Решение № 1158 от 08.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1158 гр. Бургас, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20232100501482 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 3141/17.07.2023г. на КРС от Т. Д. К. , с ЕГН ********** и Т. И. К. , с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр. К., ул. „С.“ № **, против решение № 164/04.07.2023г. по гр.д.№ 1293/2021г. по описа на КРС , с което е отхвърлен предявеният от тях против И. З. З., с ЕГН **********, с адрес: град К., ул. „Г. Н.“ № ** иск по чл. 227, ал.1, б „в„ от ЗЗД – за отмяна на дарение, извършено с н.а. за дарение № ** том *****, рег.№ 11197, дело № **** от **** г. от 15. 12. **** г. по регистъра на нотариус Т. Великов, с рег.

№ 323 на НК, поради отказ на надарения да дава издръжка на дарителите.

Твърдят, че постановеното решение не е правилно. Излагат подробни аргументи, като основно се позовават на формиране на крайните изводи от страна на съда при непълно изяснена фактическа обстановка по делото и неправилна преценка на събрания доказателствен материал. Молят да бъде отменено и постановено ново, с което искът бъде уважен. Имат доказателствени искания, които пред настоящата инстанция не са допуснати.

Молят за присъждане на разноски.

1

Въззиваемият И. З. З., оспорва въззивната жалба, чрез процесуалния си представител адв. Ст. Кенов. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Моли да бъде потвърдено и му бъдат присъдени разноски.

Не ангажира нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица и е допустима.

Предявеният иск пред районния съд е с правно основание чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред КРС е образувано по искова молба от Т. Д. К. и Т. И. К., чрез адв. Я. Стойкова, против И. З. З., с която молят съда да отмени извършеното с н.а. № **, т. *****, рег.№ 11197, д.№ **** от 15.12.**** г. по регистъра на нотариус Т. Великов, с рег. № 323 на НК, дарение на недвижим имот, с което Т. Д. К. и Т. И. К. са дарили на внука си И. З. З. 1/3 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. К., област Бургас, ул. „С.“ № **, а именно: югозападния апартамент на втория жилищен етаж от масивна триетажна жилищна сграда, който апартамент е със застроена площ 92 кв. м. състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна и коридор, при граници: изтокапартамент на М. М. К., запад- външен зид, север- стълбище, юг- външен зид, отгоре- таван и отдолу- апартамент на Х. И. М., с принадлежащите три помещения с баня- тоалетна и антре, с обща застроена площ от 46 кв.м., представляващи югозападното отделение в приземния етаж от жилищната сграда, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ № XV - 4073, кв. 113 по ПУП - ПРЗ на гр.Карнобат, при граници за УПИ: изток- улица, запад УПИ XVIII-4074 и УПИ XIX4072, север УПИ XIV-470 и юг УПИ XVI- 4075. Твърдят, че двамата са пенсионери – мъжът, с определена пенсия за осигурителен стаж и възраст, а жената – с определена пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, с 60% трайно намалена работоспособност. Твърдят, че приблизително до края на м.февруари, 2021г. мъжът работел като портиер в ПГССЛП – Карнобат и получавал добро трудово възнаграждение. Така могли да си позволят 2 кредитиране, с цел закупуване на домашни електроуреди, леко освежаване на апартамента и нормално съществуване. Считано от 21.02.2021г., Т. К. бил освободен от работа и двамата със съпругата си изпаднали трайно в крайно затруднено положение. Започнали да разчитат само на пенсиите си, които били недостатъчни, за да поемат ежемесечните си разходи за храна, отопление на дома и лекарства. Ето защо отправили покана до внука си – И.

З., да ги подпомага ежемесечно със сума в размер на по 300лв. за всеки от тях, за да се справят с разходите за храна, безалкохолни, ток, вода, облекло, обувки, режийни за жилището, лекарства, гориво за притежаваното МПС, разходи за телефон, здраве, свободно време и заплащане на заемите за закупените уреди. Твърдят, че въззиваемият отказал, въпреки че работи в Р.

