Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22831 от 12.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16025/2025
Вид
Решение № 22831
Подписан
12.12.2025
В сила
12.12.2025
Състав
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 22831 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА Гражданско дело № 20251110116025 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Г. Д. срещу Агенция „П. и.“, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.

225, ал. 1 КТ.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че считано от 01.07.2019 г. до 21.03.2022 г. бил назначен при ответника на длъжност „Специалист“ в отдел „Контрол и правоприлагане“, сектор „Контрол и правоприлагане“ – Х. при Национално ТОЛ управление, при уговорено брутно трудово възнаграждение в размер на 1247 лв. По силата на Заповед № РД-11217/21.03.2022 г. трудовото му правоотношение с ответника било прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. С влязло в сила решение № 13507/08.07.2024 г. по гр.д. № 26162/2022 г. по описа на СРС, 123 с-в, съдът отменил уволнението на ищеца като незаконосъобразно, като го възстановил на длъжността, заемана преди прекратяване на трудовото правоотношение. Ищецът твърди, че на 30.03.2022 г. сключил с „Т.“ ЕООД срочен трудов договор, за срок от два месеца, по силата на който считано от 31.03.2022 г. бил назначен на длъжност „Оператор, въвеждане на данни“, с основно трудово възнаграждение в размер на 650 лв. С допълнително споразумение от 01.04.2022 г., трудовото му възнаграждение било увеличено на 710 лв. По силата на Заповед № 1/01.06.2022 г., на основание чл. 325, ал.

1, т. 3 КТ, трудовото му правоотношение с „Т.“ ЕООД било прекратено. Излага доводи, че в резултат от незаконното уволнение, съгласно издадената от ответника заповед, останал без работа за периода от 21.03.2022 г. до 30.03.2022 г. и за периода от 01.06.2022 г. до 21.09.2022 г. Счита, че на основание чл. 225 КТ, ответникът му дължи заплащането на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, както и разликата в трудовото му възнаграждение за времето, в което е работил на по-нископлатена длъжност. В тази връзка, моли съда да осъди ответника да му заплати дължимото обезщетение в общ размер на 5764,44 лв., ведно 1 със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва претенцията на ищеца за периода от 01.05.2022 г. до 21.09.2022 г., поради прекъсване на законоустановения шестмесечен период по чл. 225, ал. 1 КТ. Прави възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК.

С Протоколно определение от 17.10.2025 г. съдът, на основание чл. 214 ГПК, е допуснал изменение на размера на предявения от ищеца иск, който следва да се счита предявен за сумата от 5764,27 лв., вместо за първоначалната сума от 5764,44 лв., като на основание чл. 233 ГПК, е прекратил производството в частта, обективираща иска за сумата над 5764,27 лв. до сумата от 5764,44 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Основателността на предявения иск е обусловена от доказване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: отмяната на уволнението, наложено на ищеца със Заповед № РД-11-217/21.03.2022 г.; началният момент, към който се претендира обезщетението по чл. 225 КТ; периода от време, в рамките на който ищецът е останал без работа или е полагал трудов по трудово правоотношение срещу уговорено възнаграждение в размер, по-нисък от този, който е получавал по времето преди незаконното уволнение при работодателя; причинно-следствената връзка между незаконното уволнение и оставането му без работа; размера на дължимото обезщетение.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е изплатил на ищеца дължимото обезщетение в търсения размер.

С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че през исковия период ищецът не е бил регистриран в някое от бюрата по труда към Агенция по заетостта.

Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ предполага причинна връзка между правонарушението – незаконното уволнение и последвалите вреди за служителя. Целта на чл. 225 от КТ е работникът или служителят да бъде обезщетен за вредата, причинена от незаконното му оставане без работа, определена съобразно пропуснатото брутно трудово възнаграждение за времето след уволнението. Според ал. 2, когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.

Не е спорно в отношенията между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че на основание сключен помежду им трудов договор № ЧР-ТП-491/26.06.2019 г., считано от 01.07.2019 г. ищецът бил назначен на длъжност „Специалист“ в отдел „Контрол и правоприлагане“, сектор „Контрол и правоприлагане“ – Х. при Национално ТОЛ управление към Агенция „П. и.“, при 2 уговорена основна месечна заплата в размер на 1050 лв.

По делото е представена Заповед № РД-11-217/21.03.2022 г., по силата на която на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“.

Съгласно влязло в сила на 30.01.2025 г. Решение № 13507/08.07.2024 г. по гр.д. № 26162/2022 г., съдът е отменил уволнението на И. Г. Д. по Заповед № РД-11-217/21.03.2022 г., като незаконосъобразно, и е възстановил ищеца на длъжността, заемана от него преди уволнението.

От представения по делото трудов договор № 2/30.03.2022 г. се установява, че считано от 31.03.2022 г. ищецът е постъпил на работа при „Т.“ ЕООД, на длъжност „Оператор, въвеждане на данни“, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв. С допълнително споразумение от 01.04.2022 г. основното трудово възнаграждение на ищеца било уговорено в размер на 710 лв.

