Определение № 22230 от 16.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22230 гр. София, 16.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 183 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20261110101745 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.140а, ал.1, вр. ал.2 ГПК, страните лично да участват в информационна среща за процедура по медиация, която да се проведе в съдебния център по медиация при Софийския градски съд, находящ се в Софийския районен съд, с адрес: гр.

София, ***.

ОПРЕДЕЛЯ срок за провеждане на информационната среща за медиация до датата на първото открито съдебно заседание.

ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят в Софийския районен съд, с адрес: гр. София, бул.

„Цар Борис III“ № 54, ет. 2, стая 204, на датата и часа за провеждане на информационна среща за процедура по медиация, посочени в съобщението /призовката/, ведно с което им се връчва препис от настоящото определение.

УКАЗВА на деловодителя на състава незабавно да уведоми координатора на съдебния център за настоящото определение преди да изпрати съобщенията /респ. призовките/ до страните. Указва на деловодителя, че в уведомлението посочи обстоятелствата, изброени в чл. 41, ал. 1, т. 1-9 от Наредба № 12/28.07.2025 г. за медиаторите и процедурите в съдебните центрове по медиация. Указва на деловодителя, че след като получи от координатора информация за определените дата и час за провеждане на информационната среща, следва да ги впише, ведно с мястото за провеждане на информационната среща, в съобщенията /респ. призовките/, да приложи към същите информация относно същността на информационната среща и на процедурата по медиация, правата и задълженията на страните, свързани с участието им в срещата и в медиацията, последиците, в случай че страните откажат да участват в информационната среща, включително и информация относно списъка на медиаторите, вписани към съдебния център при Софийския градски съд, след което следва да изпрати съобщенията /респ. призовките/, ведно с книжата и определението на съда до страните, които да уведоми страните за датата, часа и мястото на провеждане на информационната среща за процедурата по медиация и по телефон.

УКАЗВА на деловодителя на състава да провери редовността на връчването на съобщенията до страните не по-късно от две седмици преди определената дата за информационна среща за процедура по медиация, като в случай че установи нередовност на връчването на съобщението, незабавно да уведоми координатора и съдията докладчик.

1

УКАЗВА на страните, че: Съгласно чл.140б ГПК при насрочена информационна среща за медиация производството по делото не се спира и съдопроизводствените действия продължават; страните са длъжни да участват в информационна среща за медиация само веднъж в производството; при общо съгласие страните могат да участват в информационна среща и в процедура по медиация и след срока, определен от съда, едновременно с разглеждане на делото или като поискат производството да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК; при постигане на споразумение производството се разглежда по реда на чл. 321, ал. 5 ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.09.2026 година от 11.20 часа, за когато да се призоват страните.

Изготвя следния проектодоклад по делото:

Подадена е искова молба от М. Л. К. срещу Н. К. К., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК, за прекратяване на брака с развод по вина на съпруга, обективно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК за предоставяна упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на децата Н. Н. К. ЕГН **********, и М. Н.а К.а ЕГН **********, иск по чл. 56 СК, за предоставяне ползването на семейното жилище и иск по чл. 53 СК за възстановяване на фамилното име на съпругата след прекратяване на брака.

Ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 20.05.2017 г., от който имат две деца – Н. и М., като от 02.12.2025 г., се намират във фактическа раздяла.

Посочва, че през годините основно тя се е грижила за децата и домакинството, поемала е основните разходи за семейството и е погасявала задълженията по ипотечния кредит за семейното жилище. Твърди, че ответникът не проявявал реален интерес към децата, не осигурявал средства за издръжката им и не бил способен да полага адекватни грижи за тях.

Сочи още, че същият е криминално проявен, не упражнявал постоянна трудова дейност и реализирал доходи от работа „на черно“. Според изложеното ответникът бил нестабилен и агресивен, като е осъществявал актове на насилие спрямо ищцата и поддържал извънбрачна връзка. По изложените съображения съпругата моли съда да прекрати брака с развод по вина на съпруга, да предостави упражняването на родителските права по отношение на децата Н. и М., като на бащата бъде определен режим на лични отношения и същият бъде осъден да заплаща месечна издръжка за всяко едно от децата в размер на 255 евро.

