Решение № 340 от 15.02.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Варна, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. Т. при участието на секретаря Х. И. като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20213110110637 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от И. М. П., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника адв. П.Й. Н. – АК ***срещу „***“ ЕООД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че Договор № ***за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от ***г. е недействителен, поради непосочване в него на действителния годишен процент на разходите. В условията на евентуалност е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 23.66 лв. /двадесет и три лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща възнаградителна лихва по т.3 от Договор № ***за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от ***г., тъй като клаузата за лихва накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави, в разрез е с принципа на добросъвестността при договарянето и води до заобикаляне на закона.

В исковата молба се твърди, че на ***г. между страните бил сключен Договор № ***за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние. По силата на този договор, ответното дружество предоставило на ищцата заем в размер на 700 лева. Редът и условията, при които бил отпуснат кредита били уредени от общите условия на ответното дружество за предоставяне на потребителски кредити от разстояние. Ищцата се задължила да върне сума в размер на 723.66 лева в срок от 30 дни, считано от датата на превеждане на заема, при лихвен процент от 3,38% и годишен процент на разходите 49.85 %.

В т.5 от договора било предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от *** в полза на ответното дружество, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не можела да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицетео, предоставило обезпечението.

Договорът за поръчителство се сключвал не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. Предвидено било, че одобряването на обезпечението се извършвало чрез одобряване на заема.

1

При справка в WEB-страницата на ответното дружество www.***.bg по профила на ищцата в системата се генерирало, че по сключен договор № ***за заем от ***г. И.П. дължи главница в размер на 700 лева, лихви в размер на 23.66 лева и такса за банкова гаранция към финансов партньор в размер на 207.34 лева.

По отношение на сключения между страните договор били приложими, както общите разпоредби на ЗЗД и ТЗ за търговските сделки, така и Закона за потребителския кредит.

Съгласно легалната дефиниция в §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за кредит …“. Общата сума, дължима от потребителя била сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишния процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения креди. В процесния договор в ГПР не бил включен разхода – такса за банкова гаранция към фирма – партньор, представляваща „допълнителна услуга“. При включване на посочения разход, ГПР щял да надхвърли определения в чл.19, ал.4 ЗПК максимално допустим процент на разходите на годишна база по потребителски кредити, а съгласно чл.19, ал.5 клаузи в договор, надвишаващи определените по чл.4 се считали за нищожни.

Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на ЗПК е нищожна. Като не включил такса за банкова гаранция към фирма-партньор, представляваща „допълнителна услуга“ в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочван на финансовата тежест на кредита за длъжника.

Ищцата поддържа, че договора за кредит е недействителен и съгласно чл.23 ЗПК дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който изразява становище за нередовност на исковата молба, недопустимост на предявения иск, а в условията на евентуалност и неоснователност на иска.

Ответникът твърди, че не изисква застраховка по кредитите си и не предлага продукти с разсрочване на застрахователни премии, нито пакети от услуги.

Исковата претенция за нищожност на чл.5 от договора не била предявена срещу надлежна страна. Договорът за гаранция не бил сключен с ответното дружество, а с третото за настоящия спор лице ***. Последното било самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, лицензирана в Малта, предоставящо услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и било вписано под № ***в нарочния регистър на БНБ.

Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което ответното дружество не било страна. Прогласяването на чл.5 от Договора за кредит за нищожна нямало да погаси или измени задълженията на ищеца за връщане на отпуснатата сума по договора за кредит, нито да измени задълженията на ищеца по договора за гаранция.

Претенцията на ищеца не била подкрепена от убедителни писмени доказателства, а твърденията за нарушения на ЗПК и ЗЗП се явявали бланкетни, недоказани и противоречащи на обективната истина, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.

Ответникът твърди, че спазва всички законови изисквания при осъществяване на дейността си като финансова институция, сключваща договори за кредит с потребители и описва стъпка по стъпка процедурата по кандидатстване и отпускане на кредити през интернет страницата на дружеството.

При кандидатстването потребителят можел да избере да предостави поръчител – личен гарант или ди избере юридическо лице като потребител. При избор на ***, системата незабавно и автоматично показвала сумата, дължима за предоставената услуга, която потребителят трябвало да заплати на ***. Ищецът не пожелал да кандидатства с личен 2 гарант, а сам избрал да се възползва от допълнителна услуга, която ответното дружество не изисквало. Ответникът не бил страна по правоотношението на ищеца с избрания от него гарант.

