Решение № 972 от 19.07.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1650/2024
- Вид
- Решение № 972
- Подписан
- 19.07.2024
- В сила
- 07.11.2024
- Състав
- Росица Шкодрова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 ал.1 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.123 ал.1 т.3 б."в" · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.179 ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 972 гр. Варна, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. Иванова като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20243110201650 по описа за 2024 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Д. С. Х. срещу наказателното постановление, издадено от Началник на група в сектор ПП към ОДМВР- Варна, с което са му наложени административни наказания ГЛОБА и Лишаване от право да управлява МПС.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се фактическата обстановка относно вменените нарушения. Въззивникът излага фактология ,каквато е според него и счита, че не е виновен за настъпилото ПТП. Счита , че за едно и също нарушение са съставени две отделни наказателни постановления. Сочи, че АУАН е съставен от неочевидец, както и вписания свидетел не е очевидец, с което е нарушен чл.40 ал.1 от ЗАНН. Следвало е да се приложи чл.40 ал.3 от ЗАНН.
По отношение на нарушението по чл.25 ал.1 от ЗДП счита, че не са описани факти , а само е посочен правен извод, че се създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях. Не става ясно къде се е движел другия участник, когато е настъпило ПТП. Липсва и конкретизация на настъпило ПТП. С това са нарушени чл. 42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т-.5 от ЗАНН.
Фактическото описание на чл.25 ал.1 от ЗДП не попада в нито една от хипотезите на чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП.
Относно нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДП счита, че от обстоятелствената част на НП не може да се изведе, че е настъпило ПТП и е налице разногласие между 1 участниците в него. Не са посочени причинените имуществени щети, които попадат в предмета на доказване. В случая е нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН. В случая е неприложим чл.53 ал.2 от ЗАНН, тъй като не може да се допълнят всички реквизити , които липсват в АУАН.
Счита, че е останало неизяснено да е възникнало разногласие относно ПТП между участниците в него, както и е неясно какви указания на службите за контрол не е изпълнил въззивникът.
На последно място изразява становище, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.
По същество поддържа доводите за отмяна на наказателното постановление, наведени с жалбата. Претендира разноски.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 25.01.2024г. около 17,35 часа въззивникът Х. управлявал специален автомобил „Ивеко 35С10“ с рег. № В 0465НР по бул. „Република“, в посока към бул. „Трети март“.
Въззивникът предприел маневра по излизане от кръговото кръстовище в посока към „Елдом“. В същото време от кръговото кръстовище вече бил излязъл с л.а. „Рено Меган“ с рег. № В 8392 КМ св. Ч. Б., в чийто автомобил се возел св. Д. Б., който се движел по бул.
„Република“ в посока към „Елдом“ и се намирал вече на пътното платно на булеварда. При управлението на специалния автомобил въззивникът предприел включването си в бул.
„Република“ без да пропусне намиращият се вече в бул. „Република“ лек автомобил и го ударил.
Св. Ч. Б. отворил вратата на лекия автомобил и опитал да разбере какво става, като ме се развикал, питайки какво става. От своя страна въззивникът Х. не реагирал и това ядосало св. Ч. Б., който с бухалка счупил предния фар на специалния автомобил.
След това св. Ч. Б. затворил вратата на своя автомобил и го привел в движение, като същото сторил със своя автомобил и въззивникът Х..
Вследствие на ПТП върху автомобила на св. Ч. Б. били причинени материални щети.
След потеглянето на двата автомобила въззивникът Х. избутал автомобила на св. Ч.
Б. встрани върху бордюра и почти го забил в оградата на „Елдом“.
Св. Ч. Б., афектиран от ситуацията, излязъл от автомобила си и с бухалката счупил предното панорамно стъкло на специалния автомобил.
2
След ПТП въззивникът Х. не уведомил и не изчакал пристигането на полицейски служители, а привел в движение специалния автомобил и си тръгнал.
От своя страна св. Ч. Б. също си тръгнал, като не успял да възприеме кой е автомобила, който го е ударил. На следващия ден, след като установил , че са направени клип и снимки, публикувани във „Виждам не КАТ Варна“, сигнализирал полицията.
По сигнал за настъпилото ПТП полицейски служители - св.М. и св. С. извършил разследване.
При това установили двата автомобила и била извършена възстановка на ПТП.
Прегледали и съдържанието на изготвения видеозапис, като възприели действията на въззивника по причиняване на ПТП и напускането му.
Съставен бил протокол за ПТП.
Снети били обяснения от св. Ч. Б. , св. Д. Б. и въззивника Х., които изложили обстоятелствата на ПТП.
Въззивника Х. декларирал, че той е управлявал автомобила.
