Решение № 23 от 05.03.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Ловеч, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН И.

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА Ц.А в присъствието на прокурора Ц. М. П. като разгледа докладваното от ИВАН И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244300600246 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази :

ПРОИЗВОДСТВО по чл. 328 и сл. от НПК.

Постъпила въззивна жалба от адвокат Е. Д.Ц. - АК Ловеч гр.Т., ул."Д.

*** в качеството на служебен защитник на Д. Н. П. от с.Г.Ж., обл.Л., ул."Ц.К." *** ЕГН ********** срещу: Присъда от 27.05.2024 год., постановена по НОХД№192/2023 год. по описа на Районен съд гр.Троян.

Сочи, че с обжалваната присъда подзащитния му е осъден на две години лишаване от свобода, които да изтърпи реално при първоначален строг режим.

Счита постановената присъда за неправилна поради нарушение на закона , съществено нарушение на процесуалните правила, а отделно от това наказанието е явно несправедливо.

Приема,че съдът следва да признае подсъдимия за виновен единствено и само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин с предвидените и събрани по надлежния ред доказателства.

1

Счита, че това обвинение не доказано нито с преки, нито с косвени доказателства. Разследването и особено завършващия обвинителен акт са наситени с предположения и откровено неверни твърдения.

Изразява становище , че не е доказано по безспорен начин, че процесния дървен материал е собственост на свидетеля и конституиран като пострадал Е.

М.. Няма приобщени като доказателства - фактура или друг документ , който да доказва този факт. Налице е превозен билет от 29.10.2021 год., в който е записано получател на описания в него дървен материал е лице на име И.М., а водач на превозното средство е лице на име М.М.С.

На следващо място - в обвинителния акт се твърди - стр. втора първи абзац, че на камерата се виждало , че фактически подсъдимия влиза в двора, качва се на втори етаж на плевнята и пуска няколко дъски отзад, като моли да бъде забелязано - „отзад" не се вижда на камерата.

Малко по-надолу в същия този обвинителен акт - абзац трети прокурора е изложил следното твърдение - „Извършена е видео-техническа експертиза, която е установила кадри, запечатани в скрийншот, доказващи гореописания механизъм на отнемане на дъските, както и че това е извършено от лицето Д.

Н. П."- което приема за абсолютно невярно и манипулативно твърдение.

Първо - тази видео-техническа експертиза не установява и не доказва, че лицето на снимките е подсъдимия. Тази експертиза е категорична, че качеството на снимковите кадри не позволяват извършване на лицево идентификационно изследване. Второ - как е доказан описания механизъм, като сочи,че малко по-горе е цитирал твърдение на същия прокурор, че на камерата не се вижда, че подсъдимия пуска дъски в задната част на плевнята.

Завършва с анализа на обвинителния акт с твърдение на прокурора, че по така повдигнатото обвинение обв.П. се признал за виновен - стр.втора, абзац трети от долу на горе. Това изобщо не е вярно и не кореспондира с нито едно доказателство по делото. Подсъдимия е отказал да дава обяснения по случая. Това е негово право и не следва да се приема като признание или пък отегчаващо обстоятелство.

При така установеното счита, че е недопустимо е постановяване на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин и при неизяснени в пълнота обстоятелства, касаещи същото.Приема,че само когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на престъплението и отнасящи се до неговия извършител бъдат установени 2 безусловно и категорично, съдът може да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия. Присъдата не може да почива на несигурност, на предположения и хипотези, на съмнителни и колебливи изводи относно осъщественото престъпление, обективните и субективните му признаци и неговото авторство. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинителната теза е безспорно доказана. Това е гаранция за охрана на процесуалните права на обвиняемия и подсъдимия в наказателното производство, произтичаща от презумпцията за невиновност, прокламирана в чл. 31. ал. 3 от Конституцията на Република България и изрично установена в чл. 16 НПК и за осигуряване на справедлив процес в аспекта на императивните предписания на чл. 6, т. 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В този смисъл е и богатата и непротиворечива практика на ВКС по наказателни дела, например решение № 439 от 19.10.2011 г. по и. д. № 2105/2011 г., III н. о.

