Решение № 2720 от 26.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2720 гр. София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.а

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100507232 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 14.04.2022 г., постановено по гр. д. № 10448/2021 г. по описа на СРС, 175 състав е признато за установено по редана чл. 422, ал. 1 ГПК, че Ж. И. Б. дължи на „Софийска вода“ АД, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 440,13 лв., представляваща стойност на доставена потребена вода за периода от 01.05.2017 г. до 23.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „****, с клиентски номер 2800038073, ведно със законната лихва от 02.09.2020 г. до изплащане на вземането и сумата от 97,07 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.06.2017 г. до 09.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 42244/2020 г. по описа на СРС, 175 състав, като исковете са отхвърлени за разликата над 440,13 лв. до пълния предявен размер от 1698,53 лв. и за периода от 02.02.2012 г. до 30.04.2017 г., както и за разликата над 97,07 лв. до пълния предявен размер от 282,92 лв. и за периода от 29.04.2012 г. до 25.06.2017 г.

На осование чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 24,30 лв., представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 156,79 лв., представляваща разноски в исковото производство.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ищецът е осъден да заплати в полза на адв. М.Л. сумата от 218,67 лв. за безплатно процесуално представителство в заповедното производство и в полза на адв. Н.И. сумата от 268,74 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство в исковото производство.

Срещу постановеното решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника Ж. И. Б., чрез адв. К. Б.. Излага съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение с ищцовото дружество и качесвото си „потребител“ на ВиК 1 услуги, както неправилно е приел първоинстанционният съд само въз основа на представената по делото Справка от Имотен регистър. На следващо място оспорва реалната доставка на ВиК услуги в имота през процесния период на претендираната стойност.

Предвид изложеното моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Софийска вода“ АД.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на главница за разликата над уважения размер от 440,13 лв. до пълния предявен размер от 1698,53 лв. и за периода от 02.02.2012 г. до 30.04.2017 г., както и в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на мораторна лихва за разликата над уважения размер от 97,07 лв. до пълния предявен размер от 282,92 лв. и за периода от 29.04.2012 г. до 25.06.2017 г.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, II „Е“ въззивен състав, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

203, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въз основа на заявление от 02.09.2020 г., подадено от „Софийска вода“ АД срещу Ж.

И. Б., уточнено с молба от 24.09.2020 г., е образувано ч. гр. д. №42244/2020 г. по описа на СРС, 175 състав, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК на 02.10.2020 г. за сумата от 1698,53 лв., представляваша потребена вода от длъжника за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „****, с клиентски номер 2800038073 за периода 02.02.2012 г. – 23.04.2020 г., ведно със законната лихва от 02.09.2020 г. до изплащането на вземането, мораторна лихва в размер на 282,92 лв. за периода 29.04.2012 г.

– 09.06.2020 г. и разноски в заповедното производство в размер на 89,63 лв., от които 39,63 лв. – държавна такса и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение, подадено от длъжника.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Съгласно представената по делото справка по лице в Служба по вписванията - София за периода от 01.01.992 г. до 13.05.2020 г. за Ж. И. Б. относно вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида № 173787, същият е придобил правото на собственост върху апартамент № 39, находящ се в гр. София, ж. к. „****, с площ от 46.460 кв. м., по силата на договор за продажба на недвижим имот, вписан на 21.03.2001 г.

Въз основа на заключението на изслушаната комплексна счетоводно - техническа експертиза, се установява, че в периода 29.03.2012 г. – 11.10.2012 г., вкл. консумираната вода е начилена на „база“, а в периода 11.10.2012 г. – 29.12.2021 г., вкл. доставената вода е отчитана по показанията на два водомера с фабрични номера *** и 39998666.

Съгласно заключението общото количество доставена вода през исковия период 21.12.2013 г. – 30.04.2020 г. възлиза на 705,23 м 3 , от които 581 м 3 в имота и 124,23 м 3 за общи нужди.

Стойността на предоставените за исковия период ВиК услуги възлиза на претендираната стойност.

Съгласно заключението, предмет на счетоводна експертиза, за периода 21.12.2013 г. до 30.04.2020 г. неплатените суми за предоставените ВиК услуги възлизат в общ размер на 1339,74 лв., от които главница в размер на 1056,82 лв. и лихви в размер на 282,92 лв.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същите е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

По поддържаните с въззивната жалба оплаквания настоящият съдебен състав намира, че относно съществуването на облигационно отношение между страните по делото в исковия период ищецът е представил обсъдената справка по лице от Служба по вписванията - София, която не е оспорена. Установява се въз основа на нея, че апартамент № 39, находящ се в гр. София, ж. к. „****, с площ от 46.46, е придобит от ответника на 21.03.2001 г. В производството по делото не са представени доказателства, които да опровергаят удостоверените в справката обстоятелства, включително липсват данни за извършено разпореждане с правото на собственост върху имота от ответника преди процесния период.

Това налага изводът, че ответната страна се легитимира като собственик на посочения имот.

По изложените съображения въззивният съд приема, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение през исковия период, възникнало по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда да присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

По смисъла на §1, т.2, б. „а“ и б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги; респективно юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят има качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния имот през исковия период, поради което поддържаните в тази насока възражения са неоснователни.

3

Количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяка водопроводно отклонение водомери - чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., а за сгради - етажна собственост - въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредбата. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен случаите на отчитане по електронен път.

Съгласно приетото заключение на комплексната счетоводно - техническа експертиза процесният имот е водоснабден, а потребеното количество вода през периода е измервано от два водомера, монтирани в жилището и правилно е отчитано. Съгласно заключението обемът на доставените В и К услуги до имота за исковия период е 705,23 м3 , които възлизат на претендираната стойност. Настоящият състав на съда намира, че правилно първоинстанционният съд е дал вяра и на свой ред също кредитира заключението на комплексната експертиза, доколкото вещите лица са специалисти, притежаващи специални знания от съответната област, като в пълнота и компетентно са отговорили на поставените пред експертното изследване задачи. В съобразителната част на експертизата вещите лица са посочили предоставените от ответното дружество документи, въз основа на които са извършили констатациите си, отразени в заключението /справка за формирани задължения и извършени плащания за клиентски номер **********, с титуляр Ж. И. Б. за имот с адрес: гр. София, ж. к. „****, по издадени фактури в периода 29.03.2012 г. – 29.12.2021 г., 87 бр. фактури, карнети за отчет на водомери, електронен регистър на отчетите, съдебно решение № 248447/. Експертното заключение не е оспорено от страните, като вещото лице е отговорили пълно и точно на възложените от съда задачи. Ето защо неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не е доказано реалното доставяне и количеството на потребени ВиК услуги в процесния апартамент, доколкото това е въпрос, за разрешаването на който са необходими специални знания, като не са налице основания съдът да се съмнява във верността на изводите, до които е достигнал експертът при извършване на изследването.