Решение № 88 от 22.10.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 228/2024
- Вид
- Решение № 88
- Подписан
- 22.10.2024
- В сила
- 22.10.2024
- Състав
- МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА, ВАСИЛ АНАСТАСОВ, ЕМИЛ ДАВИДОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 214, ал. 2 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 83, ал. 2 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 339, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 161, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 335, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 336, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 88 гр. Ловеч, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:
ЕМИЛ ДАВИДОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА в присъствието на прокурора Р. Ив. П. като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244300600228 по описа за 2024 година С присъда № 8/09.04.2024 г. РС – Троян е признал подсъдимия В. В. Т., с ЕГН **********, за виновен в това, че около 12. 11часа на 07.12.2022 г. в две метални каси и в чекмедже на кухненски шкаф в жилище, находящо се в ***, собственост на Ц. В. Т.а от гр. Т., Ловешка област, и обитавано от В. В. Т., държал огнестрелно оръжие и боеприпаси по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ -обн. в ДВ бр. 73 от 17 септември 2010 г. ... изм. и доп. в ДВ бр. 80 от 24 септември 2021 г.), както следва:
В метална каса, разположена в дясно на коридор в жилището, непосредствено преди входна врата към спалня, държал огнестрелни оръжия:
1 брой гладкоцевна ловна пушка, надцевка, марка „иж 12“, калибър „12“, с производствен номер № к318661; 1 брой гладкоцевна ловна пушка, успоредка, марка „иж 58", калибър „16“, с производствен номер „вс9652", и боеприпаси:
94 броя ловни патрони, калибър „12“; 33 броя ловни патрони, калибър „16", без да има за това надлежно разрешение, което се изисква по силата на чл. 50, ал. 3 във вр. с ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия;
1
В метална каса, находяща се зад входна врата на спалня, вдясно в жилището, държал огнестрелни оръжия: 1 брой ловна нарезна карабина, марка „З.-С. - С.", калибър „243 Win", с производствен номер „84604"; 1 брой ловна нарезна карабина, марка „******", калибър „22 WMR", с производствен номер „А719281" и боеприпаси: 38 ловни патрони, калибър „243 Win"; 109 броя ловни патрони, калибър „22 WMR", без да има за това надлежно разрешение, което се изисква по силата на чл. 50, ал. 3 във връзка с ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия;
В чекмедже на кухненски шкаф в жилището държал боеприпаси: 10 броя ловни патрони, калибър „16", без да има за това надлежно разрешение, което се изисква по силата на чл. 50, ал. 3 във вр. с ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, поради което и на основание чл. 339, ал. 1, пр. 2, алт. 2 и алт. 6 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на 8 /осем/ месеца лишаване от свобода.
Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание в размер на 8 /осем/ месеца лишаване от свобода на подсъдимия В. В. Т., с така установената самоличност, за изпитателен срок от 3 /три/ години.
Съдът е осъдил подсъдимия В. В. Т. да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч, сумата 285.50 /двеста осемдесет и пет лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски по делото от досъдебното производство.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия В. В. Т. да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Троян сумата 30.00 /тридесет/ лева, представляваща разноски по делото от съдебното производство.
По делото е постъпила въззивна жалба от адв. А., процесуален представител на В. Т., с която моли да бъде постановена присъда, с която да се отмени присъдата на първата инстанция и бъде постановена нова, с която да бъде признат за невиновен и оправдан за престъплението, за което осъден, като на основание чл. 336, ал. 1, т. 4 НПК да му бъде наложите административно наказание, тъй като Д.ието представлява административно нарушение по ЗОБВВПИ.
Излага, че съдът не е изложил мотиви по направените от него възражения
Приема, че по делото е установена различна фактическа обстановка от приетата от съда. Сочи, че във връзка с образувано ДП 117/2021 год. на РУ Троян са били иззети като веществени доказателства оръжията на Т., а издаденото му разрешително за носене, употреба и съхранение на огнестрелни 2 оръжия и боеприпаси не е било иззето и валидността на същото изтекла на 01.04.2022 год.
ДП 117/2021 год. е било прекратено и на основание Постановление за връщане на веществени доказателства № 1782/30.08.2022 год. наблюдаващия прокурор С. е върнал на 29.09.2022 год. оръжията на Т.. Предаването реално е направено от разследващ полицай С. И.а, за което е изготвен протокол.
