Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 112 от 26.04.2022, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Гражданско дело 1870/2021
Вид
Решение № 112
Подписан
26.04.2022
В сила
25.05.2022
Състав
Гергана Точева Стоянова Денчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 2, т. 2 · Закон за общинската собственост
  • чл. 5 · Закон за общинската собственост
  • §108 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места
  • § 109 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. гр. Д.град, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20215610101870 по описа за 2021 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от Гражданско-процесуалния кодекс(ГПК).

В така подадената искова молба ищците твърдят следното: Трите ищци са собственици на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************ по КККР одобрени със заповед РД-1838/05.07.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 24.09.2021 г., адрес на имота гр. Д.град ул. О.№*** с площ 563 кв.м, трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - киско застрояване, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план - 592, квартал 32, парцел XXXVII, съседи ************. Съсобствеността на имота е поделена между ищците, както следва - 2/3 ид.ч. за първата и 1/3 ид.ч. общо за втората и третата и е възникнала по следния начин: За парцела е издаден нотариален акт по регулация № 13 от 24.03.1954, том 1, дело № 28/54г., в полза на Н.Т.П. и Х.А.Т., в който са описани площите от дворищата, които са включени в парцела, а именно: 350 кв.м. от дворище пл. № 445 1 -А, 65 кв. м. от дворище пл. № 4451, 150 кв.м.- от дворище пл. № 4453., т.е. по регулация създаденият 1 парцел XXXVII е станал с площ 565 кв.м. В нотариалният акт са посочени документите,с които придаваемите места са заплатени на собственици на трите дворища. Собствениците на парцел XXXVII, са въведени в придаваемите места от съдебен изпълнител, за което на 20.04.1954 г. е съставек протокол за въвод на недвижим имот. С разрешение за строеж № 101/10.08.1954 г. в парцел XXXVII е построена двуетажна жилищна сграда (калканна). Впоследствие съсобственици са се разпоредили с идеална си част от парцел XXXVII, както следва: 1.С нот. акт № 2, том 4, дело № 1083/1975 г.

Х.Т. заедно със съпругата си е прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане 193/565 ид.ч. от урегулиран парцел XXXVII в кв.- 32, заедно с къщата със северен вход на дъщеря си Т. Х. Т. (втората ищца по делото).

Прехвърленият имот е станал СИО между Т. Х. Т. и нейният съпруг Т.П.Т..

След смъртга на Т.Т. - 11.08.1976 г., неговата 1/2ид.ч. от придобития имот е наследена от съпругата му и от дъщеря му, и Т.Т. (втората ищца по делото) е станала собственик общо на 3/4 ид.ч. от 193/565 ид.ч. от урегулиран парцел XXXVII в кв.- 32, а Б. Т. П. (третата ищца по делото) е станала собственик на '/< ид.ч. от 193/565 ид.ч. от урегулиран парцел XXXVII в кв.- 32 2.С нот. акт № 82, том 1, дело № 177/1970 г. Н.Т.П. е продал на М.И.С. -1/3 ид.ч. от урегулиран парцел XXXVII в кв. 32, ведно с втория етаж от къщата с вход от запад. С нот. акт № 181, том 9, дело № 2360/1993 г. М.И.С. заедно със съпругата си е прехвърлила на дъщеря си Н.М.С. 1/3 ид.ч. от урегулиран парцел XXXVII в кв. 32, ведно с втория етаж от къщата с вход от запад. С нот. акт № 200, том 2, рег. 3439, дело № 211/2020 г. Н.М.С. е продanа на Д.П.

Д. 1/9 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************ по КККП (урегулиран парцел XXXVII в кв. 32), ведно с целия СОС с идентификатор ************ .1.2 )втория етаж от къщата с вход от запад). С нот. акт № 93, том 4, рег. 7316, дело № 693/2002 г. Н.М.С. е прехвърила (чрез замяна) на В.А.Ст. и Е.Н.С. 2/3 ид.ч. от собствената й 1/3 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************ по КККП (урегулиран парцел XXXVII в кв. 32).

С нот. акт № 154, том 3, рег. 4511, дело № 308/2020 г. Д.П. Д. е продал на Р.В.

