Определение № 5631 от 19.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5631 гр. Варна, 19.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502500 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Ти Би Ай Банк" ЕАД срещу разпореждане № 44112 от 27.10.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 11706/2024 г. на ВРС, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател срещу И. С. Г., ЕГН **********, с адрес: *********** за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за сумата 621,58 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата при лихвен процент 44,67 % за периода 15.03.2024 г. – 04.09.2024 г., на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

В частната жалба се навеждат съображения за незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната част. Поддържа се, че според клаузите на т.9.4 и т.15.1 от договора за потребителски кредит, при забавяне плащането на анюитетните вноски следва да се начисли договорна лихва върху непогасената главница за допълнителния срок на забавянето, както и законна лихва за забава. Сочи се, че лихвата е възнаграждение, което длъжникът трябва да престира на кредитора за ползването на предоставените му парични средства.

Лихвата върху просрочената главница не е предвидена първоначално, затова се дължи от длъжника при негово неизпълнение. Моли се да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се издаде заповед за изпълнение за посочената сума, както и за допълнителни разноски.

Варненският ОС, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо 1 определение по чл. 274 от ГПК, поради което е допустима.

Производството пред ВРС е образувано по заявление от „Ти Би Ай Банк” ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника И. С. Г., ЕГН **********, за сумите, както следва: сумата 5000,00 лв., представляваща падежирала главница по Договор за потребителски кредит № 4054112017/06.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.09.2024 г. до окончателното изплащане, сумата 517,53 лв., представляваща дължима възнаградителна лихва върху главницата за периода 15.03.2024 г. – 15.08.2024 г.; сумата 621,58 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата при лихвен процент 44,67 % за периода 15.03.2024 г. – 04.09.2024 г.

Първоинстанционният съд, като е съобразил чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно която когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, е отхвърлил заявлението за сумата от 621,58 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата при лихвен процент 44,67 % за периода 15.03.2024 г. – 04.09.2024 г.

Въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Съгласно ал. 2, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая претендираното обезщетение за забава безспорно надвишава размера на законната лихва, съставен съобразно чл. 86, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 1, ал.1 от ПМС № № 426/18.12.2014 г., поради което искането протИ.речи на цитираната императивна законова разпоредба на чл.33 ЗПК. Смисълът на разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 33 от ЗПК е да забрани на кредитора при забава на длъжника да начислява лихви, неустойки, такси и пр., надхвърлящи договорената лихва, така както е в договора, и законната лихва за времето на забавата.

След като част от претенцията на заявителя протИ.речи на закона, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и да отхвърли заявлението в тази му част.

Предвид изложеното и поради съвпадащите правни изводи на двете съдебни инстанции, разпореждането на ВРС в обжалвана част следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №44112 от 27.10.2024г., постановено 2 по ч.гр.д. № 11706/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, срещу И.

С. Г., ЕГН **********, с адрес: ***********, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК за сумата 621,58 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата при лихвен процент 44,67 % за периода 15.03.2024 г. – 04.09.2024 г., на основание чл. 411, ал.2, т.2 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3