Ф. и реализира доходи, както от трудови възнаграждения в чужбина, така и от получавани обезщетения за безработица. Твърдят, че поради влошените си отношения с бащата на въззиваемия, не могат да отдават жилището в приземния етаж под наем, понеже се лишени от достъп и така са загубили всякакви възможности за допълнителни доходи. Поддържат становище за трайна невъзможност да се издържат от пенсиите си, което е основанието за завеждане на настоящия иск. Позовават се на обстоятелството, че в продължение на 15 години въззиваемият, заедно с родителите си, са живели в тяхната къща и двамата въззивници са се грижили за тях, а И. З. е отгледан от най-ранна възраст от баба си – Т. К.. При всичко изложено твърдят неблагодарност, непризнателност и липса на ответна грижа от страна на надарения и молят за уважаване на предявения иск. Претендират разноски.

Ангажират доказателства.

Въззиваемият оспорва иска, чрез своите процесуални представители – адв. Г. Колева и адв. Д. Стоянов, преупълномощен от адв. Г. Колева.

Подробни мотиви са изложени в депозирания по реда и в срока по чл.131 ГПК писмен отговор срещу исковата молба. Твърди, че извършеното от въззивниците дарение е продиктувано от обичта на дядо му и баба му към него, а не от очакването да им дава издръжка, още повече, когато става въпрос за разходи за свободно време и заплащане на вноски по кредити.

Твърди, че двамата имат достатъчно доходи – от двете си пенсии, от допълнителните добавки за пенсионери, от добавки за Ковид, а също така имат доход и от продаден от баба му имот в с.Ж., общ.Карнобат. Заявява, че двамата имат собствено жилище в същата къща и няма пречка да отдават под 3 наем жилището, от което 1/3 ид.ч. е негова собственост, а останалите 2/3 ид.ч.

– тяхна собственост и така да си реализират доходи. Твърди, че не живее в гр.

К., а последните две години е живял в гр. А., във фактическо съжителство с жена, от която има малолетно дете. Ангажира доказателства за заплащана издръжка на детето и заявява, че е в много труден период. Позовава се на Тълкувателно решение № 1/21.10.2013г. по т.д.№ 1/2013г. ОСГК на ВКС, в което изрично се приема, че в случаите, в които с предоставяне на издръжка на дарителите, надареният ще се постави в по-неизгодно положение от самите тях, неоснователно е да се твърди непризнателност. Счита, че с неразумно изтеглените кредити за електроуреди, двамата въззивници сами са се поставили в положение да не могат да поемат издръжката си.

С отговора против исковата молба въззиваемият отрича, че работи в Р.

Ф. и твърди, че от няколко години е безработен и е подпомаган от родителите си финансово. Моли за отхвърляне на иска. Също ангажира доказателства.

По съществото на спора съдът установи следното: Страните не спорят, че с н.а. за дарение на недвижим имот № **, т. *****, рег.№ 11197, д.№ **** от 15.12.**** г. по регистъра на нотариус Т. Великов, с рег. № 323 на НК, Т.

Д. К. и Т. И. К. са дарили на внука си И. З. З. 1/3ид.ч. от описания по-горе недвижим имот, с административен адрес: гр. Карнобат, област Бургас, ул.

„С.“ № **, а за останалите 2/3ид.ч. от същия имот е безспорно, че принадлежат на двамата дарители. Също е безспорно, че в сградата на същия административен адрес въззивниците притежават самостоятелно собствено жилище, състоящо се от 61.33кв.м., с помещения в приземния етаж с обща площ от 30.66кв.м., както е декларирано по приложените на стр.70 и стр.74 декларации за имотно състояние.

Видно от ангажираните писмени доказателства, Т. К. е пенсионер, на навършени 69 години към депозиране на исковата молба, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 286.08лв., считано от 01.07.2021г.- стр.14 по гр.д.№ 1293/21г. КРС. Съпругата му – Т. К., също е пенсионер, с определена пенсия за инвалидност, поради общо заболяване – параноидна шизофрения, установена от 02.09.1995г., с многократни хоспитализации и непълни ремисии, въпреки приема на определеното поддържащо лечение – стр.20-23 по с.дело.

