Решение № 127 от 28.02.2020, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

127/28.2.2020г.

Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав,, на осемнадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №2232 по описа на ШРС за 2019г.,

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № В -0050446/22.08.2019г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, със седалище: град Варна, към Главна дирекция “Контрол на пазара” при КЗП , с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание представител за дружеството - жалбоподател не се явява.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич,

Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, със седалище гр.Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява процесуален представител.

Депозирана е молба със становище за потвърждаване на НП.

Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ”ЕАД, ЕИК

*********, седалище и адрес на управление гр. София, извършва търговска дейност в обект- магазин “Теленор” за продажба на мобилни апарати, аксесоари и телекомуникационни услуги, находящ се в гр.Шумен, бул.”Велики Преслав ” № 6.

На 10.07.2019г. е извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, гр.Шумен, по повод постъпила потребителска жалба с Вх. № В – 03-1286/ 04.07.2019г., касаеща рекламация на мобилен телефон.

В хода на проверката в търговския обект било установено, че по повод закупен на 14.05.2019. от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД мобилен телефон “Samsung Galaxy A50“, IMEI 356642109099944, който проявил дефект –проблеми със зареждането, никакъв звук, освен ако не е на високоговорител, е предявена рекламация от потребителя и е приета на 13.06.2019г. със сервизен протокол № *********.

При приемането на рекламацията и оформянето на сервизната поръчка, е отразено “леки драскотини по задния капак”.

Съгласно приложения към жалбата сервизен протокол №

**********/18.06.2019г., е отказано гаранционно обслужване поради „следи от корозия на платката„.

Проверяващите длъжностни лица констатирали, че мобилният телефон не бил приведен в съответствие с договора за продажба, а бил върнат с протокол от 18.06.2019г. от сервиза, с който на потребителя е отказано гаранционно обслужване на телефона, с описано: „следи от корозия на платката“. Такава констатация обаче, при приемането на рекламацията не била отразена .На 03.07.2019г. потребителят е посетил магазина и е отказал да вземе телефона, тъй като е неотремонтиран.

В хода на проверката от КЗП, бил съставен Констативен протокол № К-2667728, приложен по делото, в който проверяващият отразил, че към момента на проверката, телефонът е в магазина и е неотремонтиран.

За изясняване на обстоятелствата било изискано становище от търговеца относно изложеното в жалбата, както и да се представят доказателства, че телефонът е бил мокрен преди приемането на рекламация в обекта.

В становището /стр. 10 / търговецът е посочил, че устройството е постъпило за ремонт на 13.06.2019г. и при прегледа на устройството от сервизен специалист било установено, че са налице следи от корозия по платката. С оглед на установеното, е прекратено гаранционното обслужване.

От страна на търговеца са били представени следните писмени документи, както следва: Становище и снимков материал.

Проверяващите установили, че търговецът не е привел потребителската стока в съответствие на договора за покупко - продажба.

На 26.07.2019г., на дружеството - жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № К - 0050446, като актосъставителят е описал тези свои констатации и е квалифицирал нарушението като такова по чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите, а именно: търговецът не е изпълнил административното си задължение, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба - да я приведе в съответствие с договора за продажба. Приел е, че е осъществено нарушение на чл.

113, ал.1 от ЗЗП на 03.07.2019г. Актосъставителят е отразил в АУАН, че това нарушение е поредно, с над пет бр. влезли в сила НП.

Към датата на проверката, стоката не е приведена в съответствие с договора за продажба.

Актът за установяване на административно нарушение бил съставен на 26.07.2019г., на основание чл. 36 от ЗАНН и чл. 233, ал.1 от ЗЗП и връчен на упълномощено лице - Д.В. и подписан без възражения. Впоследствие дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, е издадено наказателно постановление № В -0050446/22.08.2019г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, със седалище: град Варна, към Главна дирекция “Контрол на пазара” при КЗП , с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на свидетеля по акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Комисията за защита на потребителите, видно от приложената по делото заповед на Председателя на Комисията за защита на потребителите. АУАН също е съставен от компетентно лице. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено

От събраните в хода на производството доказателства е видно, че с издаденото наказателно постановление е вменено на дружеството нарушение по чл.113, ал.1 от ЗЗП. Посочената норма регламентира задължение на продавача да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба, когато тя не съответства на договора.