Д. (лървата ищца) 1/9 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************ по КККП (урегулиран парцел XXXVII в кв. 32), ведно с целия СОС с идентификатор ************ .1.2) втория етаж от къщата с вход от запад). След извършените сделки Р. В. Д. е придобила собственостга на 1/9 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************ по КККП 2

(урегулиран парцел XXXVII в кв. 32), а В.А.Ст. и Е.Н.С. са станали собственици на 2/9 ид.ч. от имота. На 11.08.2011 г. е починал В.А.Ст., а на 13.12.2013 г. е починала съпругата му Е.Н.С. и са оставили двама наследника - С.В.А. и Р. В. Д. (първата ищца). С.В.А. се е отказа от наследството на родителите си - съдебни удостоверения № 3717/10.10.2018 г. и№ 3718/10.10.2018 г. Така собствените им 2/9 ид.ч. са оставапи в 2 наследство на Р. В. Д. (първата ищца) и тя е придобила станала собственик общо на 1/3 ид.ч. от имота (1/9 ид.ч. по нотариален акт и 2/9 ид.ч. - по наследство). З.С нот. акт № 20, том 1, дело № 44/1974 г. Н.Т.П. е продап на Ексения Николова Станишева - 1/3 ид.ч. от урегулиран парцел XXXVII в кв. 32. След нейната смърт на 13.12.2013 г., както посочихме по-горе са останали двама наследника - С.В.А. и Р. В. Д. (първата ищца) и след отказа от наследство на С.В.А. , идеапната част е останала в наследство на Р. В. Д. (първата ищца).

Изложеното дотук сочи, че парцел XXXVII в кв. 32 по плана на гр.

Дишмитровград с площ 565 кв.м., отразен в КККР на гр. Д.град като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************ по КККР одобрени със заповед РД-18- 38/05.07.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 24.09.2021 г., адрес на имота гр. Д.град ул. О.№*** с площ 563 кв.м., трайно предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план - 592, квартап 32, парцел XXXVII, съседи ************от създаването му по регулация с нот. акт № 13 от 24.03.1954, том 1, дело № 28/54г., е частна собственост и след извършените прехвърлителни сделки описани по-горе, към настоящият момент е собственост на двете ищци. Този имот никога не е напускан от собствениците и техните праводатели и наследодатели и само и единствено те са го владяли и лолзвали. Имотьт е бил деклариран от датата на придобиването му и за него се заплащат дължимите данъци и такси. След справка в ККР ищците са установили, че в КР на гр. Д.град одобрен през 2006 г. като собственик на имота, наред със собствениците физически лица е записака и Община Д.град (без данни за идеални части) с Акт за общинска собственост № 205 от 16.07.1997 г. издаден от Кметство Д.град. Ищците са поискали от Кмета на Община Д.град да деактува имота, поради неистинност на съставения акт за общинска собственост, но са получили отказ. АОС е издаден за целия имот -парцел XXXVII в кв. 32 пл. № 593 на основание чл. 2, 3 ал. 2, т. 2 от ЗОС /ДВ бр. 44/1996 г./ от 01.01.1992 г.,който определя като общинска собственост „застроените и незастроените имоти и движимите вещи, придобити със средства на общината, и имотите, изградени с доброволен труд и парични средства на населението". В АОС - т. 12 „отстъпено право на строеж" е посочено „за построяване на жилищен имот" на „Е.Н., Т.Н., Х.Т. и др." на основание -„НА 20-1-1974 г., НА 2-4-1083-1975 г., НА 1 8 1 -9-2360/1 993 г., „безвъзмездно". Съставеният нотариален акт е неистински, тъй като за Община Д.град не е възникнало право на собственост върху парцел XXXVII в кв. 32 пл. № 593, респ. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 2 1 052. 1 0 1 7.292 по КККР. Имотьт не е придобит със средства на общината или изграден с доброволен труд и парични средства на населението,на каквото основание е актуван. Както посочихме по-горе той е придобит от лицата Х.Т. и Н.П. през 1954 г., които (респ. техните правоприемници) не са изгубили правото си на собственост досега. Аргумент в тази посока са и записаните в т. 12 от АОС нотариални актове, от съдържанието на които (описано подробно по-горе) се установява, че собствеността на имота, е частна, а не общинска. Съгласно чл. 5 ЗОС Общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, 3 т, който е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и той няма правопораждащо действие. Съгласно чл. 38 ПП30С, актьт за общинска собственост е официален писмен документ, съставен по определения в закона ред и установена форма и утвърден от съответните длъжностни лица. Обстоятелствата, констатирани в акта за общинска собственост, съставен по ндцлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. Посочените законови текстове установяват материална доказателствена сила на АОС (чл. 179 ГПК), която ищците оборват на осн. чл. 154 ГПК и оспорват истинността отразените в него обстоятелства на осн. чл. 193 ГПК, с твърдения, че АОС е неистински и съставен в нарушение на закона. Община Д.град не е придобила правото на собственост върху процесния имот, поради което за ищците, притежаващи самостоятелно право на собственост върху имотата, е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск (Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тьлк. д. № 8/2012 г., ОСГТК).

