Определение № 3171 от 23.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3171 гр. София, 23.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20251110122817 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.140 ГПК.

Образувано е по искова молба от Б. А. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.

София, ж. к. ****, чрез адв. Д. Г., вписан в АК-Ловеч с №19000173355, служебен адрес:

****, срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „Фератум България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Гардения Георгиева.

На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.04.2026 г. от 9:30ч., за което да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца – и преписи от отговора на исковата молба.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад по делото:

Ищецът твърди, че на 29.09.2022 г. между него в качеството му на кредитополучател от една страна и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 в качеството му на кредитор е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит *** По силата на сключения договор за заем, кредиторът е предоставил на кредитополучателя сума в размер 2,500.00 лв., при условия: лихвен процент – 35%; годишен процент на разходите (ГПР)- 49.66%; брой вноски – 18; обща сума за връщане – 3,375 лв. Съгласно клаузата на чл. 5 от договора изпълнението на задълженията на кредитополучателя следвало да бъде обезпечено от трето лице „Фератум Банк“. С оглед последното, за заемателя възникнало задължение да заплати възнаграждение за гарант в общ размер от 2,525 лв. Ищецът твърди, че е заплатил сума в общ размер на 4,862.80 лв., за което представя заверени с КЕП платежни нареждания.

Оспорва действителността на договора за кредит с твърдения, че в нарушение на императивните законови изисквания, установени в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в процесния договор за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, без изрично описание на основните данни, послужили за изчисляването му и без включване като величина при определяне на размера му на възнаграждението, дължимо от ищеца по договора за гаранция. Счита, че последното е част от общо дължимата сума по кредита, 1 която реално е заплатена от заемателя на ответното дружество-кредитор, поради което с невключването му при определяне на ГПР се заобикаля изискването на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, което обуславя нищожността на договора на основание чл. 21 ЗПК. Поддържа, че разходите за заплащане на възнаграждението по договора за гаранция представляват скрита печалба за кредитора, надбавка върху главницата, която се заплаща периодично и именно поради това следва да е част от ГПР. При включването й като негов компонент, то размерът му би надхвърлил максималния такъв, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя недействителността на договора. Счита, че платената от него сума въз основа на нищожната клауза на чл. 5 от договора за кредит е платена без основание. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Оспорва доводите на ищеца за недействителност на договора по смисъла на ЗПК, поддържайки, че при сключването му са спазени всички изисквания на ЗПК. Оспорва поръчителството да е задължително условие за сключването на процесния договор за кредит.

Твърди, че Mултитуюд Банк е самостоятелно юридическо лице и договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което „Фератум България“ ЕООД не е страна, съответно евентуалната нищожност на договора за гаранция не води до нищожност на договора за кредит. Признава факта, че възнаграждението за поръчител не е включено в ГПР на договора за кредит, тъй като счита, че то не съставлява разход, който следва да се включва в ГПР. По тези съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът при преценка на твърденията на страните:

НАМИРА, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожност на Договор потребителски кредит ***, съединен при условията на кумулативност с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2,362.80 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор потребителски кредит ***

По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1./ сключването на договор за потребителски кредит, изпълнението на задълженията по който е обезпечено с договор за поръчителство, сключен с „Фератум Банк“ ЕАД, с посоченото в исковата молба съдържание, включително на оспорените клаузи, които противоречат на императивни материалноправни норми, заобикалят ги или накърняват добрите нрави; 2./ извършено плащане на сумите по договора в полза на ответното дружество.

УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже наличие на основание за получаване на платените от ищцата искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи; че клаузата за задължение на потребителя за предоставяне на поръчителство е индивидуално уговорена, както и сключването във връзка с договора за кредит на валиден договор за поръчителство.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

По доказателствата:

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по 2 делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в горепосочения срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК , когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146 , вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3