От друга страна, съдържанието на задължението по чл.113, ал.1 от ЗЗП е дефинирано в разпоредбата на чл.104, ал.4 от цитирания закон, от която става ясно, че привеждането в съответствие с договора за продажба става чрез поправка или ремонт на потребителската стока, когато има несъответствие между тях.

Безспорно установено по делото е, че в стопанисвания от дружеството обект - магазин “Теленор” за продажба на мобилни апарати, аксесоари и телекомуникационни услуги, находящ се в гр.Шумен, бул.”Велики Преслав ” № 6, се предлагат за продажба мобилни апарати и аксесоари и телекомуникационни услуги.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че по повод закупен от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД мобилен телефон “Samsung Galaxy A50“, IMEI 356642109099944 на 14.05.2019г., който проявил дефект –проблеми със зареждането, никакъв звук, освен ако не е на високоговорител, е предявена рекламация от потребителя, която е приета на 13.06.2019г.. със сервизен протокол № *********. При приемането на рекламацията и оформянето на сервизната поръчка, като описание на повредата и състоянието на телефона е отразено “леки драскотини по задния капак”.

Никъде при приемането на рекламацията не били направени констатации, че апаратът има следи от корозия на платката, преди приемането за рекламация в магазина. Спазвайки законовите изисквания, търговецът /жалбоподателят/ изпратил дефектиралия апарат за сервизно гаранционно обслужване, след което, с протокол 18.06.2019г., от сервиза е отказана гаранция поради това, че апаратът има следи от корозия на платката.

Към датата на проверката- 10.07.2019г., извършена от представители на КЗП/ мобилният телефонен апарат е в магазина неотремонтиран, не е приведен в съответствие с договора за покупко - продажба, т.е. не е изпълнено предвиденото задължение по чл.113, ал.1 от ЗЗП.

В подкрепа на изложеното са показанията на свидетелите, разпитани по делото, както и сигнала на потребителя, който няма никакъв интерес да дава неверни сведения.

От представените документи и становището на търговеца не става ясно кога е установено, че апаратът има следи от корозия на платката и защо при приемането му не са констатирани горните обстоятелства, а като описание е отразено: “леки драскотини по задния капак”.

Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че дружеството - жалбоподател е следвало да приведе в едномесечен срок от предявяване на рекламацията потребителската стока в съответствие с договора за покупко – продажба, което задължение същият не изпълнил, мотивирайки решението си с протокол от сервиз. Съгласно чл.

113, ал.1 от ЗЗП, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба.

Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че

“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, в качеството си на търговец, действително е осъществило от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Не се споделя становището в жалбата за допуснати нарушения от страна на АНО, доколкото посочената в АУАН и НП дата на нарушението /03.07.2019 г./ е денят, в който неотремонтираният апарат е върнат на потребителя, който отказал да го получи. В случая жалбоподателят не е санкциониран за неспазване на срока по чл. 113, ал.2 от ЗЗП, а за отказ да изпълни задължението си по чл. 113, ал.1 от ЗЗП, който отказ е обективиран в Сервизен протокол № **********/18.06.2019г., с който рекламацията е приета за неоснователна, съответно потребителската стока не е отремонтирана.

Съдът приема че е правилен изводът на наказващия орган, че процесното неизпълнение на административно задължение е осъществено именно на 03.07.2019г., а не с изтичане на регламентирания в чл. 113, ал.2 от ЗЗП, едномесечен срок. В този смисъл, наказващият орган не е допуснал нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в НП изрично е посочена датата на извършване на нарушението и същата е индивидуализирана правилно.

Съдът намира за неоснователни доводите на санкционираното търговско дружество за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на административно-производствените правила, доколкото в санкционния акт е включено подробно описание на фактите, обуславящи съставомерността на санкционираната деятелност на плоскостта на приложения административно-наказателен състав. Административно-наказващият орган е установил, че и към 03.07.2019г. и към датата на проверката – 10.07.2019г., стоката не е приведена в съответствие с договора за продажба.