Решение № 18625 от 13.11.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18625 гр. С., 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20221110126547 по описа за 2022 година

Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.

В. С. В. е предявила иск по чл.432 КЗ срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД за сумата от 917,57 лева (след допуснато увеличение на цената на иска) – обезщетение за претърпени имуществени вреди върху собствен на ищцата лек автомобил „Ф.П.т“ с рег. № * КМ, причинени при ПТП, настъпило на 28.05.2021г. в гр. С., в района на ул. „Одрин“ срещу номер 77 по вина на водач на автомобил, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от 20.05.2022г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане на вземането.

Ищцата твърди, че на 28.05.2021г. в гр. С., в района на ул. „Одрин“ срещу номер 77 настъпило ПТП между водача на л.а. „Ф.П.т“ с рег. № * КМ, който автомобил е собственост на ищцата, и водач на МПС „П.Б.“ с рег. № * КР. Виновен за настъпване на произшествието бил водачът на МПС „П.Б.“ с рег. № * КР, който при движение на заден ход в нарушение на нормата на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП навлезнал в платното за движение, като не пропуснал движещия се и преминаващ по пътното платно за движение л.а. „Ф.П.т“ с рег. № * КМ по ул. „Одрин“ в посока от бул. „Тодор Александров“ към бул. „Александър Стамболийски“. За произшествието бил съставен двустранен констативен протокол. Към датата на произшествието застраховател по риска „Гражданска отговорност“ спрямо виновния водач бил ответното застрахователно дружество. При отправена извънсъдебна претенция спрямо ответника за изплащане на обезщетение за причинените вследствие на произшествието щети върху л.а. „Ф.П.т“ с рег. № * КМ ответникът отказал плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска по основание и размер. Възразява, че поради обстоятелството, че в съставения протокол за ПТП не е описан марка, модел и регистрационен номер на участник „Б“, не било доказано възникване на процесното събитие с участие на водач на л.а. „Ф.П.т“ с рег. № * КМ. Оспорва механизма на настъпване на ПТП и твърдяната причинно-следствена връзка между щетите по увредения автомобил и произшествието. Оспорва и претендирания размер на обезщетението, като възразява, че той е завишен спрямо действителната стойност на причинените вреди. Счита, че размерът на щетите върху л.а. „Ф.П.т“ с рег. № * КМ следва да бъдат опредeлени съгласно чл.386, ал.2 КЗ по методиката на Наредба № 24/2006г. за задължителното застраховане.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че е настъпило твърдяното събитие по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е 1 ответникът, вследствие на което са нанесени щети по собствен на ищеца автомобил и действителният размер на щетите върху автомобила на ищеца към датата на произшествието.

Съдът приема за установено, че на 28.05.2021г. на ул. „Одрин“ в гр. С. водачът на МПС „П.Б.“ с рег. № * КР е предприел маневра за движение на заден ход с цел включване в движението по ул. „Одрин“. При извършваната маневра последният не е пропуснал водача на л.а. „Ф.П.т“ с рег. № * КМ, който се е движил по ул. „Одрин“ с посока на движението от бул. „Тодор Александров“ към бул. „Александър Стамболийски“ и със задна лява габаритна част на автомобила е ударил в задната габаритна част л.а. „Ф.П.т“ с рег. № * КМ.

За да направи горните изводи, съдът взема предвид показанията на разпитаните по делото свидетели – участници в произшествието. Свидетелят И. Д. съобщава за претърпяно от него ПТП през 2021г. в близост до „Мол С.“. Посочва, че към датата на произшествието е управлявал товарен бус „Пежо“. При движение назад при излизане от гараж в опит да се включи в движението е ударил движещ се автомобил „Ф.П.т“, зелен на цвят. С другия водач подписали двустранен констативен протокол за ПТП, като свидетелят Д. признал вината си. Ударът настъпил в дясната пътна лента, като пораженията върху другия автомобил били от дясната страна. Свидетелят потвърждава, че приетият по делото двустранен констативен протокол за ПТП е документът, който е бил съставен след произшествието и че се е подписал на участник в колона „А“.

Свидетелят Е. Г. (живеещ на семейни начала с ищцата) посочва, че през пролетта на 2021г. в качеството си на водач на л.а. „Ф.П.т“ с рег. № * КМ е участвал в ПТП. Движел се по ул. „Одрин“ в гр. С. в посока от бул. „Тодор Александров“ към бул. „Стамболийски“.

