Определение № 1217 от 10.04.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 2425/2025
- Вид
- Определение № 1217
- Подписан
- 10.04.2025
- В сила
- 10.04.2025
- Състав
- Мина Мумджиева, Василена Петрова Мидова, Кирил Георгиев Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 269, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 270 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 66 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1217 гр. София, 10.04.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мина Мумджиева
Членове:
Кирил Г. Димитров
Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно частно наказателно дело № 20251100602425 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 270, ал. 4 вр. ал. 1 НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от служебния защитник на подсъдимия В. К. - адв. Дойчинова, срещу протоколно определение от 25.03.2025 г., постановено по НОХД № 8309/2024 г. по описа на СРС, НО, 22-и състав, с което на основание чл. 66 НПК е изменена мярка за неотклонение на подсъдимия от „Гаранция“ в „Задържане под стража“.
В жалбата защитникът посочва, че подсъдимият не знае в какво е обвинен. Излага доводи, че при първото разглеждане на делото пред районен съд К. е имал безупречно процесуално поведение. Намира, че с оглед продължителността на наказателното производство, опасността за извършване на престъпление е занижена. Счита, че обвинителният акт не е съобразен с мотивите на решението на Софийски градски съд при първото разглеждане на делото, когато е било върнато на районен съд. Моли мярката спрямо него да бъде отменена.
Софийски градски съд, като взе предвид изложените в жалбата доводи и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема следното:
При съобразяване на релевантните за настоящото производство обстоятелства, съдът намери от фактическа страна:
На 18.05.2018 г. в районен съд е бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 318, вр. чл. 26, ал. 1 НК, чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, както и чл. 309, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК с подсъдим В. К.. С разпореждане на РС делото е било насрочено за открито съдебно заседание, за което съдът е правил многократни опити да установи подсъдимото лице.
Изисквани са справки от съответните органи относно трудови 1 правоотношения за подсъдимия, действащи телефонни номера на името на същия, справка „БДС“. Съдът е установил постоянен адрес в гр. Батак, ул.
„****“ **, настоящ адрес в гр. София, ж.к. Студентски град, а същевременно от данните от досъдебното производство се извличал и адрес в гр. София, ж.к. „И.“, **. На адреса в гр. Батак са установени родителите на подсъдимото лице. Въпреки, че не е намерен на адресите, видно от протокол от 19.02.2019 г., находящ се на л. 72 по НОХД 8629/2018 г. подс. К. се е явил, като в съдебно заседание изрично е посочил, че живее на адреса си в гр. Батак, тъй като към онзи момент сочи, че си търси работа в София, но няма адрес, на който да може да бъде призован в този град. След приключване на делото пред първа инстанция и подадена въззивна жалба и протест, е било образувано ВНОХД 6314/2023 г. по описа на Софийски градски съд.
Въззивната инстанция е отменила първоинстанционната присъда и е върнала делото за ново разглеждане от районен съд, за което е образувано процесното НОХД 8309/2024 г. по описа на Софийски районен съд. По делото са насрочени две съдебни заседания на 29.10.2024 г., на 11.02.2025 г., което е било пренасрочено за 25.03.2025 г. Подсъдимият е бил нередовно призован за всяко едно от тях, тъй като не е могъл да бъде установен на адресите, на които е търсен, както и по наличните му телефонни номера. При последното съдебно заседание на 25.03.2025 г. съдът е изменил мярката му за неотклонение от „Гаранция“ в „Задържане под стража“, което определение се явява и предмет на настоящия въззивен контрол.
От така приетите факти се наложиха следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима предвид факта, че е подадена в законоустановения седемдневен срок от произнасяне на определението, от лице, което има право на жалба, и е насочена срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол. Разгледана по същество, същата се явява основателна.
Процесуалната норма на чл. 270 НПК дава възможност на съда да се произнесе по въпроса за изменение на мярка за неотклонение в съдебното производство, като той може да служебно да прецени необходимостта от изменение на наложена мярка в случай, че е налице някоя от предпоставките, посочени в чл. 66 НПК. Съгласно тази разпоредба за съда е налице задължение да утежни положението на подсъдим при положение, че същият не се яви пред органа без уважителни причини или промени местоживеенето си без да уведоми за това, или наруши взета спрямо него мярка.
Съблюдавайки така очертаната рамка на правомощията на районния съд, контролиращата инстанция следва да направи преценка били ли са налице предпоставките за изменение на мярката на подсъдимия.
На първо място, подс. К. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, както и чл. 309, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1 НК. Същото обуславя задължителното му присъствие в съдебните заседания съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 НПК, а неявяването му без наличието на уважителна причина или промяна на местоживеенето без да уведоми надлежните органи за това би могло да бъде санкционирано от съда чрез 2 определяне на мярка за неотклонение или заменяне на вече взета такава в потежка.
Въпреки, че районният съд не е изложил конкретни мотиви относно това коя от хипотезите на чл. 66 НПК е налице, за да се произнесе по мярката за неотклонение, имплицитно се приема, че невъзможността подсъдимият да бъде установен на известните за него адреси, идва да покаже, че същият е променил местоживеенето си без да уведоми за това, поради което и поставя в невъзможност съдът да го призове за задължителното му участие.
За да се установи обаче с категоричност, че К. не се намира на адреса си, по делото следва да са налични данни, че съдът е положил достатъчно усилия, за да бъдат посетени те. Настоящата инстанция намира, че решението да бъде изменена мярката за неотклонение на подсъдимия е преждевременно, като не са изчерпани всички способи за неговото призоваване.
Както бе прието в изложението по фактите по-горе, в това наказателно производство за подс. К. се откриват три възможни адреса, на които лицето може да пребивава. На първо място е настоящият му адрес в гр. София, кв.
