Решение № 1686 от 23.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1686 гр. Пловдив, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20225300502338 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е ВЖ от С. Р. Н., ЕГН:********** от гр.***** чрез пълномощника си адв.Д.Б. против решение №2529 от 08.07.2022 г. по гр.д .N19756/2021 г. на ПРС, 12гр.с.,в частта, с което е отхвърлен искът за присъждане на сумата 86,75 лв., представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по договор за паричен заем №*****/***** г. , претендирана ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането , както и в частта за разноски.

В обжалваната част са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна в тази част и уважаване на иска. Претендира за разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.

Конкретно са изложени съображения, че връщането на процесната сума е свързано с цялостната недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК и поради нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречието й с добрите нрави, тъй като е в размер на 40%, който надхвърля трикратния размер на законната лихва. Договорът за кредит е недействителен, тъй като в него не е посочен начинът на прилагане на договорената възнаградителна лихва; в него не 1 фигурира размер на възнаградителната лихва в лева. След като се установило по делото, че реалният размер на ГПР е 60,75 процента, това автоматично е довело до нищожност на клаузата,вследствие на което всички разходи по кредита, включително възнаградителната лихва са нищожни поради противоречието им със закона - чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Ответникът по жалбата Изи асет Мениджмънт АД, ЕИК ***** чрез юрк.М. К.– оспорва жалбата. В отговора на въззивната жалба, са изложени доводи, че решението е правилно и законосъобразно, иска се потвърждаването му в обжалваната част. Счита се, че неустойката не е следвало да бъде включена в ГПР. Разсрочването на задължението за заплащане на неустойка по договора за заем не е с цел увеличение размера на месечната вноска по заема и на ГПР, а с цел предоставяне на облекчен режим за заемателя за погасяване на задълженията по договора и е уговорено изцяло в полза на заемателя.

Правилно съдът е приел, че тъй като годишният лихвен процент в размер на 40 % е фиксиран, то не е необходимо да се посочат условията за прилагането му, тъй като не е нарушен чл. 11, т. 9 ЗПК, както и че погасителният план към договора за потребителски кредит е в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Уговорената между страните лихва по заемното правоотношение не е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Иска се потвърждаване на решението в тази част и присъждане на разноски.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Предявен е иск с пр.осн.чл.55 от ЗЗД за връщане на сумата 86,75 лв, като платена за възнаградителна лихва, както и 520,80 лв.- платена неустойка по договор за потребителски кредит без правно основание.

По отношение на довода, че уговорената възнаградителна лихва от 40% годишно е нищожна, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва /която е 30%/, поради което противоречи на добрите нрави и не се дължи, не се споделя от въззивната инстанция, тъй като съгласно специалната разпоредба на чл.19,ал.4 ЗПК нищожността на възнаградителната лихва се свързва с ГПР, които заедно не могат да надвишават 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с ПМС.

Решението на РС по гр.д.19756/2021 г. на ПРС, 12 гр.с. не е обжалвано в частта, с което е осъдено Изи асет Мениджмънт АД да заплати на С. Н. сумата 520,80 лв.- като дадена при начална липса на основание по нищожна клауза за неустойка по договор за потребителски кредит №*****/***** г. и е влязло в сила. Неустойката е включена в погасителния план, в размера на месечената погасителна вноска. Не се спори по делото, че заемната сума от 1000 лв., неустойката от 520,80 лв. и сумата на възнаградителната лихва от 86,75 лв. са изплатени изцяло от заемополучателя на заемадателя/л.20 от д.РС/.

Следователно с решението е формирана сила на присъдено нещо по отношение на нищожността на договорената неустойка от 520,80 лв. При заемна сума от 1000 лв. и 2 възнаградителна лихва от 86,75 лв., следва, че ГПР надвишва 50%, тъй като неустойката от 520,80 лв. е следвало да бъде включена в ГПР, тъй като представлява скрито оскъпяване на кредита. От това следва, че ГПР е некоректно посочен в ДПК в размер на 48,32%, както и общата сума, дължима от потребителя - нарушение на чл.11,ал.1т.10 ЗПК, както и че действителният размер на ГПК надвишава максимално допустимият по чл.19,ал.4 ЗПК, който е 5 пъти размера на законна лихва по просрочени задържения в левове и валута, определена с ПМС, т.е. не може да надвишава 50%. Съгл.чл.19,ал.5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4 се считат за нищожни, а съгл.чл.22 ЗПК – когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1,т.10 - ДПК е недействителен.

Горното налага извода, че процесният договор е недействителен съгласно чл.26 от ЗЗД –поради нарушение на закона – чл.19,ал.4 във вр. с ал.5 от ЗПК и чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, при което съгласно чл.23 ЗПК - потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи.

При така установеното от фактическа страна ПОС намира, че заемодателят се е обогатил неоснователно със сумата 86,75лв., недължимо платена от кредитополучателя при недействителен договор, поради което предявения иск по чл.55 ЗЗД се явява основателелен.

Не до същият извод е достигнал РС в своето решение, поради което същото е неправилно и незаконосъобазно в обжалваната част и следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът ще се уважи. Следва да се отмени решението и в частта за разноските и вместо него да се постанови друго, както следва:

Въззивникът е направил разноски пред ПОС в размер на 25 лв.за ДТ, а съгласно чл.38 ЗАдв. на пълномощника му АД“Г.“следва да се присъди адв.възнаграждение за пр.представителство пред ПОС по чл.38 от ЗАдв. във вр. с чл.7, ал.2,т.1 от НМРАВ -360 лв. с ДДС.Разноските му пред ПРС са 55 лв. – ДТ и СУ, а на пълномощника му – 360 лв.- АВ с ДДС.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №2529 от 08.07.2022 г. по гр.д .N19756/2021 г. на ПРС, 12гр.с.,в частта, с което е отхвърлен искът за присъждане на сумата 86,75 лв., представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по договор за паричен заем №*****/***** г. , претендирана ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането , както и в частта за разноските и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт АД, ЕИК ***** да заплати на С. Р. Н.,

ЕГН:********** от гр.***** сумата от 86,75 лв., представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по договор за паричен заем №*****/***** г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2021 г. до 3 окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт АД, ЕИК ***** да заплати на С. Р. Н.,

ЕГН:********** от гр.***** сумата от 55лв. –разноски по делото пред ПРС и сумата от 25 лв. – разноски по делото пред ПОС.

ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт АД, ЕИК ***** да заплати на АД“Г.“ – сумата от 360 лв.- с ДДС – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ПРС и сумата от 360 лв.- с ДДС – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ПОС.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4