Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 201 от 29.07.2024, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 210/2024
Вид
Решение № 201
Подписан
29.07.2024
В сила
22.07.2024
Състав
Аделина Троева, Елизабета Кралева, Аделина Тушева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. М., 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева при участието на секретаря С. Л. Г. като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20241600500210 по описа за 2024 година

Предмет на въззивен контрол по реда на чл.258 от ГПК е решение № 28 от 26.01.2024 г., постановено от Районен съд - гр.Л. по гр. дело № 2042/2022 г., с което в производство по реда на чл.422, ал.1 от ГПК са отхвърлени като неоснователни предявените от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД искове срещу наследниците на Б.М., с ЕГН: **********, починал на 25.02.2020 г., иск за осъждане да заплатят общо 1370,42 лева главница, дължима по чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 29.10.2020 г. до 29.01.2021 г., и общо 234,87 лева мораторна лихва за периода от 16.02.2021 г. до 28.10.2022 г.

/датата на предявяване на иска/, при разделност, като всеки от тях заплати, както следва: С. Б. И., с ЕГН: **********, с адрес: с Р., обл. М., ул.“П.“ № ** 456,81 лева, представляваща 1/3 ид.ч. от общата сума за главница и 78,29 лева, представляваща 1/3 ид.ч. от претендираната мораторна лихва за периода от 16.02.2021 г. до 26.10.2022 г.; К. Б. Г. с ЕГН **********, с адрес: село Г., обл.

С., ж.к. „**“, бл. *, вх. * ет. *, ап. ** - 456,81 лева, представляваща 1/3 ид.ч. от общата сума за главница и 78,29 лева, предс-тавляваща 1/3 ид.ч. от претендираната мораторна лихва за периода от 16.02.2021 г. до 26.10.2022 г.;

К. А. П. с ЕГН ********** с адрес: село В., обл. М., ул. „Н.“ № ** - 114,20 лева, представляваща 1/12 ид. ч. от общата сума за главница и 19,57 лева, представляваща 1/12 ид. ч. от претендираната мораторна лихва за периода от16.02.2021 г. до 26.10.2022 г.; Т. А. П. с ЕГН **********, с адрес: град Л., обл. М., ул. „Д.“ № ** - 114,20 лева, представляваща 1/12 ид. ч. от общата сума за главница и 19,57 лева, представляваща 1/12 ид. ч. от претендираната 1 мораторна лихва за периода от 16.02.2021 г. до 26.10.2022 г.; С. А. П. с ЕГН **********, с адрес: село С., обл. М., ул. „А.“ № ** - 114,20 лева, представляваща 1/12 ид. ч. от общата сума за главница и 19,57 лева, представляваща 1/12 ид. ч. от претендираната мораторна лихва за периода от 16.02.2021 г. до 26.10.2022 г.; и П. Р. Б. с ЕГН ********** с адрес: село С., обл. М., ул. „А.“ № ** - 114,20 лева, представляваща 1/12 ид. ч. от общата сума за главница и 19,57 лева, представляваща 1/12 ид. ч. от претендираната мораторна лихва за периода от 16.02.2021 г. до 26.10.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1667/2022 г. по описа на РС - Л., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

С въззивна жалба „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /ЕРМ Запад/, с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, гр. С., чрез пълномощника си юрисконсулт Н.С., твърди неправилност на решението с искане за отмяната му и постановяване на ново, с което да се уважат предявените искове. Поддържа, че от събраните по делото доказателства първоинстанционният съд не е съобразил и разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ, където е записано, че ,.в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“.

За да възникне облигационна връзка по договор при общи условия за доставка на електрическа енергия не е необходимо подписване на нарочни писмени документи. Съгласно чл. 104а. ал. 1 във вр. с ал. 4 от ЗЕ, крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия, като публикуваните общи условия влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане. С тези норми, в отклонение от чл. 298. ал. 1, т. 1 от Търговския закон (ТЗ), законодателят посочва, че за влизането им в сила за потребителите, не е необходимо изричното им писмено приемане от тях. Безспорно е, че продажбата на електрическа енергия се осъществява чрез търговска сделка, сключена при общи условия по смисъла на чл. 298 от ТЗ, но при различие между ТЗ и ЗЕ, приложими са специалните норми на ЗЕ. Този вид договаряне е обусловен от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия, на вода и др., при които индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика, но това не означава, че няма валидно договорно правоотношение. Такова правоотношение е предмет на специална уредба в законодателството на страната, възниква при определени предпоставки, визирани в закона, поради което няма как да е несъществуващо, защото самият закон го е уредил и предвидил.

Като не са оспорили ответниците фактите по делото и като съдът ги е 2 приел за безспорни, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено изцяло.

Моли съда да отмени постановеното от РС Л. решение като вместо него постановите друго, с което уважите изцяло претенцията на дружеството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.

