Решение № 1237 от 13.10.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1237 гр. Велико Търново, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20224110102591 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени искове за неизплатени трудови възнаграждения по чл.128 от КТ, иск по чл.221 ал.1 от КТ, иск по чл.224 ал.1 от КТ и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Н. К. П. срещу К. Ф. за осъждането на ответника за сумата от 1 620 лева – сбор от неизплатени трудови възнаграждения за м. юли и м. август 2022 г., за сумата от 17,61 лева – мораторна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения за периода от 30.8.2022 г. до 20.10.2022 г., за сумата от 1000 лева – обезщетение по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда, както и за сумата от 5184 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017г., 2018г., 2019г., 2020 г., 2021 г. и 2022г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с *****, заемайки длъжността „****“, при брутно месечно възнаграждение от 1000 лева. Заявява, че правоотношението е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 и 10 КТ със заявление от 22.8.2022 г., както и че след прекратяването му са останали неизплатени полагащите й се трудови възнаграждения за м. юли и м. август 2022 г., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Сочи, че ответникът е наследник на починалия едноличен търговец, респ. че отговаря за задълженията на последния.

В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника.

По искане на ищеца съдът е конституирал в настоящото производство и втори 1 ответник - З. Е., като с уточняваща молба ищецът претендира осъждане на ответника К. Ф и ответника З. Е., в качеството им на наследници по закон на работодателя *****“, да заплатят на ищцата всеки от тях сумата по 820 лв., представляваща съответна на наследствения им дял от наследството, оставено от техния баща **** част от задължение в общ размер от 1620 лв., представляващо неизплатено трудово възнаграждение за месеците юли 2022 г. (1000 лв.) и август 2022 г. (620 лв.), ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; сумата по 8,80 лв., представляваща съответна на наследствения им дял от наследството част от задължение в общ размер от 17,61 лв., представляваща размера на мораторната лихва, начислена върху дължимото неизплатено трудово възнаграждение; сумата по 500 лв., представляваща съответна на наследствения им дял от наследството част от задължение в общ размер от 1000 лв., представляващо обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ; сумата по 2592 лв., представляваща съответна на наследствения им дял от наследството част от задължение в общ размер от 5184 лв. за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника З. Е., която счита за основателен иска по чл. 128, т. 2 от КТ за плащане на трудово възнаграждение за месец юли 2022 г. и за август 2022 г. – частично основателен, до прекратяване на трудовото правоотношение. Счита за частично основателен иска по чл. 224 от КТ за парично обезщетение за платен отпуск, който не е използван и правото му на ползване не е погасено по давност и в тази част признава иска. Счита за неоснователен иска по чл. 221 от КТ по съображения, изложени в отговора.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Н. К. П. е работила по трудово правоотношение при **** на длъжност „*** въз основа на трудов договор от 01.10.2001г., сключен за неопределено време.

С допълнително споразумение от 01.05.2020г. към трудовия договор страните по трудовото правоотношение са се договорили месечното трудово възнаграждение да бъде променено на 500лв., като работното време е променено от пълно/8 часа/ на непълно/4 часа/, считано от 01.05.2020г.

С допълнително споразумение от 01.11.2020г. към трудовия договор страните по трудовото правоотношение са се договорили месечното трудово възнаграждение да бъде увеличено на 1000лв., като работното време е променено от непълно/4 часа/ на пълно/8 часа/.

На 22.08.2022г. ищцата подала заявление за прекратяване на трудовия договор, на основание чл.327 ал.1 т.2 и т.10 от КТ.

С уведомление от 04.01.2022г. ищцата е уведомена от работодателя, че за 2021г има право да ползва 88 работни дни неизползван платен годишен отпуск до 2021г., а за 2022г.-20 работни дни полагащ се платен годишен отпуск за 2022г.

2

По делото е представена разчетно-платежна ведомост за юли 2022г. и август 2022г., както и справки за неизплатени заплати за м.юли и август 2022г.

Видно от представено по делото удостоверение за наследници, **** е починал на 17.08.2022г. и е оставил наследници по закон- дъщеря З. Е. и син-К. Ф..

От представената по делото справка за актуално състояние на трудовите договори на ищцата е видно, че в *** е подадена информация за прекратено трудово правоотношение с ****на 18.08.2022г.

По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че неизползваният платен годишен отпуск от ищцата е, както следва: за 2017г.-8 работни дни; 2018г.-20 работни дни; 2019г.-20 работни дни; 2020г.-20 работни дни;

2021г.-20 работни дни и 2022г.-20 работни дни, като в общ брутен размер възлиза на 5050лв.,а в нетен размер-4545лв. Размерът на начисленото и неизплатено трудово възнаграждение за периода м.юли 2022г.-м.август 2022г. е общо 1800лв. в брутен размер.

