Решение № 337 от 20.03.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Варна, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100500083 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. П. К., с ЕГН: **********, срещу Решение №167/25.10.2022г. по гр. д. №1013/2021г. на ДРС , с което, по исковете на С. П. К. срещу П. Т. Я., с ЕГН**********, с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН и чл.34 от ЗС:

- е намалено дарението, обективирано в НА №6/18.07.2007г., том 8, нот. дело №928/2007г. на н-с Ал.Н. при ДРС, с което П. Я. П., ЕГН**********, починал на ******г. и Р.Т. П., ЕГН**********, починала на ******г., са дарили в полза на Т. П. Я., ЕГН**********, починал на ********, следните имоти: дворно място, находящо се в с. Брестак общ. Вълчи дол, обл.Варна, *** , цялото с площ 1920 кв.м , за което е отредено УПИ №IV-325 и УПИ с №V-325 в кв.27, ведно с построените в него жилищна сграда с площ 191 кв.м, гараж с площ 60 кв.м, второстепенна сграда с площ 45 кв. м., навес с площ 10 кв.м и магазин с площ 60 кв.м., до размер от 1/18 ид. част;

- е възстановена запазената част на С. П. К., с ЕГН: **********, от наследството на смъртта на Р.Т. П., починала на ******г., с 1/18 ид. част; и - са допуснати до делба : дворно място с актуален идентификатор №*** по КК и КР на с. Брестак, общ. Вълчи дол, находящо се в с.

Брестак общ. Вълчи дол, обл.Варна, *** , цялото с

1 площ общо 1922кв.м.; ведно с построените в него жилищни сгради с актуални идентификатори №*** и №*** по КК и КР на село

Брестак; гараж с площ 20.60кв.м. на първи етаж от жилищна сграда с актуален идентификатор №*** по КК и КР на с. Брестак; магазин с площ 42.55кв.м. на втори етаж от сграда с идентификатор №***; друга второстепенна сграда с площ 45кв.м. и идентификатор №***; както и навес с площ 20кв.м. и с актуален идентификатор №***, между съделителите при квоти: 1/18 ид. ч. за С. П. К., ЕГН: **********, и 17/18 ид. части за П. Т. Я., ЕГН**********.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо, тъй като в производството пред първоинстанционния съд не е участвала Р. Я.а. С оглед, че тя е дъщеря на надарения Т. Я., починал през 2017г. преди майка си Р. П., починала през 2021г., възстановяване на запазена част от чието наследство претендира ищцата С. К., се поддържа, че Р. Я.а е била задължителен другар по иска по чл.30, ал.1 от ЗН. Сочи се, че такива са всички наследници на починалия преди делото надарен. С оглед на това решението по иска по чл.30, ал.1 от ЗН се счита недопустимо. Тъй като порокът рефлектирал и върху допустимостта на решението за допускане на делбата се моли за цялостно обезсилване решението на ДРС. Евентуално се поддържа недопустимостта на решението по иска по чл.30, ал.1 от ЗН да влияе на правилността на решението по делбата. Отделно се оспорва определената на С. К. квота от 1/18 ид. части от исковите имоти, които са предмет на оспореното по чл.30, ал.1 от ЗН дарение от 2007г., като делът на К. от тях се претендира да е 1/6 ид. част.

По същество се моли за обезсилване на решението и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане с участието на всички необходими другари. Както и за присъждане на разноски за две инстанции. В о.с.з. страната поддържа исканията си.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемият депозира отговор, с който оспорва жалбата. Счита решението за допустимо и правилно. Счита, че съдът не е бил длъжен да конституира Р. Я.а, защото самата искова молба е била подадена от С. К. само срещу П. Я., а отделно Р. Я.а не е задължителен другар по иска по чл.30, ал.1 от ЗН. Правилно се сочи да са определени възстановените на ищцата запазени части и съответно дела й в съсобствеността на исковите имоти.

По същество се моли за потвърждаване на решението. В о.с.з. страната поддържа исканията си.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а по останалите въпроси взе предвид следното:

2

Производството пред ДРС е образувано по искове с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН и чл.34 от ЗС на С. П. К., ЕГН**********, срещу П. Т. Я., ЕГН**********, за: 1/ намаляване на дарението, обективирано в НА №6/18.07.2007г., том 8, нот. дело №928/2007г. на н-с Ал.Н. при ДРС, с което П. Я. П., ЕГН**********, починал на ******г. и Р.Т. П., ЕГН**********, починала на ******г., са дарили в полза на Т. П. Я., ЕГН**********, починал на ********, следните имоти: дворно място, находящо се в с. Брестак общ.

