Решение № 8511 от 08.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8511 гр. С, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110108996 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Д. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж. к. „Н“, бл. 270, вх. Д, ет. 3, ап. 92, против „ВК“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „ДН“ № 28, „СЦ“, ет. 2, офис 73Г, с която са предявени пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Договор за паричен заем „ВП 14 и 30“ № ******/07.03.2017 г., сключен между ищеца ВК ООД с ЕИК ******, е нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, а в условията на евентуалност - искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП за признаване за установено между страните, че клаузите, които предвиждат начисляване на такса експресно разглеждане на документи в размер на 391,50 лева (чл. 1, ал. 3) и неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 391,50 лева (чл. 4, ал. 2), както и клаузата, регламентираща фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 49,32 % (чл. 2, ал. 3), са нищожни поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави добрите нрави и неравноправност.

Ищецът твърди, че на 07.03.2017 г. е сключи с ВК ООД с ЕИК ****** Договор за паричен заем „ВП 14 и 30“ № ******/07.03.2017 г. за сумата от 1000 лева при ГПР от 49,32 % и фиксиран ГЛП от 40,29 %, който следвало да върне на 18 погасителни вноски, всяка от които в размер на 85,84 лева, включваща главница, лихва и такса за експресно разглеждане.

Твърди, че в негова тежест било възложено да заплати и неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 391,50 лева, като при това положение общата дължима сума по кредита възлизала на 1936,62 лева. Твърди, че процесният договор е недействителен, 1 доколкото не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, а именно не е съставен в изискуемата форма и на ясен и разбираем език. Излага съображения за нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал.1 ЗПК, доколкото при изчисляване на ГПР по кредита не са посочени допусканията по определения в Приложение 1 към ЗПК, както и поради липсата на конкретизация относно начина, по който същият е формиран като абсолютна стойност от 49,32 %, респективно дали в него са включени таксата за бързо разглеждане и неустойката за непредоставено обезпечение. Навежда твърдения, че са нарушени и разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, аргументирани с липсата на представен подробен погасителен план. Твърди, че клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане на документи в размер на 391,50 лева, противоречи на добрите нрави и е неравноправна, тъй като ответникът, който е икономически по-силната страна, едностранно е определил нейния размер, който е почти 50 % от размера на отпуснатия заем, което е довело до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Излага, че с уговорката за такса за бързо разглеждане се заобикаля и изискването за максимално допустимия размер на ГПР, доколкото същата не е включена в него, а представлява скрита лихва. Твърди, че същата е и нищожна поради противоречието й със закона, а именно на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Счита, че клаузата за неустойка в размер на 391,50 лева е неравноправна, тъй като е в необосновано висок размер, представляващ почти половината от главницата на кредита. Излага твърдения за нищожност и на клаузата, регламентираща размера на договорната лихва от 40,29 %, тъй като същият надвишава трикратния допустим размер на законната лихва. При тези твърдения предявява настоящите искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ВК“ АД е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по допустимост и основателност. Развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на всички законови изисквания, респективно че същият е действителен и не страда от твърдяните пороци, включително, че оспорваните клаузи са валидни и отговарят на законовите изисквания, като в тази връзка сочи и че неустоечната клауза, предвиждаща предоставяне на обезпечение и клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на кредита не следва да се включват в размер на ГПР. Оспорва да е налице твърдяната неравноправност на клаузи в процесния договор, доколкото същият не е сключен при първоначално възприети ОУ, а при индивидуални уговорки между страните. По тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца и ВК ООД с ЕИК ****** е сключен Договор за паричен заем „ВП 14 и 30“ № ******/07.03.2017 г.. Установява се от справка в публично достъпната информация в ТРРЮЛНЦ, че от 12.04.2023 г. ВК ООД с ЕИК ****** е преобразувано чрез 2 промяна правната форма в ответното дружество.

Съгласно договора ищецът е получил в заем сумата от 1000 лева. Която се задължил да върне ведно с възнаградителна лихва при лихвения процент – 40,29 % на 18 свуседмични вноски с падеж на последната 14.11.2017 г. Посочен в договора е годишен процент на разходите (ГПР) – 49,32 %.

С разпоредбите на чл. 1, ал. 2- 4 от договора е предвидено, че заемателят преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора, за извършване на която услуга дължи на равни части в погасителните вноски такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на общо 391,50 лева.

С разпоредбите на чл. 4, ал. 1 заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му: 1/ Поръчител - физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател. или 2/ Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Банковата гаранция се изпраща от Заемателя в срока по предходното изречение в оригинал на адреса за кореспонденция на Заемодателя Съгласно чл. 4, ал. 2 при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 391,50 лева, която следва да заплати на равни части към всяка от погасителните вноски.

Съдържанието на процесния договор за кредит, преценено с оглед предмета, страните и уговорените права и задължения, обуславя извод, че същият съставлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищецът - кредитополучател е физическо лице, на което е предоставен заем, който не се установява да е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответното дружество – кредитодател е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Доколкото не са налице изключенията по чл.

4 ЗПК, то за валидността на договора за заем приложение намират изискванията, закрепени в императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към 3 момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите по кредита съгл. чл. 19, ал. 1 ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С посочената уредба е въведено императивно изискване на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, в какъвто смисъл е и изискването на чл.

10, пар. 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО: да се посочат всички допускания, използвани за изчисляването на този процент.

В случая формално в договора е посочен ГПР, освен цифрово посочване на ГПР обаче договорът не съдържа взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му и допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му. Смисълът на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК налага при посочване на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Видно от твърденията в отговора на исковата молба, а и от съпоставка между размерите на ГПР и ГЛП, в изчислението на ГПР е взета предвид като разход по кредита единствено възнаградителната лихва, но не и таксата за разглеждане на документи и неустойката за непредоставено обезпечение.

Преценката на съдържанието на услугите по експресно разглеждане на документи води до очевиден извод, че възнаграждението за същите съставлява по своята същност общ разход по кредита, подлежащ съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и пар. 1, т. 1 ДР ЗПК на съобразяване и включване в изчислението на ГПР. В случая преценката на цялостното съдържание на договора, уговорените насрещни престации на кредитора, изначалното уговаряне на услугите и включването на възнагражденията за тях в месечните погасителни вноски води до извод, че обвързването на потребителя със заплащането им съставлява съществена част от основното съдържание на кредитното правоотношение. От друга страна срещу уговорените такси на практика е налице липса на еквивалентна услуга, което води до извод, че възнагражденията за тях съставляват реално увеличаване на възнаграждението на кредитодателя за изпълнение на основното му задължение по договора – да предостави на потребителя сума за определен срок.

На следващо място начислената неустойка касае ангажиране на отговорност на потребителя при неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя – да върне 4 заетата сума на падежа, а на задължението да предостави обезпечение. При тълкуване на разпоредбите в договора за заем, касаещи задължението за предоставяне на обезпечението, е видно, че поставените изисквания за същото са обективно неизпълними за потребителя с оглед краткия срок за изпълнение, множеството условия и ограничения и заложените параметри, на които следва да отговаря обезпечението. Чрез същите съзнателно се поставя потребителят като икономически по –слабата страна в правоотношението в изначална невъзможност да изпълни. Наложените изисквания са едностранно предвидени от търговеца като част от бланковото съдържание на договора, като по отношение поемането на самото задължение и неговото съдържание ищецът не разполага с възможност да окаже намеса.