Решение № 418 от 21.09.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. Пловдив, 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Вера Ив. И.а Въззивно търговско дело № 20225001000495 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260061/25.05.2022 г., постановено по т.д. № 90/2021 г. на ОС-С.З., в частта му, с която е осъдено „З.д. "Б.и."АД-гр.С. да заплати на Б. И. А. сумата над 35 000 лв. до 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания в резултат на ПТП от 1.10.2020 г. с товарен автомобил „П.П.“ с рег. № *********, управляван от П. Д.Д., ведно със законната лихва върху сумата над 35 000 лв. до 60 000 лв., считано от 8.10.2020 г. до изплащането на сумата, а също и в частта му за разноските, с която дружеството е осъдено да заплати на адвокат П. К. сумата 2 814,54 лв. с включен ДДС като адвокатско възнаграждение, както и да заплати в полза на държавата чрез ОС-С.З. ДТ в размер на 2 420,60 лв.

Жалбоподателят ЗД“Б.и.“АД-гр.С. моли решението да бъде отменено в обжалваните негови части като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от 21.06.2022 г. Като ответник в производството пред 1 окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски. Заявява възражение за прекомерност на заплатено от ответника по жалбата адвокатско възнаграждение и искане то да бъде намалено при условията на чл. 78,ал.5 от ГПК.

Ответникът по жалбата Б. И. А. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 1.08.2022 г.

Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 16.03.2021 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника ЗД“Б.и.“АДгр.С. да му заплати сумата 70 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това неудобства вследствие на увреждания (както и за присъждане на обезщетение в размер на 515 лв. за претърпени от него имуществени вреди), настъпили при и в резултат на ПТП на 1.10.2020 г. по вина на водача П. Д.Д. при управлението от него на товарен автомобил „П.П.“ с рег. № ********* ВК, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира пряко от застрахователя от ищеца като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, ведно със законната лихва върху сумата от датата 8.10.2020 г. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство. Заявява възражение за прекомерност на заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и искане то да бъде намалено при условията на чл. 78,ал.5 от ГПК.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 1.10.2020 г. в с.Е., обл.С.З. е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил „П.П.“, управляван от П.

Д.Д., при което е пострадал ищецът Б. И. А.. Не се спори между страните, че за водача на посочения автомобил е имало сключена застраховка за 2 гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищеца е било отправено на 3.11.2020 г. до ответното застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетение за понесените от него неимуществени и имуществени вреди и че преди датата на подаването на исковата молба 16.03.2021 г. и в хода на производството пред окръжния съд на ищеца не е било изплатено обезщетение от застрахователното дружество. Твърдението на ищеца, заявено в исковата молба, е, че в резултат на настъпилото по вина на водача П. Д.Д. ПТП са му причинени уврежданията, посочени в исковата молба. Ищецът твърди, че вследствие на тези увреждания е търпял и продължава да търпи болки и страдания. Затова претендира за присъждане на обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от датата 8.10.2020 г.

С подадения на 26.05.2021 г. отговор на исковата молба ответното застрахователно дружество оспорва изцяло исковете. Възразява, че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. е и необосновано завишено. Възразява, че при приемане на претенцията за основателна лихва би следвало да се дължи не от датата 8.10.2020 г., а от 3.02.2021 г., която дата е датата, на която е изтекъл тримесечният срок за произнасяне на застрахователното дружество по заведената застрахователна претенция.

С допълнителната искова молба от 30.07.2021 г. ищецът заявява, че оспорването на размера на претендираното обезщетение като завишен е неоснователно. Оспорва възражението относно началната дата на дължимост на законна лихва върху претендираното обезщетение.

С отговора на исковата молба от 7.09.2021 г. ответното дружество поддържа заявените оспорвания и възражения.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя. Съдът приема, че в резултат на уврежданията, получени от настъпилото ПТП, ищецът е претърпял и продължава да търпи силни болки и страдания, както физически, така и психически. Съдът установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил контузия на главата с временно разстройство на здравето без опасност за живота (лека телесна увреда), 3 разкъсно-контузна разна на главата, която е причинила временно разстройство на здравето без опасност за живота (лека телесна увреда), мозъчно сътресение с наличие на коматозна загуба на съзнанието – временно разстройство на здравето с опасност за живота (средна телесна увреда), мозъчна контузия – временно разстройство на здравето с опасност за живота (средна телесна увреда), субарахноидален кръвоизлив (кръвоизлив под меката мозъчна обвивка на мозъка), причинил временно разстройство на здравето с опасност за живота (средна телесна повреда). Съдът намира, че преди пътния инцидент ищецът е бил в много добро здравословно състояние, енергичен и деен за годините си, занимавал се е със земеделие, а след инцидента за дълго време е лишен от обичайния си начин на живот, като вследствие на получените наранявания е следвало да прекара дълъг период от време на легло, да не се натоварва физически и психически, и за този период е разчитал на помощта на своите близки за задоволяване на елементарните си нужди от ежедневието. Съдът приема, че вследствие на получената тежка травма на главата ищецът продължава да получава главоболие, световъртеж, загуба на равновесие. Съдът преценява, че освен болките ищецът е изживял и силен стрес във връзка с инцидента, който се е отразил негативно на здравословното и емоционалното му състояние, като болките и дискомфортът от нараняванията продължават, както и оплакванията от световъртеж и загуба на равновесие. Затова съдът приема, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди при съобразяване с нанесените телесни увреждания, претърпените болки и страдания след инцидента, продължителността на лечебния и възстановителен период, остатъчните явления и усложнения, отражението върху психиката, както и с лимита на отговорност на застрахователната компания и съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип следва да се определи на 60 000 лв. Съдът преценява, че съгласно чл. 429,ал.3 от КЗ от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.