Разминавайки се с бял бус, който бил качен на тротоара от дясната страна на посоката му на движение, усетил удар върху управлявания от него автомобил. Задната част на управлявания от него автомобил се подместила и видял, че водачът на буса слизал от тротоара и последвал удар между двете превозни средства. Уврежданията по управлявания от св. Г. автомобил били от дясната страна – дясна врата, задна дясна вежда и малка част от бронята. Заедно с другия водач съставили протокол за ПТП, като при предявяване на свидетеля на приетия като доказателство двустранен констативен протокол за ПТП, същият потвърди, че той е положил подписа си върху колона „Б“.

Съдът напълно кредитира така дадените свидетелски показания, защото същите са последователни, взаимно допълващи се и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства въпреки възможната заинтересованост на единия от свидетелите - св. Г.

(чл.172 ГПК).

Като доказателство е приет двустранен констативен протокол за ПТП, като въпреки че в него не е индивидуализиран участник „Б“, по делото безспорно се установи, че именно водач на л.а. „Ф.П.т“ с рег. № * КМ е участвал в пътнотранспорното произшествие, по повод на което е бил съставен двустранният констативен протокол за ПТП.

Посоченият по – горе механизъм на произшествието напълно се подкрепя и от приетото заключението по съдебно – автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което се кредитира от съда (чл.202 ГПК).

От горното следва, че водачът на МПС „П.Б.“ с рег. № * КР е нарушил нормата на чл.40, ал.1 ЗДвП, с което поведение е предизвикал настъпване на пътнотранспортното произшествие. Не се твърдят и не се установяват обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина – чл.45, ал.2 ЗЗД.

Безспорно е по делото, че застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на виновния водач към датата на събитието е ответникът.

Страните не спорят, а и от представеното свидетелство част I се установява, че ищцата е собственик на л.а. „Ф.П.т“ с рег. № * КМ. Дължимото от ответника обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието – чл.386, ал.2 КЗ. От приетото заключение по съдебно – автотехническата експертиза се установява, че щетите върху автомобила вследствие на процесното събитие по средни пазарни цени към датата на произшествието възлизат на сумата от 917,57 лева. По доводите на ответника следва да се отбележи, че при определяне размера на вредите в случая не следва да се прилага Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, въведена с чл.1, ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане, приета на основание чл.273, ал.2, изр.2 КЗ (отм.), вр. пар.3, ал.3 ПЗР от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, съгласно чл.504 КЗ, тъй като изрично в чл.4 Приложение № 1 от Наредба № 24/08.03.2006г. е посочено, че тя се прилага само като минимална долна граница в 2 случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. В случая макар и да не са представени фактури за извършен ремонт обезщетението следва да е в размер, който да може да удовлетвори кредиторовия интерес, а именно в размер, който съгласно средните пазарни условия е достатъчен за отремнотиране на причинените вреди – арг. чл.400, ал.2 КЗ. Размерът на обезщетението по методиката в размер на 353,04 лева (съгласно заключението на вещото лице) е по – нисък от средните пазарни цени, поради което то е недостатъчно да покрие щетите. Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение, което се равнява на стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл.400, ал.2 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/8.03.2006 г. При определяне на обезщетението по чл.432 КЗ прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/8.03.06 г. на КФН, не е задължително. Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на вещо лице, може да надвишава минималната долна граница по чл. 4 на Приложение № 1, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз – в този смисъл е решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК, поставено при КЗ (отм.), но което е актуално и при действащия КЗ.

От горното следва, че в полза на ищеца срещу ответника е възникнало вземане в размер на 917,57 лева. При това искът е изцяло основателен и следва да се уважи в предявения размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

По разноските:

При изхода на делото право на разноски има само ищцата, на която следва да се присъдят такива в общ размер от 535 лева съгласно списък по чл.80 ГПК, за извършването на които са представени доказателства.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Зaстрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***А, да плати на В. С. В., ЕГН

**********, съдебен адрес : гр. С., ж.к. „С*“, бл.214Б, ап.* – адв. П. Г., на основание чл.432 КЗ сумата от 917,57 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди върху собствен на ищцата лек автомобил „Ф.П.т“ с рег. № * КМ, причинени при ПТП, настъпило на 28.05.2021 г. в гр. С., в района на ул. „Одрин“ срещу номер 77 по вина на водач на автомобил, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от 20.05.2022г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 535 лева – разноски.

Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка : BG 03 UNCR 70001523*596.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3