Претендира се още предоставяне ползването на семейното жилище и възстановяване на предбрачното фамилно име след прекратяване на брака.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения. В същият е инкорпориран насрещен иск с правна квалификация чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК, за прекратяване на брака с развод по вина на съпругата, обективно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на децата Н. Н. К. ЕГН **********, и М. Н.а К.а ЕГН **********, и иск по чл. 56 СК, за предоставяне ползването на семейното жилище. Ответникът твърди, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака носи ищцата, която постепенно отказала да поддържа интимни отношения с него и поддържала извънбрачна връзка с кръстника на малолетните Н. и М.. Посочва, че е полагал грижи за децата и семейството, като им е осигурявал необходимите средства за задоволяване на ежедневните им потребности, поемал е медицинските им разходи и е организирал семейни почивки три пъти годишно. Навежда съмнения относно родителския капацитет на майката, като излага доводи и конкретни примери в подкрепа на твърдението, че притежава необходимите качества и възможности да полага грижи за децата. По изложените съображения ответникът моли съда да прекрати брака с развод по вина на съпругата, да му предостави упражняването на родителските права по отношение на децата Н. и М., като на майката бъде определен режим на лични отношения и същата бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в минимален размер. Претендира още предоставяне ползването на семейното 2 жилище. В условията на евентуалност иска предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Н., като в случай, че това искане не бъде уважено, то моли за съвместно упражняване на родителските права от двамата родители, а ако и това искане не бъде уважено, то моли за определяне на по-широк режим на лични отношения с децата.

В срока по чл. 131 ГПК ищцата по първоначалния иск, в качеството си на ответник по насрещните искове, е депозирала отговор, с който оспорва фактическите твърдения, изложени в насрещната искова молба, и поддържа изцяло твърденията, наведени в първоначалната искова молба.

УКАЗВА на страните, че по иска с правно основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 СК в тяхна тежест е да докажат фактите и обстоятелствата, на които основават твърдението си за дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

УКАЗВА на страните по брачния иск, че следва да предявят всички основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака като ги предупреждава, че непосочени основания, настъпили и станали им известни до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.

УКАЗВА на страните, в качеството им на ищци по предявените брачни искове, че следва да се явят ЛИЧНО в първото по делото открито съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на доказателства за наличието на такава производството по съответния брачен иск ще бъде прекратено на основание чл. 321, ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на страните, че по иска с правно основание чл. 59, ал. 2 СК следва да докажат своята пригодност като родител, полаганите до момента преки и непосредствени грижи за детето, както и интереса на последното родителските права да се упражняват от майката, респ. от бащата.

УКАЗВА на страните, че по иска с правно основание чл. 59, ал. 2 СК вр. чл. 143 СК следва да докаже нуждата на децата от издръжка в претендирания размер и период и възможността на другия родител да я предоставя в този размер.

УКАЗВА на ищцата по иска с правно основание чл. 53, ал. 1 СК, че следва да докаже, че при сключване на брака е променила фамилното си като е приела фамилното име на съпруга.

УКАЗВА на страните, че по иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК следва да установят собствеността върху семейното жилище, респективно основанието въз основа на което последното се е ползвало от страните, да докажат, че имат жилищна нужда и че семейното жилище не може да се ползва поотделно от съпрузите.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по двама свидетели при режим на довеждане за всяка от страните – един относно взаимоотношенията между съпрузите и наведените твърдения за брачни нарушения и един относно родителския капацитет на страните и полаганите грижи за децата, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на трети свидетел на всяка от страните, доколкото с вече допуснатите свидетели се осигурява достатъчна възможност за установяване на релевантните за спора обстоятелства.

ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на КСППЕ след изслушване на страните по чл. 59, ал. 8 СК.

ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП, съответно от НОИ, по отношение на данни относно сключени трудови договори, размер на доходи и данни за самоосигуряващи се лица по отношение на двете страни за период от 01.01.2025 г. до момента на изготвяне на справката.

ЗАДЪЛЖАВА компетентните Дирекции „Социално подпомагане“ /Д „СП“/ по 3 местоживеене на детето и родителите да изготвят актуални социални доклади актуални социални доклади до дата на съдебното заседание. Указва на компетентните Д „СП“, че в социалните доклади следва да бъдат застъпени констатации за жилищните условия на родителите (след посещение на жилищата им), за техния родителски капацитет и връзката на всеки от тях с децата, констатации за обкръжаващата среда на родителите, трудова им заетост, работно време, подкрепяща среда, роднински и приятелски кръг, наличие на фактори при родителите, които поставят детето в риск, отношението на детето към всеки от родителите му.

ДА СЕ ИЗИСКА по реда на Наредба № 14/2009 г. справка относно деца на страните.

Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.

Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си, което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ НАТЕХНИТЕ ДЕЦА.

Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.

Процедурата по медиация е: бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната институция, а страните са в състояние да го определят; доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че продължаването й не е в неин интерес; поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от страните по време на провеждането й; свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в техните отношения; взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са в състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение; спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.