Полицейските служители установили, че виновното поведение на въззивника Х. е в причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие. Срещу въззивника Х. бил съставен акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта били описани обстоятелства на извършване на нарушение по допускане на ПТП и напускането му и били посочени правни квалификации на нарушенията по ЗДП. Акта бил надлежно предявен на въззивника. При предявяване на акта въззивникът не вписал в съдържанието му възражения, а такива не постъпили по АНП и впоследствие.
На 14.03.2024г. въз основа на съставения акт е било издадено и наказателно постановление, видно от съдържанието на което административно наказващият орган изцяло е възприел установената и описана в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. Извършеното от въззивника е било квалифицирано като нарушения по чл.25 ал.1 от ЗДП и по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДП, като на осн. чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП са били наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства – надлежно съставен АУАН, заповед, справка за нарушител; протокол за ПТП; декларация; докладна записка; обяснения; показанията на св. М., св. С., св. Ч. Б. , св. Д. Б. и др.
По делото са събрани гласни доказателства – св. Ч. Б. и св. Д. Б., които са преки очевидци на нарушението.
Пред съда депозират показания и св. М. и св. С., които са добили преки впечатления от наличните следи върху превозните средства, възприели са и съдържанието на изготвен видеозапис, както и показанията на двамата водачи относно ПТП и са установил механизма на ПТП.
3
Факт по делото са и писмените доказателства – АУАН; Протокол за ПТП и докладни записки, отразяващи обстоятелствата на извършване на нарушението.
Събраните гласни и писмени доказателства са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и установяват изложената по- горе фактическа обстановка.
За да се произнесе по жалбата, съдът предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира, че съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Наказателното постановление е било издадено от орган, упълномощен за това със Заповед на МВР, поради което същия се явява компетентен да издава наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДП. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДП. Правилно са били преценени санкционните норми и отговорността на въззивника е била ангажирана съобразно чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП .
Събраните по делото доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от наказващия орган.
Показанията на св. М., св. С., св. Ч. Б. и св. Д. Б. изясняват начина на настъпване и установяване на механизма на настъпилото ПТП. Същите са в унисон с изложеното в съдържанието на надлежно съставения АУАН, който представлява годно доказателство за целите на административно наказателния процес, както и със съдържанието на приобщените протокол за ПТП и обяснения.
Съдът констатира, че при определяне на наказанията глоба и лишаване от право да управлява МПС по т.2 от НП, административно наказващия орган правилно е съобразил и факта, че нарушението не показва завишена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, поради което адекватен за конкретния нарушител се явява минимален размер на наказанията глоба и лишаване от право да управлява МПС и в този смисъл наказанията са правилно определени.
Що се отнася до наведените от въззивника доводи за отмяна на НП, съдът не споделя същите, предвид на следното:
С жалбата се оспорва фактическата обстановка относно вменените нарушения.
Въззивникът излага фактология, каквато е според него и счита, че не е виновен за настъпилото ПТП.
4
Съдът не споделя подобна позиция, тъй като анализът на доказателствата по делото извършен в мотивите по- горе извежда фактическа обстановка, идентична с твърдяната от наказващия орган, поради което и, при коректна правна квалификация, правилно и обосновано е била ангажирана отговорността на въззивника. По административнонаказателната преписка се съдържа доказателствен материал под формата на докладна записка; АУАН, обяснения и протокол за ПТП, които са в унисон с показанията на всички свидетели, въз основа на които се сформира еднозначен извод за осъществени от обективна и субективна страна състави на нарушения от страна на въззивника.
Въззивникът счита, че наказателни постановления. за едно и също нарушение са съставени две отделни
Съдът, изхождайки от съдържанието на приобщените АУАН №1155350 и НП №240819-000533 от 14.03.2024г. не констатира основателност на такова възражение.
Въззивникът сочи, че АУАН е съставен от неочевидец, както и вписания свидетел не е очевидец, с което е нарушен чл.40 ал.1 от ЗАНН. Следвало е да се приложи чл.40 ал.3 от ЗАНН.
Доколкото АУАН е съставен от свидетел, присъствал пряко при установяване на нарушението, съдът не сподели като основателни горните доводи.
По отношение на нарушението по чл.25 ал.1 от ЗДП въззивникът счита, че не са описани факти , а само е посочен правен извод, че се създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях. Не става ясно къде се е движел другия участник, когато е настъпило ПТП. Липсва и конкретизация на настъпило ПТП. С това са нарушени чл. 42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Съдът, изхождайки от обстоятелствените части на АУАН и НП не констатира да е допуснато подобно нарушение. Напротив – и в двата акта е конкретизирано мястото на движение на превозните средства, конкретното движение на превозното средство , управлявано от въззивника Х. и причиняването на ПТП вследствие на това движение.
Въззивникът счита още, че фактическото описание на чл.25 ал.1 от ЗДП не попада в нито една от хипотезите на чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП.
Разпечатката съдържа 60 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40f6200b-2062-467b-981f-5f89a38c2fc5