430,ал.1,т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, като съгласно документите, придружаващи уведомлението за настъпило събитие по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахованият е уведомил застрахователя за настъпилото събитие на 7.10.2020 г., поради 4 което лихвата за забава върху обезщетението за неимуществени вреди е дължима от 7.10.2020 г.

С въззивната жалба жалбоподателят твърди, че решението е неправилно в обжалваните негови части. Твърди, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишен в нарушение на принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Счита, че съдът неправилно е преценил събраните доказателства по делото, поради което е присъдил завишен размер на обезщетението. Твърди, че по делото не са установени претърпени от ищеца физически и душевни болки и страдания с продължителност и в завишени степен и интензитет, които да обуславят присъждането на обезщетение в определения от съда размер. Счита, че не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че ищецът е изпитвал сериозни, извън обичайните, физически и душевни болки и страдания, които да са специфични, с оглед личността на увредения, неговата среда или обществено положение и други конкретни обстоятелства. Твърди, че не е налице влошаване на здравословното и битовото положение на ищеца, както и че не е доказана промяна в социалния статус вследствие на получените телесни увреждания, както и че липсват доказателства, от които да се установи, че пътният инцидент е довел до влошаване качеството на живот на ищеца в степен, която да е по-висока от обичайната при сходни случаи.

Счита, че свидетелските показания не разкриват отделни случки или събития, които да са от такава значимост, че да сочат на изключителност на физическите и душевни страдания при ищеца, които да са по-различни от обичайните и да позволяват отмерването на обезщетение като процесното.

Счита, че лихва не се дължи върху размера, за който се обжалва присъденото обезщетение, както и че тя не следва да се присъжда от датата 8.10.2020 г.

Твърди, че в случая предявената от пострадалия претенция не е била придружена от всички документи, имащи значение за установяване на основателността на претенциите, и от ищеца е било изискано да представи допълнително документи, но такива не са представени, поради което при евентуална основателност на исковата претенция лихва би следвало да бъде присъдена от датата на завеждане на исковата молба в съда.

С отговора на въззивната жалба ответникът заявява, че неоснователно жалбоподателят възразява срещу присъдения размер на обезщетението за 5 неимуществени вреди. Твърди, че причинените на ищеца вреди на установени от събраните по делото доказателства и че съдът е извършил надлежно преценка на конкретните обстоятелства с оглед приложението на принципа на справедливост, като няма основания за намаляване на размера на дължимото обезщетение. Заявява, че уведомление за настъпилото застрахователно събитие е изпратено от застрахования на 6.10.2020 г. и е получено от застрахователя на 7.10.2020 г., от която дата се дължи и законна лихва, като се позовава на решение № 128/4.02.2020 г. на ВКС по т.д. № 2466/2018 г., ТК,1 ТО.

Съгласно разпоредбата на чл. 51,ал.1 от ЗЗД, при непозволено увреждане обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно разпоредбата на чл.

432,ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът Б. А. е лицето, пострадало при ПТП на 1.10.2020 г., което е причинено от водача П. Д. при управление от него на товарен автомобил „П.П.“ с рег. № *********. Безспорно е, че с влязло в сила на 22.04.2021 г. решение, постановено по АНД № 232/2021 г. на РС-К., П. Д. е признат за виновен в това, че на 1.10.2020 г. при управлението на горепосочения товарен автомобил е нарушил посочени правила за движение – чл. 5,ал.1,т.1, чл. 40,ал.1 и ал.2 от ЗДвП - и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Б. А., представляваща черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата, сътресение и контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки – двустранно, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, и му е наложено наказание. Безспорно е, че съгласно застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за отговорността на водача П. Д. за причинени вреди при управлението на това МПС е бил надлежно сключен застрахователен договор именно с ответното дружество.

Разпечатката съдържа 28 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40ef3287-5b5e-48aa-bd42-4c31fe598a69