Решение № 2086 от 11.09.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2086 гр. Бургас, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20262120100420 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, против З. Ж. С., ЕГН **********, с адрес в с. Р..

Твърди се, че въз основа на Заявление по чл.417 от ГПК, подадено от ищеца, РСБургас издал заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.

№ 1157/2025 г. срещу ответницата. С оглед връчване на заповедта по чл.47, ал.5 ГПК, на заявителя било дадено указание за предявяване на иск относно съществуването на вземането.

Заявява се, че С. сключила на 07.09.2023г. Договор за кредит № ***, съгласно който е ползвала банков кредит, предоставен й от „Юробанк България" АД, в размер на 20 440 лв., при договорна лихва в размер на 2.054% за първите 24 месеца. След 25-ия месец договорната лихва представлявала сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 12.653%. Годишния процент на разходите по договора бил в размер на 11.80%. Страните се договорили предоставения кредит да бъде върнат в срок до 07.09.2033г. на 120 равни месечни вноски от по 311.15 лв. всяка една. На 09.10.2023 г. кредитополучателят преустановил плащане на дължимите погасителни вноски за главница и лихва, като изпаднал в забава. С оглед настъпилото просрочие банката била упражнила правото си едностранно да направи кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 29.11.2024г. с редовно връчена покана за доброволно изпълнение до длъжника. Въпреки това длъжникът не бил погасил задълженията за лихви, главница, такси и разноски, като се сочи, че се дължи и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.

1

Предвид изложеното се моли да бъде прието за установено съществуването на вземане в следните размери: 20440 лева или 10450.81 евро, дължима главница за периода от 09.10.2023г. до 05.02.2025г., ведно със законна лихва за периода от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК до изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер 1060.73 лева или 542.34 евро, дължима за периода 09.10.2023г - 29.11.2024г.; мораторна лихва в размер на 1202.18 лева или 614.67 евро, дължима за периода 09.10.2023г.05.02.2025г.

В срока по чл.131 ГПК не постъпи писмен отговор от ответницата, не се ангажираха доказателства, не се направиха доказателствени искания. В съдебно заседание С. не се яви и не изпрати представител.

Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен цитирания в исковата молба Договор за кредит № ***, методология за определяне на референтен лихвен процент, погасителен план- всички носещи подписи на страните, от които се установяват сочените от ищеца факти, покана за изпълнение, ведно с протокол за връчването й от нотариус, извлечение от счетоводни книги, касаещо сочения кредит.

От страна на представителят на ищеца бе направено искане за постановяване на неприсъствено решение, като предпоставките за това са налице. С разпореждане от 23.02.2026 г., постановено по чл.131 от ГПК, както и определение от 11.06.2026 г., на ответника изрично са указани последиците по чл.238, ал.1 ГПК в случай, че не подаде отговор в определения срок и в съдебно заседание не се яви негов представител, като не е направено искане за разглеждане на делото в отсъствието му. В срока по чл.131 от ГПК по делото не е представен писмен отговор, в съдебно заседание ответницата или неин представител не се явиха, като няма направено искане делото да се разгледа в отсъствието им, поради което е налице хипотезата на чл.239, ал.1, т. 1 от ГПК.

Съдът намира, че с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, може да се приеме, че е налице вероятна основателност на иска. От страна на банката се представят доказателства за наличието на валидно сключен между страните договор, с който ответницата е поела сочените в исковата молба задължения за заплащане. Ищецът твърди отрицателни факти, а именно неизпълнение на поетите по договора задължения за заплащане на претендираните суми, поради което в тежест на ответника бе да докаже наличието на основание за тяхната недължимост, което не бе сторено. Предвид на това е налице и второто условие за постановяване на неприсъствено решение, предвидено в чл.239, ал.1, т.2 от ГПК. Това дава основание на настоящата инстанция да приеме, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.239 от ГПК, като се приеме за установено в отношенията между страните съществуването на вземания на ищеца против ответника за процесните суми, за които е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.

2

Предвид изхода на спора и наведеното искане, на основание чл.78, ал.1 ГПК, върху ответника следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца в заповедното производство разноски, възлизащи на сумата от 232,16 евро /454,06 лв./- държавна такса, и 872,24 евро /1705,96 лв./- адвокатско възнаграждение. Следва да бъдат присъдени и разноските по настоящото производство, възлизащи на сумата от 236,99 евро- държавна такса, и 1499,25 евро- адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, срещу З. Ж. С., ЕГН **********, с адрес в с. Р., за сумата от 10450.81 евро /20440 лева/- дължима главница 09.10.2023г. до 05.02.2025г. по договор за потребителски кредит № *** от 07.09.2023 г., сключен между длъжника и “Юробанк България” АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2025 г. до окончателното изплащане; сумата от 542.34 евро /1060,73 лева/- възнаградителна лихва за периода от 09.10.2023г. до 29.11.2024г.; сумата от 614.67 евро /1202,18 лева/- лихва за забава за периода от 09.10.2023 г. до 05.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 569 / 19.02.2025 г. по ч.гр.д. № 1157/2025 г. по описа на РС- Бургас.

ОСЪЖДА З. Ж. С., ЕГН **********, с адрес в с. Р., да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, сумата от 232,16 евро /454,06 лв./- държавна такса, и 872,24 евро /1705,96 лв./- адвокатско възнаграждение, представляващи сторени разноски в заповедното производство, както и сумата от 236,99 евро- държавна такса, и 1499,25 евроадвокатско възнаграждение, представляващи разноски в исковото производство.

Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3