Съгласно чл. 3 от трудовия договор, сключен с „Т.“ ЕООД, същият е със срок на действие за два месеца. В тази връзка, по силата на Заповед № 2/01.06.2022 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, трудовото правоотношение на ищеца с „Т.“ ЕООД било прекратено.

С влязло в сила решение Заповед № РД-11-217/21.03.2022 г., с която трудовото правоотношение на ищеца с ответника било прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е отменена като незаконосъобразно, като съдът го възстановил на длъжността, заемана преди прекратяване на трудовото правоотношение.

Като писмени доказателства са приложени и фишове за работни заплати, получени от ищеца в периода от месец март до месец май 2022 г. от работодателя „Т.“ ЕООД, както и заверен препис от трудовата книжка № 793, издадена на ищеца.

При извършен оглед на трудова книжка № 793, издадена на името на ищеца, съдът е констатирал, че за времето от 30.03.2022 г. – 31.03.2022 г., ищецът е встъпил в трудово правоотношение с „Т.“ ЕООД на длъжност „спомагателен оператор“, при уговорено трудово възнаграждение в размер на 650 лева, като за времето от 01.04.2022 г. – 01.06.2022 г., той се е намирал в трудово правоотношение с посоченото дружество – „Т.“ ЕООД, на длъжност „спомагателен оператор“, при уговорено трудово възнаграждение в размер на 710 лева. По време на огледа съдът е констатирал, че след прекратяване на трудово правоотношение с „Т.“ ЕООД, което е отбелязано, че е настъпило на 01.06.2022 г., в трудовата книжка на ищеца е отбелязано, че същият е настъпил на работа на 07.02.2023 г., в дружество с наименование „Е. – МГ“ ООД, тоест за процесния период след датата 01.06.2022 г. няма други отбелязвания в тази трудова книжка, касаещи процесния период.

Представено е Разпореждане № 261-00-1341-1/15.06.2022 г. на ТП на НОИ – Х., съгласно което предвид заявление, подадено от ищеца на 06.06.2022 г., на последният е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.06.2022 г. до 31.01.2023 г., в размер на 38,95 лв. дневно.

Съгласно Решение № 171 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1354/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Д.а, констатацията, че след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение, в трудовата книжка на работника няма отбелязване да е започнал работа при друг работодател, е достатъчно доказателство за установяване на факта на принудителната безработица. Трудовата книжка е официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила. Фактът, че едно лице за определен период от време е останало без работа по трудово правоотношение, е отрицателен. Работникът, който твърди този факт, за да обоснове доводите си, че за 3 него е възникнало вземане по чл. 225, ал. 1 КТ може да го установи успешно с представяне на трудовата книжка за констатация, или на копие от документа.

Работодателят е този, който ако твърди, че за исковия период работникът е получавал доходи от труд, носи тежестта да докаже този факт. В случай, че такива доказателства не бъдат ангажирани, фактът на принудителната безработица следва да се счита установен.

По претенция за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.

225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че в резултат на незаконното уволнение е претърпял имуществена вреда, която по естеството си е пропусната полза. Тя произтича от това, че в резултат на оставането без работа той е пропуснал да реализира доход от трудово възнаграждение в определения от закона 6месечен срок след незаконното уволнение. Това е така, тъй като работникът или служителят - ищец черпи права от настъпването на този факт - право да получи обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение. – по арг. Решение № 405 от 14.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 194/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова.

Материалноправните предпоставки за основателност на претенцията са следните - признаване на уволнението за незаконно и отмяната му от съда или от работодателя по реда на чл. 344, ал. 2 КТ; претърпяна вреда от оставане без работа; причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. Същият следва да установи и размера на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение /чл. 228, ал. 1 КТ/.

При преценка на събраните в хода на производството писмени доказателства се установява, че в периода от 30.03.2022 г. до 01.06.2022 г., след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с АПИ на 21.03.2022 г., същият е бил страна по трудово правоотношение с „Т.“ ЕООД, като за периода от 01.06.2022 г. до 21.09.2022 г. е бил безработен. Ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установи безспорно, че в периода от 21.03.2022 г. до 29.03.2022 г. е бил безработен, вследствие от незаконното уволнение от ответника.

Съгласно Решение № 321 от 30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева, обезщетението по чл. 225, ал. 1 и 2 КТ е за вредите, причинени на работника/служителя от признатото за незаконно уволнение.

Повторното оставане без работа няма връзка с незаконното уволнение, поради което няма как да се ангажира отговорността на работодателя по първото незаконно уволнение. Когато в рамките на шестмесечния период след незаконното уволнение работникът или служителят е постъпил на работа при нов работодател по трудов договор със срок, изтекъл в рамките на шестте месеца, първоначалният работодател дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода преди и след времетраенето на срочния трудов договор, а по време на изпълнението му, ако работата е била по-ниско платена и обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ. В тази хипотеза причинно-следствената връзка между незаконното уволнение и вреда от неполучаване на трудов доход не е прекъсната - с постъпването си на работа по срочно трудово правоотношение служителят е ограничил размера на вредите от незаконното уволнение, но не е реализирал постоянния доход, следващ се при безсрочно трудово правоотношение, обезпечаващ нормалното поемане на непосредствените нужди за съществуване.