Определение № 1734 от 17.06.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1734 гр. Бургас, 17.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500947 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274, вр.чл.413, ал.2, вр.чл.411, ал.1, т.2, вр.чл.410 от ГПК и е образувано по повод частната жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, срещу разпореждане № 373 от 04.05.2026 г. по ч.гр.д.487/2026 г. по описа на Районен съд Айтос, с което е отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Ф. Е. Р. от ***, за сумите: 715,81 евро главница; 115.69 евро - договорна лихва; 225.63 евро - мораторна лихва, считано от 13.08.2023 г. до датата на подаване на заявлението, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в РС до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се, че съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Сочи се, че съгласно чл.410, ал.2 от ГПК, заявителят следва да изложи обстоятелствата, на които основава искането си, които обстоятелства са различни с оглед различния характер на конкретното вземане, т.е.да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането.

Твърди се, че чл.410, ал.3 от ГПК изисква, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива, за да може заповедният съд да извърши проверка относно действителността на договора като, в частност, ако установи неравноправна клауза, на която се основава заявлението, или обоснована вероятност за това, има правомощието да остави 5ез уважение искането в съответната част, по аргумент от чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

Излага се, че в производството по чл.410 от ГПК съдът е ограничен 1 при преценката си дали подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи, до това да провери налице ли са положителните предпоставки, изброени в чл.410 от ГПК и липсата на отрицателните предпоставки на чл.411 от ГПК и съгласно чл.411, ал.2 от ГПК съдът отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Твърди се, че районният съд неправилно е отказал издаването на заповед за изпълнение, тъй като в чл.410, ал.3 ГПК изчерпателно са изброени писмените доказателства (договорът с потребителя, ако е сключен в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива), които следва да бъдат представени от заявителя и няма основание тя да се тълкува разширително, съотв.договорът за цесия и уведомлението на длъжника за нея не са сред тях.

Посочва се, че законът не поставя изискване да се извърши проверка дали заявителят е действителният носител на претендираното право да получи изпълнение на валидно възникналото задължение по потребителски договор, т.е. дали е налице материално правна легитимация.

Изложени са подробни съображения, цитирана е съдебна практика.

Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на издаване на исканата заповед за изпълнение.

Не са представени нови доказателства.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството пред заповедния съд е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от частния жалбоподател „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Ф. Е. Р. от ***, за сумите: 715,81 евро главница; 115.69 евро - договорна лихва; 225.63 евро мораторна лихва, считано от 13.08.2023 г. до датата на подаване на заявлението, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в РС до окончателното изплащане на задължението. Заявителят твърди, че паричното вземане е за задълженията на длъжника Р. по Договор за потребителски кредит № 580390/12.07.2023 г., сключен между „Ай Ти Еф Групи АД и длъжницата Ф. Р., като се твърди, че вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Тъй като към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не са били приложени доказателства, че вземането на кредитодателя към длъжника Р. е прехвърлено чрез цедиране на заявителя, нито доказателства за уведомяването на длъжника за извършената цесия, с разпореждане № 795 от 27.04.2026 г. съдът е дал указания на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението да представи документи за настъпилата цесия, от които черпи правата си.

В предоставения му срок с нарочна писмена молба заявителят е изложил становище, че не следва да представя исканият договор за цесия на 2 претендираното вземане. Посочил е, че счита, че с дадените му указания съдът неправилно разширително тълкува на нормата на чл.410, ал.3 от ГПК, което е недопустимо, тъй като чл.410, ал.3 от ГПК е императивна и съдържа изчерпателно изброяване. Изложил е подробни съображения в подкрепа на твърденията си.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението изцяло. Позовал се е на т.4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съгласно което разяснение настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението. Съдът е посочил, че след като не са изпълнени дадените от него указания за отстраняване на нередовностите в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в посоченият срок, на основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, вр. чл.410, ал.3 от ГПК съдът не следва да издава Заповед за изпълнение по претендираните вземания.

Настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.

Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и 3 от ГПК заповедният съд е длъжен служебно да провери дали искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и добрите нрави, а когато се касае за договор, сключен с потребител - и дали договорът съответства на императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК.

Както се посочи по-горе, за твърдението на заявителя, че вземането по Договора за потребителски кредит сключен между „Ай Ти Еф Групи АД и длъжницата Ф. Р., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по делото не са представени доказателства.

От изложеното следва на първо място, че по делото не са представени доказателства, че заявителят има качеството кредитор – не са представени доказателства за извършената цесия, както и че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано на заявителя (явяващ се жалбоподател в настоящето производство). Сам по себе си този факт е самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение.

Съгласно задължителните разяснения в т.4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора /в случая цедиране на вземанието/, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл.99, ал.4 от ЗЗД/. Задължителните разяснения по т.4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са приложими и в производството по чл.410 ГПК, в който смисъл е Определение № 50079 от 20.02.2023 г. на ВКС по гр.д.№ 2864/2022 г., III г.о., ГК.

На следващо място, в случая договорът за цесия изменя първоначално сключения договор, тъй като променя материално и процесуално легитимирания кредитор, поради което, според настоящия състав, е необходимо прилагането му към заявлението съгласно чл.410, ал.3 ГПК. След като заявителят не е приложил към заявлението си договора за цесия и не е изпълнил указанията на заповедния съд да отстрани нередовностите на заявлението чрез представяне на договора за цесия, от 3 който черпи правата си на кредитор, е налице основание по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК за отхвърляне на подаденото заявление, което налага потвърждаване на обжалваното определение.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Ф. Е. Р., следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 373 от 04.05.2026 г. по ч.гр.д.487/2026 г. по описа на Районен съд Айтос.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4