Решение № 10 от 09.01.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Велико Търново, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ Й.ОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ Й.ОВ Административно наказателно дело № 20234110200881 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ АД гр. Благоевград против Наказателно постановление № 04-2300038 от 25.05.2023 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Велико Търново, с което за нарушение на чл. 153, ал. 1 от КТ и на основание чл.

416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

Жалбоподателят, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становища по жалбата.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки, като претендира и разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано с АУАН № 04-2300038 от 24.03.2023 г., съставен от ***, главен инспектор при ДИТ – Велико Търново, срещу „***“ АД, затова, че на 11.03.2023 г., в качеството си на „работодател“ не е осигурил най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка на работника ***, работещ в обект на контрол, находящ се в гр. Велико Търново, ул. Дълга лъка /без номер/ - „Изграждане на 1 фотоволтаична система - *** ЕООД, в нарушение на чл. 153, ал. 1 от КТ.

Видно от показанията на свидетелите П., С. и П., същите в качеството си на инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Велико Търново, на 15.03.2023 г. извършили проверка по работни места по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол: находящ се в гр. Велико Търново, ул. Дълга лъка, където работници на дружеството-жалбоподател поставяли фотоволтаична система на покрива на помещения на „***“ ЕООД, по повод постъпил сигнал с данни за нарушение на трудовото законодателство. В хода на проверката събрали обяснения от заварените на работния обект работници, единият от които бил ***, като установили, че същите полагали труд от 6-ти до 13-ти март, само с един почивен ден в неделя на 12-ти март, при подневно отчитане на работното време.

Видно от приложената по преписката декларация от лицето ***, същият е декларирал, че работи на обекта на контрол с работно време от 07.00 до 17.00 ч. и само с един почивен ден неделя. В седмицата преди проверката бил работил от 6 - ти до 11- март, с почивен ден на 12-ти, като се явил на работа отново на 13-ти март.

Заявените обстоятелства се потвърждават и от приложената справка от „***“ ЕООД, от системата за вход и изход. В същата за *** е отбелязано присъствие от 06.03.2023 г. до 11.03.2023 г., включително.

Видно от приложения в преписката трудов договор *** се е намирал в трудовоправни отношения със „***“ АД, считано от 23.08.2021 г. на длъжност - „работник строителство“, при пълно работно време в размер на 8 (осем) работни часа, петдневна работна седмица.

Видно от приложените платежни ведомости за месец февруари 2023 г. на работниците са начислени възнаграждения за положен извънреден труд в работен ден и положен извънреден труд в почивен ден.

От приложения към преписката Трудов договор № 301064/23.08.2021 г. между „***“ АД и *** е видно, че възнаграждението може да се изплаща на две части – авансово и окончателно - ежемесечно от 25 до 30 - то число на месеца, следващ положения труд.

Видно от приложената Заповед № 103/17.03.2023 г., е въведено удължено работно време от „***“ АД за обект „Кроношпан“ Велико Търново, за период от 20.03.2023 г. до 14.04.2023 г.

Позовавайки се на констатациите в АУАН, на 25.05.2023 г. срещу жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Велико Търново, с което за нарушение на чл. 153, ал. 1 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания и приобщени по делото писмени доказателства.

С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

2

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.

В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото нарушение, представени са и доказателства, подкрепящи административното обвинение.

По същество: Съставът на административното нарушение по чл. 414, ал.1 от КТ, визира нарушаване разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за безопасни и здравословни условия на труда.

Съгласно легалната дефиниция по чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Типична особеност на административното нарушение е неговата насоченост против реда, установен в държавното управление. На практика това се изразява във виновно неизпълнение или лошо изпълнение на едно задължение.

Трудовият договор е двустранен - за всяка от страните възникват насрещни права и задължения. В глава шеста от КТ (чл.124-135) са регламентирани общите и основните задължения на страните по индивидуалното трудово правоотношение, като са доразвити и конкретизирани в следващите глави на КТ по всеки отделен въпрос, касаещ работно време, здравословни и безопасни условия на труд, трудово възнаграждение, трудова дисциплина, имуществена отговорност, професионална квалификация.

Така в разпоредбата на чл. 124 от КТ са очертани обобщено взаимните задължения на страните по трудовото правоотношение, съвкупността от които образува съдържанието на трудовото правоотношение. Като основно задължение на работодателя е предвидено осигуряване на условия за работа, в това число и здравословна среда при нормална продължителност на работното време.

С нормата на чл. 136, ал. 1 от КТ е създадено общо задължение на работодателя да осигури на работника петдневна работна седмица, с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа - пълната му правна уредба се съдържа в чл. 136-155а от КТ. Видно от законовата разпоредба, при петдневна работна седмица, работодателят следва да осигури на работника или служителя седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя, като непрекъсната седмична почивка, според чл. 153, ал. 1 от КТ, е най-малко 48 часа. Нарушаването на това задължение, 3 изразяващо се в неправомерно поведение - бездействие, поради това, че юридическото лице с качество на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ, не е изпълнило задължението да регламентира и осигури необходимата междуседмична почивка осъществява бланкетния състав на нарушението по чл. 414, ал. 1 от КТ, вр. с чл. 153, ал. 1, изр. второ от КТ.

В конкретния случай е констатирано престиране на работна сила по време на полагащата се междуседмична от работника ***, като работодателят е имал възможност да изпълни задължението си, но не го е извършил, с което е реализиран съставът на нарушението. Спрямо всеки работник работодателят дължи изпълнение на възложеното от закона правило за поведение, като се реализират отделни деяния при неизпълнение, а не едно и също нарушение, както приема жалбоподателят.

Представената заповед от 17.03.2023 г., за преминаване към удължено работно време по чл.136а от КТ, не касае междуседмичната почивка, а дава възможност за увеличаване продължителността на работния ден, при определени производствени причини /а не на работната седмица/, поради което не може да се приеме, че с това действие работодателят е отстранил веднага нарушението, за да е приложим привилегирования състав по чл. 415в от КТ. Заплащането на извънреден труд също е неотносимо към задължението за осигуряване на междуседмична почивка и не я компенсира.

Доколкото се касае до нарушение извършено от юридическо лице, не подлежи на изследване съставомерността от субективна страна.

Наложената имуществена санкция е индивидуализирана при спазване изискванията на чл. 27 от ЗАНН, в минималния предвиден размер, което се явява най-благоприятно за санкционираното лице.

В случая не са налице основания за приложението на разпоредбите на чл. 415в от КТ и чл. 28 от ЗАНН. Тук следва да се има предвид характера на самото нарушение и обществените отношения, които засяга.

В този смисъл НП се явява законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за процесуално представителство в размер на 100.00 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.

27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 04-2300038 от 25.05.2023 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Велико Търново, с което на „***“ АД гр. Благоевград на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в 4 размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „***“ АД гр. Благоевград да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Велико Търново направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

Велико Търново в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5