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение. С Анекс от 10.08.2023г., страните по КТД от 06.12.2022г. са договорили изменение на текста на чл.27 от КТД, регламентиращ размера на основните работни заплати, като в ал.1 изрично е посочено, че „за системата 2 на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни заплати, считано от 01.01.2023г., както следва:…“. Предвиденото увеличение на индивидуалните основни работни заплати е 15%. Увеличението не е взето предвид при изплащането на трудовото възнаграждение и обезщетенията на ищцата за процесния период.

Дължимите на ищцата разлики от неплатено трудово възнаграждение и обезщетения по чл.222, ал.3 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ, както и мораторни лихви съвпадат по размер с претендираните след изменението на исковете.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и необходими писмени доказателства, както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Съдът кредитира изцяло и заключението на вещото лице, в чиято компетентност и добросъвестност няма основание за съмнение.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искови претенции са допустими, а разгледани по същество са основателни.

Съгласно Анекса от 10.08.2023г., сключилите го страни са му придали обратно действие, като неговите разпоредби, касаещи увеличение на основните работни заплати на работещите в системата на предучилищното и училищно образование се прилагат, считано от 01.01.2023г. По този начин е налице визираното в чл.54, ал.1 от КТ изключение от правилото за влизане в сила на разпоредбите на КТД, а именно влизат в сила, от изрично посочения начален момент. В случая изрично е посочено, че изменената разпоредба на чл.27 от КТД се прилага от 01.01.2023г. Към този момент следва да се определи и кръгът на правоимащите лица. При това положение, съдът приема, че разпоредбата е приложима не само спрямо правоотношенията, съществуващи към момента на сключване на Анекса – 10.08.2023г., а спрямо всички правоотношения, съществували към началния момент на приложение на новата разпоредба на чл.27 от КТД – 01.01.2023г. От тълкуването на Анекса и от законовата разпоредба на чл.54, ал.1 от КТ не следва друг извод. В отношенията между страните се прилага КТД от 2022г. в редакцията на чл.27 от 10.08.2023г., поради изричното придаденото й обратно действие, считано от 01.01.2023г. Тъй като ищцата е била в трудово правоотношение с ответното 3 учебно заведение в периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г., то спрямо нейното трудово възнаграждение в този период и спрямо обезщетенията, имащи за основа трудовото възнаграждение, се прилагат размерите, уговорени с Анекса от 10.08.2023г. Следователно, ищцата е следвало да получи възнаграждение за процесния период в увеличения размер /15%, съгласно чл.27, ал.3, т.2 от Анекса/, каквото не й е изплатено в пълен размер. Претенцията за заплащане на увеличението в трудовото й възнаграждение е основателна. На база увеличеното трудово възнаграждение следва да се изчислят и дължимите на ищцата обезщетения по чл.222, ал.3 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ. Поради това и тези искови претенции за изплащане на дължимото върху тях увеличение, са основателни и доказани в пълния претендиран размер.

Върху главниците, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Основателни са и трите акцесорни претенции за заплащане на обезщетение за забава върху главниците. Касае се за парични задължения, отправена е покана до ответното учебно заведение за плащането им, която поставя ответника в забава, от който момент се дължи и обезщетението за забава – чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.2 от ЗЗД.

По правилата на процеса следва ответната страна да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС-Сливен държавна такса върху уважените искове в общ размер на 461,23 лева, както разноски за вещо лице в размер на 300 лева.

На ищцата следва да се присъдят разноските по делото в размер на сумата 1000 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Основно училище „Елисавета Багряна“, с адрес: гр.Сливен, кв.“Сини Камъни“ ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. М. с ЕГН-********** от ***************************, както следва:

4

-сумата 2363,51 лева /две хиляди триста шестдесет и три лева и 51 стотинки/, представляваща неплатена част от брутно трудово възнаграждение /без приспаднати данък и други удръжки/ за периода от 01.01.2023г. до 10.07.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.02.2025г. до окончателното изплащане, както и сумата 95,75 лева /деветдесет и пет лева и 75 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 21.10.2024г. до 04.02.2025г.;

-сумата 4167,24 лева /четири хиляди сто шестдесет и седем лева и 24 стотинки/, представляваща неплатена част от брутно обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.02.2025г. до окончателното изплащане, както и сумата 168,80 лева /сто шестдесет и осем лева и 80 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 21.10.2024г. до 04.02.2025г.;

-сумата 361,58 лева /триста шестдесет и един лева и 58 стотинки/, представляваща неплатена част от брутно обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.02.2025г. до окончателното изплащане, както и сумата 14,65 лева /четиринадесет лева и 65 стотинки//, представляваща мораторна лихва за периода от 21.10.2024г. до 04.02.2025г.;

-сумата 1000 /хиляда/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Основно училище „Елисавета Багряна“, с адрес: гр.Сливен, кв.“Сини Камъни“ ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд-Сливен държавна такса в размер на 461,23 лева /четиристотин шестдесет и един лева и 23 стотинки/ и разноски за вещо лице в размер на 300 /триста/ лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5