Определение № 2398 от 16.01.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 59287/2023
- Вид
- Определение № 2398
- Подписан
- 16.01.2024
- В сила
- 16.01.2024
- Състав
- ДИМИТЪР КУРТЕВ ДЕМИРЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.121 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.459 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 464 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 464, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.464 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2398 гр. София, 16.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20231110159287 по описа за 2023 година
Ищецът *********** е предявил отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 464 ГПК против ответника Б. Й. И. и ответника В. А. Т. с искане за признаване за установено по отношение на *********, че В. А. Т. няма срещу Б. Й. И. вземане в размер на 20 000лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума от 09.05.2023 г. до окончателното плащане, произтичащо от запис на заповед от 20.11.2019 г., целият за сумата от 120 000лева, за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в производство по ч. гр. дело № 20231110124794 по описа на СРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът *********** на основание чл.459 от ГПК е присъединен по право взискател по изп. дело № 2023******0402445 по описа на ЧСИ **********, като първоначален взискател е ответникът В. Т., а ответникът Б. И. имал качеството на длъжник в производството. Твърди се, че изпълнителното дело било образувано за събиране на вземане в размер на 20 000лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 09.05.2023 г. до окончателното плащане, за която сума в производство по ч. гр. дело № 20231110124794 по описа на СРС бил издаден изпълнителен лист в полза на ответника В. Т.. Навежда се, че посоченото вземане произтичало от запис на заповед от 20.11.2019 г., издаден за сума в общ размер от 120 000 лева от издателя по записа на заповед Б. И., като същият не обезпечавал вземане на ответника В. Т. към ответника Б. И.. Релевира се възражение, че записът на заповед е нищожна едностранна правна сделка поради липса на основание, евентуално - поради привидност, тъй като издателят и поемателят му са свързани лица и са имали за цел лице, свързано с издателя на записа на заповед, да купи на публична продан поземлен имот с идентификатор ********, който бил собственост на издателя на записа на заповед- ответника Б. И.. Твърди се, че по искане на ищеца ******** е наложена възбрана на посочения имот за събиране на вземанията по изп. дело № 202117880400745 на ЧСИ *********, район на действие СГС, като след проведена процедура по публична продан от 21.07. до 21.08.2023 г. имотът бил продаден за сумата от 38 400лева на трето за спора лице- **********, който ищецът твърди да е свързано лице с ответника Б. И.. Получената сума била предмет на разпределение, като постановлението за разпределение на сумата от 38 400 лева по изп. дело № 2023******0402445 на ЧСИ ********** е предявено на страните по изпълнителното 1 дело на 29.09.2023 г. Сочи се, че с молба вх. № 5500/3.10.2023 г. купувачът ********** направил искане по изп. дело № 202117880400745 на ЧСИ ********* за предприеме действия по заличаване на наложената възбрана върху посочения поземлен имот с идентификатор ********. С оглед на изложените твърдения се поддържа, че за ищеца е налице правен интерес да оспорва съществуването на вземането на ответника В. Т. срещу ответника Б. И. за сумата от 20 000лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 09.05.2023 г. до окончателното плащане на главницата, защото нищожният запис на заповед от 20.11.2019 г., издадените въз основа на него заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 20231110124794 на СРС не са действително основание за образуването на изп. дело № 2023******0402445 на ЧСИ ********** и поради факта на извършена публична продан по това дело на поземлен имот с идентификатор ******** на лице, което твърди да е свързано с ответника Б. И., затруднява удовлетворяването на вземането на ********* по изп. дело № 202117880400745 на ЧСИ ********* срещу солидарните длъжници Б. Й. И. и ********** в размер на 1 352 000лева- главница, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.11.2021 г. до окончателното й плащане, 45 100лева разноски по заповедното производство и разноските по изпълнителното производство.
Представят се под опис 4 бр. писмени доказателствени средства. Прави се искане за изискване на изпълнително дело № 2023******0402445 по описа на ЧСИ **********, рег. № ******, и на ч. гр. дело № 20231110124794 по описа на СРС, 50 състав.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. А. Т., в който е релевирано възражение за местна подсъдност на делото, доколкото същата е с постоянен адрес в *********. Излагат се твърдения за недопустимост и неоснователност на иска. Твърди се, че издаденият запис на заповед от 20.11.2019 г. обезпечава вземания на ответника Т. по договор за посредничество за покупка на недвижим имот от 20.11.2019 г., сключен между ответника Т. и ответника И., по който ответника Т. поела задължение да посредничи на ответника И. при покупка на недвижим имот в Република Гърция срещу възнаграждение в общ размер от 120 000лева, платимо на две части - първата част в размер на 20 000лева и втора част в размер на 100 000лева при условията на договора, като общият размер на вземането по договора било обезпечено с издадения от ответника И. запис на заповед от 20.11.2019 г. Твърди се, че изпълнила задълженията си по договора да проучи пазара на недвижими имоти в Република Гърция и да осигури оглед на три имота, като от страна на ответника И. не било заплатено дължимото се на ответника Томопули възнаграждение в размер на 20 000лева. Твърди се, че ответникът Т. депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 20231110124794 по описа на СРС, 50 състав, по което е издадена заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в нейна полза за сумата от 20 000лева. Признава се обстоятелството, че е образувано изпълнително дело във връзка с част от вземането по процесния запис на заповед, както и че ищецът също е кредитор на вземания по отношение на издателя на записа на заповед, за които вземания на ищеца е образувано изп. дело № 202117880400745 на ЧСИ *********, район на действие СГС. Оспорва се ищецът да има установено по основание и размер вземане срещу ответника И. с довод, че същото е оспорено от ответника И. и не е съдебно установено с влязъл в сила съдебен акт. Твърди се, че при разпределението на суми по изпълнителното производство не е получила суми от извършената продан и не е заделена сума за нея, както и ищецът не се конкурира с нея при разпределение на 2 събраните суми, поради което и на това основание намира, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иск по отношение на нея. Навежда се, че за ищеца не е налице правен интерес от сезиране на съда и с довод, че ищецът не е бил възпрепятстван да оспори определената оценка на имота и да обжалва постановлението за разпределение по изпълнителното дело, така и при евентуално уважаване на иска няма да се стигне до уголемяване на сумите за разпределение на другите взискатели и на ищеца. Оспорват се твърденията на ищеца да е свързано лице с ответника И. и с трето за спора лице, което е купувач на имота по проведената процедура по публична продан на посочения от ищеца поземлен имот. Искането към съда е за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
Представят се под опис 6 бр. писмени доказателствени средства. Прави се искане по чл. 190 ГПК.