Вълчи дол, обл.Варна, *** , цялото с площ 1920 кв.м

, за което е отредено УПИ №IV-325 и УПИ с №V-325 в кв.27, ведно с построените в него жилищна сграда с площ 191 кв.м, гараж с площ 60 кв.м, второстепенна сграда с площ 45 кв. м., навес с площ 10 кв.м и магазин с площ 60 кв.м.; 2/ възстановяване на запазената част на С. П. К., от наследството на смъртта на Р.Т. П., починала на ******г., твърдяно в размер на 1/6 ид. ч. от същите имоти; 3/ допускане до делба на същите поземлен имот със сгради върху него при квоти 1/6 ид. ч. за С. К. и 5/6 ид. ч. за П. Я..

В исковата молба С. К. твърди, че с ответника П. Т. Я. са наследници на общите наследодатели П. Я. П., починал на ******г. и Р.Т. П. починал, на ******г.

Твърди, че със сделката, описана в НА №6/18.07.2007г., том 8, нот. дело №928/2007г. на н-с Ал.Н. при ДРС, наследодателите П. Я. П. и Р.Т. П. са дарили на сина им и брат на ищцата Т. П. Я. следните техни собствени недвижими имоти: дворно място в с. Брестак , общ. Вълчи дол, обл. Варна, на ул.“Кирил и Методий“ №12 , цялото с площ 1920 кв.м , за което е отредено УПИ №IV-325 и УПИ с №V-325 в кв.27, ведно с построените в него: жилищна сграда с площ 191кв.м.; гараж с площ 60 кв.м.; второстепенна сграда с площ 45 кв.м.; навес с площ 10 кв.м.; и търговски обект магазин с площ 60 кв.м.

Ищцата поддържа, че с това дарение наследодателката Р.Т. П. е накърнила запазената на С. К. част от наследството. Моли да бъде частично намалено дарението и да бъде възстановена запазената част на С. К. от наследството на Р.Т. П., след което да бъде допусната делба на описаните имоти при квоти: за С. П. К. – 1/6 ид.ч.; за П. Т. Я. – 5/6 ид.ч. Моли също така ответникът да бъде осъден да и заплати месечно обезщетение за ползване на имотите в размер на общо 90 лева считано от деня за подаване на исковата молба до приключване на производството. В о.с.з. поддържа искането и твърденията си.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът представя писмен отговор, в който твърди, че исковете са недопустими (без да излага доводи за това), евентуално – неоснователни поради: погасяване по давност, поето задължение надареният да се грижи за дарителите и влагане на средства през годините в имотите. Ако исковете по чл.30 ЗН се приемат основателни се моли за допускане на делба при квоти: 1/18 част за С. К. и 17/18 ид.части за П.

Я.. В о.с.з. поддържа исканията и възраженията си.

3

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните няма спор и е видно от представените документи, че към 2007г. П. Я. П. и Р.Т. П. са били собственици на следните недвижими имоти: дворно място в с. Брестак , общ. Вълчи дол, обл. Варна, на ул.“Кирил и Методий“ №12 , цялото с площ 1920 кв.м , за което е отредено УПИ №IV325 и УПИ с №V-325 в кв.27, ведно с построените в него: жилищна сграда с площ 191кв.м.; гараж с площ 60 кв.м.; второстепенна сграда с площ 45 кв.м.; навес с площ 10 кв.м.; и търговски обект магазин с площ 60 кв.м.

Няма спор също и е видно от представения НА №6/18.07.2007г., том 8, нот. дело №928/2007г. на н-с Ал.Н. при ДРС, че с обективирана в него сделка П. Я. П. и Р.Т. П. са дарили в полза на сина им Т. П. Я. техните собствени недвижими имоти: дворно място в с. Брестак , общ. Вълчи дол, обл. Варна, на ул.“Кирил и Методий“ №12 , цялото с площ 1920 кв.м , за което е отредено УПИ №IV-325 и УПИ с №V-325 в кв.27, ведно с построените в него: жилищна сграда с площ 191кв.м.; гараж с площ 60 кв.м.; второстепенна сграда с площ 45 кв.м.; навес с площ 10 кв.м.; и търговски обект магазин с площ 60 кв.м.