Приема,че в наказателния процес са допустими всякакви хипотези при планиране и провеждане на разследването. Правно значими са обаче само хипотезите, които са проверени и подкрепени с конкретни и несъмнени доказателства. Само тогава хипотезата губи характера си на предположение и се превръща във фактология на престъплението. При липсата на такива доказателства хипотезата остава само едно от възможните предположения за събитието на престъплението, както това е в разглеждания случай.

В конкретния случай счита, че е надделяло вътрешното убеждение на председателя на състава, а не събраните доказателства. Фактически годни доказателства в подкрепа на обвинението няма по делото.Сочи,че подробни аргументи е изложил в пледоарията по съществото на спора. Недопустимо е въз основа на обвинителен акт от една страница и половина, в който са наведени явно неверни и манипулативни твърдения , съдът да признае подсъдимия за виновен. В случая си задава въпроса дали това не е лично отношение към защитата, резултат от отказа да бъде сключено споразумение, но отговор на този въпрос няма да бъде получен никога. Ето защо с голямо нетърпение очаква мотивите към постановената присъда, по които ще вземе отношение с допълнително изложение към настоящата жалба. И споменавайки мотивите счита, че 50-дневен срок за изготвянето им е твърде дълъг за това дело без фактическа и правна сложност.

Моли Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ , след като извърши цялостна 3 проверка на правилността на обжалваната присъда и се убеди в правилността на аргументите му , да постановите нова, с която оправдае осъдения Д. Н. П..

Постъпило е и допълнително изложение към въззивна жалба от адв.Е.

Д.Ц. - АК Ловеч гр.Т., ул."Д. *** в качеството на служебен защитник на Д. Н.

П. с.Г.Ж., обл.Л., ул."Ц.К." *** ЕГН ********** срещу: Присъда от 27.05.2024 год., постановена по НОХД№192/2023 год. по описа на Районен съд гр.Троян.

В същото сочи,че след като се запознал с мотивите към постановената присъда, излага следните допълнителни съображения за нейната неправилност и незаконосъобразност,като конкретизира,че съдът навежда твърдения, че от показанията на свидетелите Г. П. Д., Е. Ц. М. и М.М.С. от заключението на в.л.Д.Ц. П.а - Нешева по оценителната експертиза, от заключението на в.л.М. М. М. по видео техническата експертиза, както и от представените в с.з. писмени доказателства и доказателствени средства се установявала фактическа обстановка, каква съдът излага по-долу.

Приема,че се установява фактическа обстановка, но не такава , каквато съдът е възприел и каквато му е угодна за да произнесе осъдителна присъда.

Конкретизира,че относно свидетелят Г. П. Д. съдът цитира неговите показания, като им дава вяра без каквото и да било съмнение. Тези показания в този им вид обаче нямат каквато и да било стойност. Св.Д. е оперативен работник, на който е възложена работа по случая и като такъв той е следвало да знае как се закрепват доказателствата и приобщават към материалите по предварителната проверка и то така, че впоследствие да бъдат годни за установяване по безспорен начин на факти и обстоятелства.Св.Д. разказва, че бил провел разговор с подсъдимия, при който той му разказал подробно как влизал в имота на жалбоподателя, как си вземал дъски и дори при този разговор подсъдимия си дялкал от тези дъски. Съдът не сторил,според него, каквито и да било усилия да се опита поне да провери дали това е така и дали тези показания отразяват истината, още повече, че никой друг не свидетелства за такива обстоятелства. Още повече, че след като оперативния работник св.Д. заварил подсъдимия да си дялка от тези дъски, то той е следвало да извика поемни лица и специалист - технически помощник и да обезпечи тези доказателства по надлежния ред. В противен случай -какъвто е настоящия , показанията на този свидетел не са годни нито да установят каквато и да било фактическа обстановка, нито пък да докажат дори малка част от предмета на 4 доказване. Не на последно място - този свидетел е заинтересован от изхода на процеса, тъй като той е работника, който е следвало да работи по случая и да отчете положителен резултат - разкрито престъпление.