В срока по реда на чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Б. И..
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1 . Правна квалификация: предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.464 ГПК.
2. Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК се разпределя, както следва:
По този иск (отрицателен установителен) в тежест на ответника (кредитор) е да докаже възникване на вземането си (спрямо ответника длъжник), като изчерпи всички основания за това. Ищецът (взискател, кредитор на длъжника), с оглед обосноваване правния интерес, следва да установи качеството си на взискател в изпълнителното производство. Съгласно чл.464 ал. 2 от ГПК, искът може да бъде основан и на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предвид това, при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже: правния си интерес от предявения иск, което предполага да установи качеството си на присъединен взискател по изпълнително производство по отношение на Б. И., т.е. че има неудовлетворено вземане спрямо ответника И., чийто кредитор е и ответникът Т., така и спазването на предвидения в закона преклузивен срок. В тежест на ответницата Т. е да докаже пълно и главни наличието на валидно, ликвидно и изискуемо вземане, основанието и размера му, както е заявено, а именно: съществуването на валиден договор за посредничество между ответника Т. и ответника И., вземането по който е обезпечен с валиден запис на заповед от 20.11.2019 г.
3. Няма безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства.
4. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
3
Основателно е искането на ищеца за изискване на копие на изп. дело № 2023******0402445 на ЧСИ **********, рег. № ******.
По искането за прилагане на ч. гр. дело № 20231110124794 на СРС съдът намира, че следва да се изиска копие на делото, като прилагането му към настоящото дело не е необходимо.
Искането на ответника Т. за задължаване на ищеца по реда на чл. 190 ГПК следва да се отхвърли, доколкото не се сочат конкретни документи, които се намират в държане на ищеца.
5. По възражението за недопустимост:
Производството по делото е с предмет вземания, за които е висящо изп. дело № 2023******0402445 на ЧСИ **********, рег. № ******. Ищцовото дружество е лигитимирано да оспорва вземането на взискателя В. Т., като същото има правен интерес да води иска по чл. 464, ал.1 ГПК и срещу ответника Б. И., тъй като той е задължен към втория ответник В. Т., по вземането на последната към длъжника на ищеца- ответникът Б. И., съответно е пасивно легитимирана по иска, вкл. и с оглед на обстоятелството, че взискателя В. Т. е страна по правоотношение, обезпечено с оспорения запис на заповед от 20.11.2019 г.
От страна на ответника В. Т. се твърди обстоятелството, че издаденият запис на заповед от 20.11.2019 г. обезпечава вземанията по договор за посредничество за покупка на недвижим имот от 20.11.2019 г. и че е образувано изпълнително дело № 2023******0402445 по описа на ЧСИ ********** във връзка с вземането за уговореното по договора възнаграждение. Не е налице спор, че ищецът също е кредитор на вземания по отношение на издателя на записа на заповед, за които вземания на ищеца е образувано изп. дело № 202117880400745 по описа на ЧСИ *********, район на действие СГС, което обосновава правния му интерес от иска по чл.464 ГПК.
По въпросите за правния интерес от предявяване на иск по реда на чл.464 ГПК и момента, в който възниква този интерес, е създадена задължителна практика на ВКС, обективирана в определение № 756 от 22.12.2011 г. по ч.гр.дело № 641/11 г. на ВКС, ІV г.о. и определение № 159 от 31.03.2009 г. по ч.гр.дело № 1930/08 г. на ВКС, І г.о. С посочените определения ВКС се е произнесъл, че предвидената в чл.464, ал. 1 ГПК защита на взискателя по изпълнителното дело възниква от момента на присъединяването на друг взискател. От този момент се поражда и правният интерес за взискателя да предяви отрицателния установителен иск срещу длъжника и присъединения взискател. С присъединяването на нов взискател всеки един от първоначалните взискатели има интерес да оспори с иск по чл.464, ал. 1 ГПК вземането на присъединения взискател, тъй като с присъединяването възниква задължение на съдебния изпълнител да извърши разпределение на постъпленията по делото, съобразно реда на чл. 460 ГПК. Реализирането на защитата извън визирания в чл.464, ал. 1 ГПК едномесечен срок не рефлектира върху допустимостта на иска.