От приложения на стр.19 по с.д. трудов договор № 350/20.12.2018г. се 4 установява, че считано от 03.01.2019г. Т.К. е работел като портиер в ПГССЛП – гр.Карнобат, съответно е реализирал трайно ежемесечни и сигурни доходи от заплата - стр.149 -151. В исковата молба се твърди и това се подкрепя от описаните писмени доказателства, че до завеждане на иска, двамата въззивници са се грижели сами за себе си и не са изпитвали недостиг на средства, дори напротив – уверени в сигурните доходи на мъжа, са изтеглили няколко кредита и са закупили домакински електроуреди за бита и ежедневието си – стр.44 – 58 по с.д., като редовно са погасявали месечните вноски. Със заповед № 436/17.02.2021г. на Директора на ПГССЛП гр.Карнобат, К. е уволнен, считано от 21.02.2021г. и няма данни впоследствие да е реализирал доходи от трудови или граждански правоотношения.

От приложения на стр.119 н.а. № *, т. **, рег.№ 1992, д.№ *** от 28.06.**** г. на нотариус М.Стоева, гр.Карнобат, за покупко-продажба на недвижим имот се установява, че на сочената дата З. Д. и въззивницата Т. К. са продали притежаваните от тях общо 5/6ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с.Ж., общ.Карнобат, описан по н.акт, за сумата от 9 000лв., получена напълно и в брой от двете, преди подписване на договора. По причина, че в н.акт не е посочено в какви части двете съсобственици са получили продажната цена, съдът заключава, че всяка от тях е получила по ½ част от нея или по 4 500лв. Продажбата, според настоящия състав, е доста отдалечена във времето – около 8 години преди завеждане на исковата молба и получените средства не са в размер, който да обоснове извод за трайни приходи за по-дълъг период от време в полза на въззивниците.

Други имоти Т.К. и Т.К. нямат, нито имат земеделски земи, които да отдават под аренда – стр.155 по с.д.

По делото – стр.164 и 165 са приложени писмени доказателстваудостоверения от НОИ за получените от въззивниците суми от пенсии и добавки за периода м.януари, 2021г. – м.юни, 2022г. Всички описани по-горе приходи са взети предвид и съобразени при изготвената СИЕ – стр.362 и сл. по делото. Видно от заключението на в.лице, за 2021г. НСИ посочва сумата от 506.67лв. за праг на бедност за едно лице, а от 2022г. – сумата от 607.39лв.

Това е размерът на необходимия минимум за закупуване на стоки и услуги от първа необходимост за съществуването на едно лице.

След извършените проучвания в.лице е посочило, че за 2021г. двамата 5 въззивници са имали общ доход (не приход) в размер на 9798.66лв. или средномесечният им доход е възлизал на 408.28лв. на човек, кръгло – 408лв.

За първото полугодие на 2022г. средномесечният доход на К.и е възлязъл на 442.54лв./човек от домакинството. Налага се заключение, че и без да бъдат зачетени дължимите от двамата суми за погасяване на получените кредити от финансови институции, въззивниците имат доходи, които не достигат прага на бедност за едно лице, според статистическите показатели на НСИ.

Освен това, по делото са налице множество писмени доказателства – решения на ТЕЛК, рецептурни книжки на хронично болни лица, епикризи и прочее, от които безспорно става ясно, че Т. К. е с хипертонична болест на сърцето, с имплантирани два стента, с повишени стойности на артериално налягане, с ангина пекторис, с мозъчно-съдова болест и др. усложнения – стр.16 и сл. По отношение на Т.К. също са налице достатъчно неопровержими доказателства за влошено здравословно състояние. Няма съмнение, че описаните заболявания изискват трайно и задължително лечение и употреба на медикаменти. Стойността им, според експертното заключение, след реинбурсиране от НЗОК, възлиза на сумата от около 120лв./месец общо за двамата. Тук съдът отчита, че с напредване на възрастта на въззивниците и съответните физиологични изменения, не може да се очаква подобряване на състоянието им дотолкова, че да отпадне нуждата от лекарства, следователно приемът ще продължи за неопределен период от време.