Налага довод, че това действие на прокурора и разследващия полицай е изцяло незаконосъобразно, като тези лица е следвало да установят дали Т. има валидно разрешително преди да му бъдат върнати оръжията и след като установят, че няма такова, на основание чл. 214, ал. 2 от ЗОБВВПИ да ги предадат за съхранение в служба „КОС“ и да определят на Т. срок от 6 месеца, в който да се сдобие с разрешително, за да му бъдат върнати. Излага, че това не е извършено от наблюдаващия прокурор и от разследващия полицай и до този момент няма нито становище на наблюдаващия прокурор дали приема, че лицата, които са предали оръжията на лице без разрешително, са извършители на престъпление наред с Т.. Твърди, че липсват и мотиви на PC - Троян за това, въпреки изричното възражение.
Излага, че подсъдимият е занесъл оръжията в дома си, поставил ги на безопасно място в касите за съхранение и установил, че разрешителното му било изтекло. Сочи, че е провел разговор със служба „КОС“ със св. Д., който му заявил, че щом има документ от прокурора, че му се връщат оръжията няма проблем да ги съхранява в касите, но не следва да ги ползва, докато не си извади новото разрешително. Защитата налага довод, че предвид Постановлението на прокурора, протокола за предаване от разследващия полицай и съобразно договорката със св. Д., подсъдимият е задържал при себе си оръжията.
Защитата посочва, че събирането на набора от документи за издаване на разрешително отнема няколко дена и единственото лице, което може да направи технически преглед в гр. Т. на оръжието /протоколът от който е задължителен документ за издаването на разрешителното/ е св. Й., а тя в този момент не е била на работа, което е довело до забавянето с още няколко дена за снабдяването с всички документи. Св. Й. е заявила, че е направила преглед на оръжията в дома на Т., тъй като той няма право да ги носи предвид липсата на разрешително. Тя е посочила, че познава оръжията на подсъдимия, че са негова собственост от дълги години, видяла е протокола, с който са върнали оръжията на Т., както и че няма друг такъв случай в практиката си.
Излага се от адв. А., че на 10.10.2022 год. Т. е подал заявлението до РУ Троян за издаване на разрешителното., след като е събрал всички необходими документи.
3
Твърди, че след подаването на заявлението, Т. е ходил няколко пъти до РУ - Троян да разпитва за разрешителното си, като е провел и лични срещи със служителя на служба „КОС" - св. Д.. Сочи, че Т. многократно е уведомявал св. Д., че оръжията и боеприпасите са в негово съхранение, като последният го е увещавал, че няма проблеми, тъй като има законово основание да ги държи, но без да ги ползва -Постановлението на прокурора.
Защитата посочва, че служебно е било известно на св. Д. също, че оръжията си били върнати на Т., тъй като се води списък на всички оръжия, които се съхраняват в РУ - Троян и св. Д. има достъп до него. За тези срещи и разговори св. Д. заяви, че „не си спомня", въпреки че този свидетел подробно си спомня дати, цифри и събития, но проведени срещи и разговори не си спомня. Адв. А. посочва, че в разпита си св. Д. заяви, че октомври месец в хода на проверката е установил, че оръжията са били върнати и са във владението на Т., но в последствие, след насочващи въпроси от съда и прокуратурата, свидетелят е заявил, че не си спомня на коя дата е разбрал, че оръжията са при Т..
Защитата твърди, че в едномесечния срок за произнасяне по административната преписка за издаване на разрешителното липсва произнасяне. Твърди, че имало докладна записка за удължаване на срока на процедурата по издаването на разрешителното, въпреки че такава законова възможност в административното производство няма. Сочи, че длъжностното лице, ако установи, че има необходимост от други документи, следва да разпореди на заявителя да ги представи, като определи затова допълнителен 30-дневен срок - чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ и ако не бъдат отстранени нередовностите преписката се прекратява.
Приема, че на 07.12.2023 год. е направена публична акция при условията на „неотложност“ в жилището на Т., където били намерени оръжията му и образувано досъдебно производство № 418/2022 год. на РУ - Троян. Защитата посочва, че св. Д. първоначално е твърдял, че през октомври е разбрал за държането на оръжията, а в последствие, заяви, че веднага след като разбрал била сформирана група, която действала при „неотложност“, като и в тази част показанията на св. Д. се разминават.
Защитата приема, че е следвало да бъдат привлечени като обвиняеми и лицата, които реално са предали оръжието на Т. – разследващ полицай С. И.а и прокурор Н. С., тъй като те са осъществили от обективна и субективна страна осъществяват състава на престъпление по чл. 339, ал. 3 от НК, тъй като те предават оръжия и боеприпаси на лице, което няма разрешително /изтекло на 01.04.2022 год./. Твърди се, че тези две лица са извършили и нарушение на чл.