Неоснователно било становището на ищеца, че сключването на договор за кредит е обусловено от сключването на договор за гаранция и същото е вменено като задължение на потребителя.

Невключването на възнаграждението на *** за предоставяните от него услуги на гаранция към ГПР по Договора за кредит, сключен с ***, не представлявало заблуждаваща търговска практика. Неоснователно било и твърдението, че уговорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като същата отговаряла на предвиденото от законодателя ограничение до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.

Ответното дружество не изисквало да бъде заплащано към него задължение към друго лице. Заплащането на възнаграждението по предоставената допълнително и незадължителна услуга се дължало към гаранта, а не към кредитора. Същото било изрично посочено и на сайта на ответното дружество в секция „Въпроси“.

Ответникът моли за отхвърляне на предявеният иск и за присъждане на направените по делото разноски..

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

На ***г. между страните е сключен договор № ***за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, копие от който придружено с преддоговорна информация (стандартен европейски формат) е представено с исковата молба /л.5-9 от гр.д. № 589/2021г. по описа на Районен съд гр. Девня/.

Съгласно представения договор, ответното дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 700 лева за срок от 30 дни срещу задължение за връщане на предоставената сума ведно с възнаградителна лихва в размер на 23.68 лева. В договора е посочено, че лихвения процент е 3,38%, а годишния процент на разходите по заема е в размер на 49.85 лева.

В чл.5 от договора е посочено, че заемът се обезпечава с поръчителство предоставено от *** в полза на „***“ ЕООД, като договор за поръчителство се сключвал не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряването от ответника на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не можела да се отменя от заемателя и от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършвало чрез одобряване на заема.

В т.4.3 от общите условия на ответното дружество е записано, че при кандидатстване, кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител) предложен от кредитора, за да обезпечи вземанията си по кредита. Очакваните разходи за кредитополучателя в този случай са посочени в размер на 203.74 лева и не са включени в ГПР по кредита с довод, че касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставяне на кредита.

Ответникът твърди, че кредитополучателят сам избира в електронния формуляр за кандидатстване да избере като гарант личен гарант/ поръчител или гаранция от „***“, като в подкрепа на тези твърдения е представил извлечение от електронен формуляр за кандидатстване за заем /л.18-19/.

Условията, на които трябва да отговоря предложен от кредитополучателя личен гарант, съгласно извлечение от интернет страницата на ответното дружество са – платежеспособно физическо лице, навършило 18 години, да работи на постоянен трудов договор от минимум три месеца, да декларира официален, регулярен доход с минимум 1500 лева и да е с добра кредитна история в регистрите на ЦКР към БНБ /л.57/.

При предоставена възможност за представяне на доказателства за сключени договори за заем с избран от кредитополучателя личен гарант/ поръчител, ответното 3 дружество не представи такива, поради което и тези твърдения в отговора на исковата молба остават недоказани в настоящето производство.

При попълване на електронен формуляр за кандидатстване за кредит, предоставян от ответното дружество е налице техническа възможност да бъде избран личен гарант /поръчител, но няма доказателства за нито един сключен договор за кредит, при който е избрана тази опция.

Ищцата в уточняваща молба от 11.10.2021г. заявява, че не разполага с Договор за гаранция от ***г. и не е в състояние да представи копие от такъв договор на съда.

Ответното дружество също не е представило копие от твърдения Договор за гаранция от ***г., въпреки снабдяването му с поисканото от него съдебно удостоверение и двукратното отлагане на производството за представяне на този договор.

Предмет на проверка в настоящето производство е действителността на сключения между страните Договор № ***от ***г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние. Тъй като се касае за потребителски кредит, то следва същият да отговаря на особените изисквания за форма и съдържание уредени в Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Предявения иск е за установяване на недействителност на сключения между страните договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от ***г., като за ищцата е налице правен интерес от установяване недействителността на този договор в цялост, без значение дали предвиденото в него възнаграждение по договор за поръчителство се дължи на кредитора или на трето за спора лице. Интереса на ищцата е обусловен от задължението и да върне само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита при положително произнасяне по предявения иск. Твърдения от ответното дружество договор за поръчителство между ищцата и трето за делото лице не е предмет на настоящия спор и не лишава ищцата от интерес да оспори действителността на договора за кредит в неговата цялост.

Разпечатката съдържа 39 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40f465e8-66d1-46b0-9bf5-6dad53a8f23f