Решение № 105 от 26.06.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Варна, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20243000500122 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на П. Х. П. от гр.Варна срещу решение № 1213/25.10.2023 г. по гр.д.№ 554/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен иска, предявен против Т. С. Б. и М. Й. Б., при участието на третите лица-помагачи на ответниците: Д. Г., А. А. и Д. С. Л., с правно основание чл.108 от ЗС.

Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на предявения иск.

В подаден писмен отговор пълномощниците на Т. С. Б. и М. Й. Б. оспорват въззивната жалба и изразяват становище за правилност на обжалваното решение. В условията на евентуалност, при уважаване на жалбата на П. Х. П., молят да бъде уважен обратния иск, предявен от тях срещу Д. Г. и А. А..

Пълномощникът на Д. Г. и А. А. оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. В условията на евентуалност, при уважаване на жалбата на П. Х. П., моли да бъде уважен обратния иск, предявен от тях срещу Д. С. Л..

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема 1 следното:

Предявен е иск по чл.108 от ЗС от П. Х. П. против Т. С. Б. и М. Й. Б., с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на недвижим имот - апартамент № 2А, находящ се в гр.Варна, ул.„* *" № *, ведно с избено помещение № 7А, със застроена площ от 3.03 кв.м.

Твърденията са, че ищцата е единствен наследник по закон на брат си К.

Х. П., б.ж. на гр.Варна, починал на * год., който притежавал правото на собственост върху процесния имот. При извършена справка в СВ ищцата установила, че Нотариус В. П. с peг.№ 205 и район на действие ВОС, е обявил саморъчно завещание на брат й в полза на Д. С. Л. на 8.10.2018 г. С решение № 260057/20.05.2021 год. по гр.д. № 1430/2021 год. на ВОС, влязло в законна сила на 22.12.2021 год., е прогласена нищожността на саморъчното завещание. След вписване на завещанието, Д. С. Л. се е разпоредил с имота в полза на Д. Г., който го е препродал на ответниците с договор от 12.04.2019 год. Ищцата претендира осъждането им да й предадат владението върху спорния имот, на основание чл.108 от ЗС.

Ответниците Т. С. Б. и М. Й. Б. оспорват предявения иск, като неоснователен. Твърдят, че са платили продажната цена и стойността на движимите вещи и извършените в имота подобрения. Твърдят, че са собственици на процесното жилище, на основание договор за покупкопродажба, обективирана в Нотариален акт № 79, том I, peг. № 2662, дело 64/2019 на н-с Т. М. на 12.04.2019 год. и са били добросъвестни приобретатели.

С Определение № 2107/06.06.2022 г. съдът е привлякъл в качеството им на трети лица – помагачи на ответниците, на основание чл.219 ал.1 ГПК техните праводатели – Д. Г. и А. А.. В срока по чл.131 от ГПК ответниците са предявили при условията на евентуалност – ако бъде уважен иска по чл.108 от ЗС, обратен иск против Д. Г. и А. А., с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, вр. с чл.189, ал.1, изр.1-во ЗЗД с искане: да се развали договорът за покупкопродажба, от който черпят правата си и да бъдат осъдени ответниците по обратния иск да им заплатят солидарно заплатената продажна цена, разноски по сключване на договора и имуществена вреда, изразяваща се в разликата между пазарната равностойност на жилището към датата на закупуването му 12.04.2019 год. и неговата пазарна равностойност към датата на осъществената съдебна евикция - увеличената стойност вещта, ведно с лихви и разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба по обратния иск от ответниците Д. Г. и А. А., с който оспорват предявените срещу тях евентуални обратни искове. Твърдят, че процесния апартамент, са придобили при режим СИО, с договор за покупко-продажба, обективиран с нот. акт № 17, том I, рег. № 229, дело № */18.01.2019г. на нотариус Д. С.а № 192 от Д. С. Л., който се е легитимирал като собственик, в качеството на 2 наследник по завещание. Твърдят, че са добросъвестни, тъй като към датата на придобиване и към датата на отчуждаването му, върху имота не е имало вписани тежести или претенции на трети лица върху него.

С определение № 3359/13.09.2022 г., съдът е привлякъл като трето лице - помагач на страната на ответниците Д. Г. и А. А., техния праводател Д. С.

Л., срещу когото са предявили при условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, вр. с чл.189, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД и искания: да бъде развален договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 17, том I, рег. № 229, дело № */18.01.2019 год. на нотариус Д. С.а № 192, вписан в СВ под дв. вх. рег. № 834/18.01.2019 год., да бъде осъден праводателят да им заплати получената продажна цена, разноските по договора за покупко – продажба и имуществена вреда според уважената част от обратния иск, ведно със законната лихва и разноските.

Не се спори по делото, установява се от приложените писмени доказателства, че ищцата П. Х. П. е сестра и единствен наследник по закон на К. Х. П., б.ж. на гр.Варна, починал на * год., за което е съставен Акт за смърт № */* год. С договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 151, том I, рег. № 2769 дело № */14.06.2001 год. на Нотариус П. С. с рег. № 335 на НК се установява правото на собственост на наследодателя върху процесния недвижим имот: апартамент № 2А, находящ се в гр.Варна, ул.“*.*“ № *,* на *-ви етаж, вход.*, със застроена площ 38.80 кв.м., ведно с избено помещение № 7а, със застроена площ 3,03 кв.м. и 8.26 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворно място, представляващо поземлен имот XIII-56 в кв.34 по плана на 18 подрайон на гр.Варна.