214, ал. 2 от ЗОБВВПИ.
Защитата приема тезата, че не е налице престъпление, а административно нарушение на разпоредбите на ЗОБВВПИ, за което на подзащитния следва да бъде наложено наказание глоба. Сочи се, че Т. е приел оръжията на правно основание - Постановление на прокурора, оръжията са 4 били предадени с протокол от разследващия полицай и са били съхранявани правомерно в касите в дома му. Твърди, че от приемането на оръжията същите не са били изваждани от касата, освен по един единствен повод -технически преглед на същите, който е абсолютно необходим за издаването на разрешително.
Застъпва се тезата, че служителите в РУ - Троян са знаели, че тези оръжия са съхраняват при Т. в продължение на повече от два месеца. Св. С. М. е предал оръжията на разследващия полицай С. М., за това предаване се изготвя документ, който е в електронна система на РУ - Троян и се отразява в списък. Твърди, че до тази електронна система св. Д. има достъп по всяко време, както и началника на РУ – Троян, и всички други служители. Не приема, заявеното от св. Д., че не е знаел за връщането на оръжието, като следва да се отбележи, че още в първия си разпит на 07.11.2023 год. свидетелят е заявил, че списъкът за наличните оръжия се актуализира един път в годината и нямало как да се разбере кога са върнати оръжията на Т., което е изцяло невярно.
Позовава се на многобройната практиката, при която има пропуск в срок да бъде издадено разрешение за носене и съхранение на оръжие, като ако притежаваното оръжие е придобито на законно основание винаги приемат, че е налице административно нарушение и е налагана глобата в размер на 500. 00 лева на основание чл. 212 за извършено нарушение по чл. 87, ал. 1, от ЗОБВВПИ. Сочи, че няма спор, че тези оръжия са законно придобити от Т. и че срокът на разрешителното е изтекъл. Излага, че безспорно е установено, че е подал документи за подновяването и че не е ползвал оръжията в срока, в който е нямал разрешение. Посочва, че е установено, че Т. е съхранявал оръжията с мисълта, че има право да го направи на основание Постановлението на прокурора, както и че е налице знанието за това държане от служителите на РУ-Троян, включително на св. Д.. Приема, че Д.ието съставлява едновременно състав на административно нарушение /чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ/ предвид факта, че Т. е придобил законно собствеността върху оръжията, има чисто съдебно минало, няма други нарушения по ЗОБВВПИ и налагането на административна санкция би защитила в пълна степен обществения интерес.
Адв. А. застъпва тезата, че не е налице умисъл, тъй като безспорно е по делото, че Т. е получил обратно оръжията и боеприпасите си на основание Постановление на прокурор и протокол за предаване от разследващ полицай, оръжията са се съхранявали в дома му в касата. Позовава се на показанията на св. Й., св. П. и св. Ц., които са заявили, че Т. е знаел, че държи оръжията си законна на основание на разпореждане на прокурора. Сочи, че са логични обясненията на Т., че няколко пъти е ходил в РУ - Троян да се интересува какво се случа с разрешително му и кога ще бъде издадено, като е споделял с колегите си ловджии, че все още не е готово разрешителното му. Посочва че съдът не е кредитирал дадените обяснения в тази част на подсъдимия, а е дал вяра на показанията на св. Д., който не си спомня дали подсъдимият е при него 5 след като е подал заявлението за подновяване на разрешителното, както и че са разговаряли за разпореждането на прокурора, с което са му върнати оръжията. Приема, че е нелогично св. Д. да си спомня дати, цифри, кореспонденция с трети лица, но да не си спомня срещите и разговорите с подсъдимия. Излага, че съдът не е обсъдил проведената очна ставка между подсъдимия и св. Д.. Навежда аргумент, че от анализа на доказателствата се установява, че Т. няколко пъти е ходил до РУ - Троян след като е подал документите за подновяване на разрешителното си, за да види какво се случва с него и защо се бави издаването му и че РУ - Троян са наясно с факта, че оръжията са били на съхранение в дома му. С оглед и на постановлението на прокурора за връщането не веществените доказателства и протокола за предаването на оръжията, Т. е бил с ясното съзнание, че държи оръжията на правно основание, като няма право да ги ползва докато не получи разрешително. Приема, че липсата на съзнание за извършване на противоправно действие от страна на Т. изключва умисъла от извършването на престъплението, поради което следва да се приеме, че изобщо няма престъпление.