Фактическа искова претенция:след установяване на твърденията 4 изложени в исковата молба, да постановите решение, с което да приемете по отношение на ищците, че Община Д.град не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************ по КККР одобрени със заповед РД-1838/05.07.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 24.09.2021 г., адрес на имота гр. Д.град ул. ******, с площ 563 кв.м., трайно предназначение — урбанизирана територия, начин на трайно ползване — ниско застрояване, предишен идентификатор — няма, номер по предходен план — 592, квартал 32, парцел XXXVII, съседи ************

Претендират се направените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок ответникът депозира писмен отговор, в който твърди следнтото: Предявения иск е допустим, но по същество е неоснователен.Възражения срещу иска и обстоятелства, на които те се основават:Считам, че предявения иск от ищцовата страна са неоснователни и недоказани поради следните съображения: На първо място, действително за процесния поземлен имот с идентификатор ************ по КККР или нормер по предходен план УПИ 37-593, кв. 32 и еквивалентно с парцел XXXVII / тридесет и седми/ в кв. 32 по плана гр. Д.град е бил издаден Нотариален акт №13, том I, по нот. дело 28/1954г. за придобиване на собственост по регулация. Това обстоятелство се е извърщило по смисъла на действащия към този момент нормативен акт, а именно Закон за плановото изграждане на населените места отм. /ЗПИНМ/ Обн. ДВ. бр.227 от 1 октомври 1949г., изм. ДВ. бр.ПЗ от 15 май 1950г., изм. ДВ. бр.54 от 6 декември 1956г., изм. ДВ. бр.91 от 12 ноември 1957г., но преди изменението му с изм. ДВ. бр.90 от 11 ноември 1958г. В този смисъл с изменението с ДВ. бр.90 от 11 ноември 1958г. ех lege и по смисъла на разпоредбата на Чл. 55а. (Изм. - Изв., бр. 91 от 1957 г., бр. 90 от 1958 г.) от ЗПИНМ е бил приложен последващ регулационен план, което е одържавило процесния поземлен имот по смисъла на закона и води до загуба на правото на собственост, което е било придобито по одворяване или така наречената доворищна регулация, в този смисъл имота е спрял да бъде частен, а се е превърнал в обществен спрямо названието и нуждата за която е бил одържавен и спрямо разпоредбите на действащия към момента нормативен акт ЗПИНМ. Съгласно общите положения в чл. 55а ЗПИНМ /отм./, също изменен с ДВ, бр. 90/1958 г., се отчуждават в полза на държавата и върху тях се отстъпва право на строеж. На 5 следващо място, ще обърна внимание, че всеки един акт на ИК на ГНС представен от ищцовата страна е с датировка преди 1958 г. или преди изменението на ЗПИНМ, което още веднъж подкрепя направените от мен изводи. Налице са два документа обаче издадени от ИК на ГНС, които не са приложени от ищците, а именно: молба от 16.02.1966г. и Протокол № 4 22.03.1966г., с който се дава разрешение за продажба на Н.П. и Х.Т. да продадат 1/3 от жилищната си сграда на ******, с 1/3 от обществен парцел XXXVII кв. 32 - в качеството и на земя обслужваща имота, но не и частна собственост, което пряко подкрепя правните изводи направени от мен.