„Студентски град“. Правилно при данни за настоящ адрес, съдът е разпоредил призоваване на К. от него. Въпреки това подсъдимият не е открит там, като по данни от цялото наказателно производство, включително и от предхождащите го НОХД 8629/2018 г. и последвалото го въззивно дело, подсъдимият отдавна не живее вече на този адрес. Тази информация е закрепена в приложените по делото призовки /л. 68/, като при посещение на адреса и по информация на управител на блока Г.Л., лицето не живее там и нямат контакт с него. Това обстоятелство е било установявано многократно в хода на производството още с образуването на НОХД 8629/18 г., а и въззивното дело, при които подсъдимият отново не е бил откриван на този адрес, като е предоставяна информация, че лицето отдавна не пребивава там.
На следващо място, в обвинителния акт е посочен адрес за призоваване в гр. София, ж.к. „И.“, което разбира се не обвързва съда да търси подсъдимия единствено на този адрес, доколкото веднъж щом производството е пренесено в своята съдебна фаза, то именно съдът е ръководно-решаващ орган и като такъв е длъжен да инициира установяването на подсъдимия и осигури неговото участие в производството, като по този начин ще охрани императивно установеното му право на защита. Отново и тук районният съд правилно е разпоредил лицето да бъде потърсено на този адрес, но същото е било безуспешно, доколкото по данни от призовката, съседи са посочили, че такова лице на този адрес не пребивава. Впрочем същите изявления на съседи се откриват и в призовките по предходното първоинстанционно производство – НОХД 8629/2018 г., а така и последвалото го въззивно дело.
Това, което мотивира настоящия състав да сметне, че определението на РС за изменение на мярката за неотклонение е неправилно обаче, бе фактът, че за подсъдимият има още един, трети, известен и свързан с него адрес, а именно този в гр. Батак. Не само това е адресът по постоянно местоживеене на К., но и видно от протокол от съдебно заседание на дата 19.02.2019 г., находящ се на л. 72 по НОХД 8629/2018 г., подсъдимият изрично е посочил, че 3 пребивава на този адрес. При запознаване с процесното дело на районен съд, по което е произнесено и контролираното определение, настоящата инстанция не откри данни подсъдимият да е бил търсен в гр. Батак. В нито една от находящите се призовки по делото, а и изпратени съобщения за призоваване, не се откриват опити на съда да призове К. на този му адрес. Единственото по делото се намира съобщение до кмета на община Батак /находящо се на л. 61/, но същото е неподписано, няма данни дали е изпратено до съответния орган, не са приложени обратни разписки или някаква информация, която да се е върнала от община Батак. Самият районен съд във водения протокол от открито съдебно заседание на 25.03.2025 г. е докладвал постъпилите призовки по делото, касаещи търсенето на подсъдимия, като е посочил информация единствено за неуспешното му откриване на адреса в гр. София, ж.к.
„Студентски град“ и този в ж.к. „И.“, но не е обсъдено да са правени постъпления в посока призоваването му от гр. Батак.
Настоящата инстанция намира за необходимо да посочи също, че макар да не е основният повод за връщане на делото на районния съд, то се установи, че протоколът, изготвен от съдебно заседание на 25.03.2025 г., е подписан в електронния си вид в Единната информационна система на съдилищата от състава на съда, но същият е останал неподписан в хартиения му, приложен по делото, вид, което обстоятелство следва да бъде своевременно отстранено, като не се допуска разминаване между електронните и хартиените носители на документи по делото.
По тази причина и при липса на данни подсъдимият да е търсен на всички известни за него адреси, съдът не е осъществил в пълен обем процесуалните си задължения, за да осигури упражняването правото на лицето да участва лично в процеса по вземане на решение за наказателната му отговорност. Настоящата инстанция не може да приеме с категоричност, че подс. К. е променил адреса си без да уведоми органите за това, доколкото въобще не са правени постъпления в посока той да бъде открит на постоянния му адрес в гр. Батак. С оглед на това съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 66 НПК за изменение на мярката. За да охрани правата на подсъдимия, като му осигури участие в наказателното производство, районният съд следва да изчерпа възможните способи за призоваване на лицето, като изпрати съобщение до кмета на община Батак с указания К. да бъде намерен, като му бъде връчено съобщение за насроченото съдебно заседание. На следващо място, възможно е съдът да разпореди призоваване на лицето, като изпрати и призовка до Районен съд Пещера, в чиято компетентност попада гр. Батак, от където да се направят опити да бъде установен на известния му адрес с връчване на призовка. Едва тогава и при изчерпване на възможностите на съда да установи местоживеенето на подс.
К., ръководно-решаващият орган може да се произнесе по наличието на някоя от предпоставките на чл. 66 НПК, което да обуслови и изменение на мярката му.
Що се касае до възраженията, изложени във частната жалба – на първо място, настоящата инстанция не може да се съгласи, че подсъдимият е имал безупречно поведение във воденото до момента наказателно производство 4 доколкото се откриват данни, че същият е бил трудно откриваем и при предходното разглеждане на делото пред районния съд. На следващо място, отправеното възражение за допуснати процесуални нарушения в обвинителния акт пък е въпрос, който не касае настоящия инстанционен контрол. Подобни доводи следва да намерят място едва при провеждане на разпоредително заседание пред районния съд.
Предвид всичко гореизложено, въззивният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 66 НПК за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимото лице, тъй като не са положени в достатъчна степен усилия от съда, за да установи лицето на известните за него адреси. По тези съображения определението на РС следва да бъде отменено и върнато на съда за изпълнение на указанията по-горе.