С определение № 14066/28.10.2019 год. по ч.гр.д. № 17544/2019 год. по описа на ВРС е вписано приемане от ищцата на наследството на починалия й брат под № 645/2019 год. в особената книга на съда. Със саморъчно завещание, обявено на 26.09.2018 г. и заверено на 8.10.2018 г. от нотариус В.П., рег.№ 205 на НК, К. Х. П. е завещал в полза на Д. С. Л. описания по-горе недвижим имот.

С договор по Нотариален акт № 17, том.I, рег. № 229 дело № * от 18.01.2019 год., на нотариус Д. С. с рег. № 192 на НК и район на действие РСВарна, вписан с Вх. Рег. № 863/18.01.2019 год., дв.вх.рег. 834, с акт № 118, том II, дело № */2019 год. на СП-Варна, Д. С. Л. е продал на Д. Г., получения по завещание недвижим имот, за сумата от 55 000 лева.

С договор по Нотариален акт за покупко-продажба № 79, том I, рег. № 2662, дело № */12.04.2019 год. на Нотариус Т. М. с рег.№ 237 на НК и район на действие РС-Варна, Д. Г. и А. А. са продали на Т. С. Б. и М. Й. Б. процесния имот за сумата от 54 000 лева.

С Решение № 260057/20.05.2021 год. по гр. дело № 1430/2020 год. по описа на ВОС, влязло в сила на 22.12.2021 год., вписано с Вх. Рег. № 3

3737/11.02.2022 год., акт № 44, том II, дв.Вх.рег. № 3691 на СП-Варна, съдът е прогласил за нищожно саморъчното завещание, обявено с Протокол от 26.09.2018 год. на нотариус В. П., с район на действие ВРС, peг. № 205 на НК, от което първоначалният прехвърлител Д. Л. черпи правата си, тъй като не е написано и подписано от завещателя, на основание чл.42, б."б" вр. чл.25, ал.1 от ЗН, по иск предявен от П. Х. П. срещу Д. С. Л.. Исковата молба, по която е образувано гр. дело № 1430/2020 год. по описа на ВОС не е вписана.

Ищцата П. Х. П. е обосновала претенцията си по чл.108 от ЗС с качеството си на единствен наследник по закон на К. Х. П. - негова сестра. На това твърдение първоначалните ответници противопоставят възражение за добросъвестно влядение, основано на договор за покупко-продажба, предмет на нотариален акт № 79, том.I, рег. № 2662, дело № */12.04.2019 год. на Нотариус Т. М. с рег.№ 237 на НК и район на действие РС-Варна.

Безспорно е, че праводателите на ответниците са придобили имота от Д. С. Л. с договор за покупко-продажба по нотариален акт № 17, том I, рег. № 229 дело № * от 18.01.2019 год., на нотариус Д. С. с рег. № 192 на НК и район на действие РС-Варна, като правата на продавача Д. Л. произхождат от саморъчно завещание в негова полза от К. Х. П. б.ж. на гр.Варна, чийто наследник по закон е ищцата.

С решение № 260057/20.05.2021 год. по гр. дело № 1430/2020 год. на ВОС, влязло в законна сила на 22.12.2021 год., саморъчното завещание е прогласено за нищожно. Страни по цитираното дело са били П. Х. и Д. Л. и решението има действие само между тях, съгласно чл.298, ал.1 и ал.2 ГПК.

Ответниците Т. С. Б. и М. Й. Б. и третите лица-помагачи Д. Г. и А. А. не са участвали в производството по горното дело и не са обвързани от СПН на влязлото в сила решение. Тези страни са частни правоприемници на заветника Д. С. Л., но са придобили имота преди влизане в сила на съдебното решение за установяване нищожност на завещанието. Договорите за продажба, от което те черпят правата си, са сключени преди цитираното решение, което е влязло в сила на 22.12.2021 год.

Постановеното решение е непротивопоставимо на ответниците Т. Б. и М. Б. и на третите лица-помагачи Д. Г. и А. А. и с оглед разпоредбата на чл.115, ал.4 от ЗС, съобразно който постановеното по невписана исковата молба решение, няма действие спрямо трети добросъвестни лица, каквито са посочените страни. Д. Г. и А. А. са придобили право на собственост на 18.01.2019 год. с Нотариален акт № 17, том I, рег. № 229 дело № */2019 г. на нотариус Д. С. с рег. № 192 на НК и район на действие РС-Варна; Т. Б. и М. Б. са придобили правото на собственост на 12.04.2019 год. с Нотариален акт за покупко-продажба № 79, том I, рег. № 2662, дело № */12.04.2019 год. на Нотариус Т. М. с рег.№ 237 на НК и район на действие РС-Варна.

Предвид разпоредбата на чл.226, ал.3 ГПК, влязлото в сила Решение № 260057/20.05.2021 год. по гр.дело № 1430/2020 год. по описа на ВОС, не обвързва със сила на пресъдено нещо ответниците, поради което искът по 4 чл.108 от ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, като въззивницата бъде осъдена да заплати на въззиваемите разноските за настоящата инстанция в размер на 3500 лв., съобразно приложения списък.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1213/25.10.2023 г. по гр.д.№ 554/2022 г. на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА П. Х. П., ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“*“ № *, ет.*, ап.*, ДА ЗАПЛАТИ на Т. С. Б. и М. Й. Б. сумата от 3 500 /три хиляди и петстотин/ лв., разноски за настоящата инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5