Относно свидетелят и пострадал Е. Ц. М. сочи,че съдът безкритично и безрезервно дава вяра на показанията на този свидетел, въпреки, че същите не са подкрепени от каквито и да било доказателства по делото. Първо - не се доказало, че св.М. е собственик на два кубически метра с дъски. Съдът безкритично се е доверил на показанията на другия свидетел - св.М.С., който веднъж твърди, че именно св.М. му поръчал материала, а втори път - че не го посочил в превозния билет, тъй като не му знаел имената. Отделно от това - от превозния билет не се установява каквато и да било съпричастност на св.М. към процесния дървен материал. Св. М. твърди и съдът му вярва, че след като изгледал видеозаписите установил как подсъдимия се качвал в плевнята, изнасял по няколко дъски , хвърлял ги зад нея и ги пренасял в неговия двор.

По делото са приобщени няколко десетки снимки и твърде любопитно е защо съдът не посочи нито една конкретна снимка, която установява и доказва горните твърдения. Приема,че отговора е един - защото такава снимка няма и е по лесно и неотговорно да се излагат общи твърдения, отколкото да се сочат конкретни доказателства. Акцентира и върху това,че в.л.М. М. - който е извършил видео техническата експертиза и съвсем добросъвестно е заявил, че качеството на снимките не позволява лицево -идентификационно изследване.

Това на обикновен език значи едно - не е доказано, че лицето на снимките е подсъдимия, колкото и свидетелите, и съдът да им се иска да е той. След като не е установено по този надлежен начин, че подсъдимия е на снимките, то са известни и други методи за установяване на лице , като например разпознаване на лица. Но както разследващите, така и съдът са отминали с лекота този изключително важен факт, свързан с доказването, че на снимките е подсъдимия и именно той е извършителя на твърдяното престъпление.

Приема,че съвсем елементарно и без каквато и да било юридическа обоснованост съдът е приел, че обвинението е доказано, тъй като св.Д. бел провел разговор с подсъдимия и той му казал, че от няколко седмици влизал в плевнята на св.М. и си взимал дъски. Това твърдение граничи с абсурдност и поставя редица други въпроси, които не са предмет на настоящото производство. Ако така лесно се приемали за доказани факти и обстоятелства по различните престъпления, то нямало според него да има неразкрито 5 престъпление. Достатъчно е оперативния работник или друг полицай да разкаже неговата версия за извършеното престъпление и неговия извършител , за да може съдът да произнесе осъдителна присъда. Това, че лицето е познато в с.Г.Ж., че е било осъждано и друг път, в никакъв случай не го прави извършител на конкретното престъпление. Следва осъдителната присъда да почива на конкретни доказателства, които да не оставят каквато и да било съмнение за виновността на лицето.

Предвид изложеното моли ЛОС да отмени обжалваната присъда и оправдае подзащитния му поради недоказаност на обвинението.

Настоящата инстанция приема, че делото е подсъдно на Окръжен съд – Ловеч. Не са налице условия за прекратяване или спиране на производството.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК от лице, имащо право да обжалва подлежащ на обжалване съдебен акт и следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание.

По време на съдебните прения,представителя на Окръжна прокуратура-Ловеч,зам.окр.пр-р Д. Д. приема,че жалбата против присъдата на РС-Троян е неоснователна. От събраните по делото и анализирани от съда доказателства, свидетелски показания, заключенията на вещите лица по експертизите и приложените протоколи от извършени процесуалноследствени действия, изводите на съда относно авторството и вината на подсъдимия П. по отношение на извършената кражба на дървен материал са правилни и обосновани. Такава се явява и постановената присъда и моли Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ да я потвърди.