Решение № 607 от 10.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. Пловдив, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20205300501917 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София, против Решение № 2475 от 17.07.2020г. постановено по гр.д.№ 430 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, I гр.с., с което„Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София е осъдена да заплати на Д. И. И. с ЕГН ********** следните суми: сумата от 1517,34 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 212 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 13.01.2017 г.13.01.2020 г., както и сумата от 199,62 лева мораторна лихва за периода 01.04.2017 г. – 13.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 13.01.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и разноски за адв. възнаграждение в размер на 400 лева, както и да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 110,69 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата от 100 лева разноски за съдебносчетоводна експертиза от бюджета на съда.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на действащата 1 нормативна уредба за процесния период от 13.01.2017 г. до 13.01.2020 г. Поддържа приложението на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, както и за неприложимост на общата уредба, уреждаща трудовите правоотношения. Позовава се на обилна съдебна практика. Моли да се отмени първоинстанционното решение. Претендира присъждането на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна, включително и на претендирания адвокатски хонорар.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д. И. И., представляван от пълномощника адвокат Д.Т.. С молба по делото, докладвана в съдебно заседание, въззиваемата страна, чрез пълномощника, оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Д. И. И. твърди, че работи в МВР като водач на специален автомобил I степен в група „***“ на *** Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ /ГДПБЗН /в МВР. Твърди, че през периода 13.01.2017 г. - 13.01.2020 г. изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от която с продължителност от 24 часа, съгласно месечни графици при сумарно отчитане на работното време. През процесния период положил общо 1800 часа нощен труд, който преизчислен с коефицент 1, 143 възлиза на 2057 часа, като разликата от 257 часа не била заплатена от работодателя. Претендира присъждането на сумата от 1662 лева /главница/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд /257 часа/ за периода 13.01.2017 г.- 13.01.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането, както и присъждането на сумата от 214 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до датата на депозиране на исковата молба.

По реда на чл.214 ГПК е допуснато изменение на главницата на 1 517, 34 лева и на мораторната лихва на 199, 62 лева, като за разликата до пълните предявени размери производството е прекратено.

Ответникът с отговора си по реда на чл.131 ГПК е оспорил предявените искове с 2 довода, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е приложима по отношение работещите по трудово правоотношение по КТ, но не и към заетите лица по ЗМВР, който регламентира специална уредба. Поддържал е, че на осн. член 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Позовал се е на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурства, времето за отдих и почивки на държавните служители, която намира за приложима. Приема за неоснователно преобразуването на нощните дни в дневни и преизчисляването на извънреден труд по ставка 1, 143, доколкото последното не е уредено в ЗМВР, Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. и Заповед на министъра на вътрешните работи.

Моли за отхвърляне на исковите претенции.

С обжалваното решение районният съд е приел, че Законът за държавния служител намира субсидиарно приложение по отношение на неуредените положения в ЗМВР. РС се е позовал на член 67, ал. 3 от ЗДСл, съгласно която разпоредба минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служител, размерите на доп. възнаграждение по ал. 7, т. 1-5, както и редът за получаването им се определят с Наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Според РС в наредбите на министъра на вътрешните работи липсва правило за превръщането на отработените нощни часове в дневни, но понеже тези размери на доп. възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба следва да бъдат прилагани правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Предвид на това и констатациите в заключението на ССчЕ за отработени от ищеца 1480 часа нощен труд, като разликата от 212 часа се явява извънреден труд, който не е бил заплатен от ответника и чиято стойност възлиза на 1517,34 лева, а размера на мор. лихва за периода е 199, 62 лева, са уважение предявените искове.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи.

От фактическа страна по делото се установява и между страните няма спор, ищецът е бил служител в МВР като през процесния период 13.01.2017 г. - 13.01.2020 г. е полагал труд на 24 часови дежурства, както и че отчитането на работното време е установено при сумирано изчисляване на работното време - тримесечно. В тази връзка се представя служебна бележка, Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра на МВР, протоколи за отчитане на работното време и платежни бележки.

3

По делото е допусната и приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която за периода от 13.01.2017 г. - 13.01.2020 г. ищецът е изработил 1480 ч. нощен труд, положил е 212 ч. извънреден труд, който не е начисляван и изплащан, и за който се дължи заплащането на главницата от 1517,34 лева, ведно с мораторна лихва от 199, 62 лева.

С оглед н а така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според действащата разпоредба на чл.187 от ЗМВР през процесния период, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и според чл. 3, ал. 3 от Наредбат а за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбата на чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22, 00 и 06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т. е. липсва специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на 4 работното време по отношение на държавните служители в МВР.

Основното възражение на жалбоподателя - ответник е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Действително в действащия ЗМВР няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на § 1а - нов – ДВ, бр.