След изявлението на ответника от о.с.з. (л.96-гръб от делото на ДРС) между страните няма спор, няма и доказателства, че описаните имоти, предмет на дарението от 18.07.2007г., са всичките притежавани от П. Я. П. и Р.Т. П. имоти към 2007г.

Няма спор и се потвърждава от приетите удостоверения за наследници, че П. Я. П. е починал на ******г. и е оставил като наследници Р. П. (съпруга), С. К. (дъщеря) и Т. Я. (син).

Няма спор и се потвърждава от приетите удостоверения за наследници, че Т. П. Я. е починал на ******** и е оставил като наследници Сн. Я.а (съпруга), Р. Я.а (дъщеря) и П. Т. Я. (син).

Няма спор също и е видно от представения НА №192/21.07.2007г., том 3, нот. дело №489/2017г. на н-с П.Сп. при ДРС, че с обективирана в него сделка Сн. Я.а и Р. Я.а са дарили на П. Т. Я. всички техни притежавани ид. части собственост, придобити по наследяване от покойния Т. Я..

Няма спор и се потвърждава от приетите удостоверения за наследници, че Р.Т. П. е починала на ******г. и е оставила като нейни наследници Сн. Я.а (дъщеря) и П. и Р. Я.и (внуци; деца на починалия през 2017г. син на Р. П. – Т.

Я.).

Няма спор и за съществуването на делбените сгради върху терена, като за това свидетелстват и скицата от АГКК и приетите документи за строежа на част от сградите.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

4

Описаните фактически обстоятелства по делото са очевидно безспорни между страните и потвърдени от представените доказателства, поради което спорът по делото, възведен и пред въззивната инстанция, е по допустимостта на производството, евентуално по основателността на исковете, при горната и изяснена фактическа ситуация, като по тези въпроси съдът намира следното:

По допустимостта: Надлежни ответници по искове по чл.30 от ЗН са лицата, получили безвъзмездно активи на праводателя, за сметка на наследници със запазена част, тоест наследниците по завещание, заветниците или надарените лица. Ако безвъзмездните разпоредителни действия са повече от едно, право на ищеца е да избере кое от тях да оспори, съответно срещу кой получател да предяви иска си, а ако разпореждането с имуществото на наследодателя е едно, ответникът по иска е облагодетелстваното от това действие лице, чиито патримониум се е увеличил с получаването на актива.

Ако преди предявяване на иска по чл.30 от ЗН заветникът или надареният е починал, искът по правило следва да бъде предявен срещу призованите му наследници, доколкото те са разпределили помежду си имуществото на техния наследодател. Когато обаче някой от тях е отчуждил безвъзмездно неговата част от наследството, особено в полза на друг сънаследник, то той престава да бъде същинско облагодетелствано лице от атакуваната по чл.30 от ЗН сделка. Поради което губи качеството на задължителен необходим другар, с оглед целта на иска - реално възстановяване на част от имущество от правната сфера на актуалния титуляр към правната сфера на накърнения наследник.

Такъв е и настоящия случай, тъй като след дарението от 2007г. от П. и Р. П.и в полза на Т. Я., последният е починал през 2017г., два месеца след което наследниците му Сн. Я.а и Р. Я.а дарили на ответника П. Я. техните права от имуществото на Т. Я.. Така и при липса на оспорване на действителността и вещното действие на сделката, обективирана в НА №192/21.07.2007г., към момента на образуване на делото единствено легитимиран собственик на исковите имоти е П. Т. Я., който се явява и надлежен ответник по делото. При тази конкретна ситуация не съществува законово изискване и основание непритежаващата права Р. Я.а да бъде задължителен необходим другар по иска по чл.30 ЗН, липсата на който да обуславя недопустимост на производството. Включително защото участието й, макар не забранено, би било и безпредметно, което е мотивирало самата ищца да предяви иска само срещу легитимирания собственик. Затова доводът на ищцата-въззивник за недопустимост на производстово по иска по чл.30 от ЗН не се споделя от състава на въззивния съд, като основание да се обезсили първоинстанционното решение в тази част. Съответно няма никаква причина Р. Я.а да бъде страна по иск за делба на имоти, права върху които несъмнено няма. Поради които съображения обжалваното решение се явява допустимо.