Вещото лице е изчислило размера на мораторната лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода м.юли 2022г.-м.август 2022г., от датата на падежа на вземането до датата на подаване на исковата молба-15,83лв. Размерът на обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ е в брутен размер 1150лв. Вещото лице е посочило, че трудовото възнаграждение на ищцата за период две години преди прекратяване на трудовото правоотношение е изплащано ежемесечно.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д Е Н-В, която разпитана каза, че е работела в ****до 22.08.2022г. като ****, а ищцата работела като ****.

Свидетелката каза, че рядко ползвали отпуск, а ищцата не е излизала отпуск за периода, за който свидетелката работела при посочения работодател. Свидетелката каза, че първо устно искали отпуск и след като им се разреши, подавали молба. Свидетелката заяви, че трудовите възнаграждения получавали на ръка на 25-то число от месеца.

С протоколно определение от 15.09.2023г съдът, по искане на ищеца, е допуснал изменение на предявения иск по чл.128 от КТ, като искът да се счита предявен за сумата общо 1800лв. или по 900лв. от всеки от двамата ответници за неизплатено трудово възнаграждение за процесния период.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове с правно основание чл.128 от КТ са допустими, а разгледани по същество същите са основателни.

Безспорно по делото се установи, че през периода, за който се претендират трудови възнаграждения ищцата е работила по трудово правоотношение при **** на длъжност „****“.

Между страните в настоящото производство не се спори, че ищцата е изпълнявала трудовите си задължения през процесния период. Ответниците не наведоха възражения за неизпълнение на трудови задължения от страна на ищцата, като в отговора на исковата 3 молба ответникът З. Е. заявява, че счита тази искова претенция за основателна и не я оспорва.

Съгласно чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника възнаграждение за престирания труд. От събраните по делото доказателства се установи, че за периода м. юли 2022г.- м. август 2022г. ищцата не е получила полагащите й се трудови възнаграждения за двата месеца.

Размерът на уговореното месечно трудово възнаграждение се установи от представения трудов договор и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, където е видно, че размерът на незаплатеното на ищцата трудово възнаграждение за процесните месеци юли 2022г и август 2022г. възлиза на общо 1800лв. в брутен размер, в който размер е исковата претенция след изменението на иска.

С оглед разпределената доказателствена тежест, в тежест на работодателя е да докаже, че е извършил плащане на дължимите на ищцата трудови възнаграждения, предмет на настоящото производство. В хода на делото се установи безспорно от заключението на неоспорената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че работодателят не е заплатил на работника претендираните трудови възнаграждения за процесните месеци. До приключване на устните състезания в първа инстанция не бяха наведени твърдения и представени доказателства за извършено плащане на дължимите суми.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че е налице неизпълнение на основното задължение от страна на работодателя по трудовото правоотношение, съгл. чл.128 от КТ - да заплаща на ищеца – работник в установените срокове и в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Поради това следва да бъде ангажирана неговата отговорност за заплащане на дължимите трудови възнаграждения за процесния период. С оглед изложеното съдът намира,че предявеният иск за неизплатени трудови възнаграждения за процесни месеци- юли 2022г и август 2022г. се явява основателен и доказан в пълния претендиран размер след изменението на исковата претенция и следва да бъде уважен, като ищцата претендира от всеки от двамата ответници в качеството им на наследници при равни права на починалия едноличен търговец сумата по 900лв. от всеки от ответниците К. Ф. и З.

Е. за неизплатени трудови възнаграждения за процесния период, преди прекратяване на трудовото правоотношение.

По иска за лихва за забава

С исковата си молба ищцата претендира и заплащането на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатените задължения за заплащане на трудово възнаграждение.

По аргумент от разпоредбата на чл. 245, ал. 2 КТ при забава за плащане на трудовото възнаграждение работодателят дължи обезщетение в размер на законната лихва. Вещото лице е дало заключение за размера на дължимото обезщетение за забава върху неплатените трудови възнаграждения за месеците юли и август 2022г., считано от датата на падежа на 4 всяко от вземанията до подаване на исковата молба/20.10.2022г./, което възлиза на сумата общо 15,83лв. или всеки от двамата ответници следва да заплати сумата по 7,91лв. за лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения, като за разликата над по 7,91лв. до пълния претендиран размер от по 8,80лв. искът за лихва за забава следва да се отхвърли в тази част като неоснователен и недоказан.

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД в ърху главницата за трудови възнаграждения следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба /20.10.2022г./ до окончателното изплащане.

По исковете по чл.224 ал.1 от КТ.

Предявените искове за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ са допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 176а, ал.

1 КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Съдът намира, че доколкото с изтичането на горепосочения срок се погасява правото на ползване на отпуска, се погасява и възможността за претендиране на обезщетение за този неизползван отпуск, което е видно и от текста на разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ. В случая, макар законодателят да е употребил израза „по давност“, правото на ползване на отпуска /респ. на обезщетение/ се погасява по силата на самата законова разпоредба. Това е така, доколкото правото на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение замества реалното ползване на платения годишен отпуск и съществува, доколкото работникът или служителят има право на отпуск.