Окръжен съд-М., като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

При извършената проверка по реда на чл.269, ал.1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

В първоинстанционното производство са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1,т.1 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

За да отхвърли предявеният от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД установителен иск районният съд е приел, че от представените по делото доказателства не може да обоснове извод качеството „потребител“ на наследодателя на страните и настъпилото наследствено правоприемство.

Ответниците не са оспорвали качеството „потребител“ на наследодателя си, но не са признали съществуващо право на собственост върху електроснабдения обект, като този имот не е изключено да е бил и собственост на трето лице, а Б.М. да е бил само ползвател, но не и собственик, и така ответниците да не са придобили по наследство идеални части от имота.

Но дори да бяха сторили това в процеса с изрично признание, че са съсобственици на имота след смъртта на техния наследодател, то това не би променило изхода на спора. Дори да бе установено, че ответниците са съсобственици на имота, след като вземането се претендира от тях като наследници на чужд дълг, който дълг не е възникнал поради липса на правен субект, то отново искът би се явил неоснователен. В случая липсва успешно проведено пълно и главно доказване от ищеца, че наследодателят на ищците е бил потребител на ел.енергия към процесния период, а напротив - събрани са категорични доказателства в противната насока, черпени от официални документи.

Така направените изводи напълно се споделят и от настоящата инстанция и при условията на чл.272 от ГПК препраща към тях, като възприема следното:

От приложеното ч.гр.д. № 1667 по описа на Районен съд - Л. за 2022 г. се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с вх. рег. № 6191 от 14.09.2022 г., срещу Б.М. с ЕГН: **********, а именно за: 1370,42 лева главница, дължима по чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 3

29.10.2020 г. до 29.01.2021 г., по издадена фактура № 3355244/05.02.2021 г., и 193,76 лева мораторна лихва по посочената фактура за периода от 17.02.2022 г. до 15.07.2022 г., както и законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. С определение от 15.09.2022 г. заповедният съд е прекратил производството, тъй като е установено, че длъжникът е починал преди подаване на заявлението - на 25.02.2020 г. Заповедният съд не е указал на заявителя, че може да предяви в едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК против наследниците на длъжника специалният осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 415, ал. 3 ГПК. В този смисъл едномесечният срок за предявяване на иска не е изтекъл, респективно за ищеца е налице правен интерес от водене на осъдителните претенции срещу наследниците на ответника - длъжник по заявлението, които са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

От събраните по делото доказателства се установи, че наследодателят на ответниците - Б.М., приживе е бил потребител на електрическа енергия, доставяна от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД. Този факт не се оспорва от ответниците, като е видно от издадената фактура № 3355244/05.02.2021 г., че е имало разкрита партида на името на наследодателя им за доставка на електрическа енергия за жилище - къща, с адрес на потребление: с. С., обл. М., ул. „А.“ № **, с клиентски № ***.Установено е по делото, че Б.М. е починал на 25.02.2020 г.

На 29.01.2021 г., почти една година след смъртта на потребителя, била извършена проверка на средството за техническо измерване на консумирана ел. енергия в имота, находящ се в с. С., обл. М., ул. „А.“ № **. Доставеното количество е отчитано чрез средство за техническо измерване с фабр. № 1551049311. Констатацията от извършената проверка, описана на страница № 3 от констативния протокол, е за промяна в схемата на свързване чрез направа на нерегламентирано присъединение преди СТИ. Тези констатации, отразени в констативния протокол, ответниците не оспорват. В случая потребителят не е намерен на адреса, а проверката е извършена в присъствието на един свидетел - М.Н.. След установяване на нерегламентираната намеса в схемата на свързване е уведомено РУ на МВР, като протоколът не е подписан от служител на МВР. Протоколът е изпратен на адреса на потребление до потребителя с писмо с обратна разписка, видно от приложената такива /л.32/, на която е отбелязано, че адресатът е „починал“. Въз основа на констатациите в констативния протокол ищцовото дружество е преизчислило задълженията за плащане по цена на доставяната енергия и е издало фактура от 05.02.2021 г.

Тази фактура е изпратена на починалия абонат, като видно от приложени обратна разписка на л. 38, е получена от неизвестно лице, като е положен подпис в графа „получател“, но няма вписани имена на получателя, а по горе в графа „причина за недоставяне са вписани имена „Б.М.“.

При извършената проверка и съставяне на констативния протокол на 29.01.2021 г., Б.М. вече е бил починал - на 25.02.2020 г. /л.16 от ЧГД 1667/2022 г./, видно от направена служебна справка в заповедното производство. От горното е видно, че към датата на издаване на процесната фактура от 4 оператора на електроразпределителната мрежа - ищеца, с номер: № 0003355244/05.02.2021 год. за сумата 1370,42 лева наследодателят на ответниците вече не е бил потребител на електрическа енергия, доставяна от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, поради настъпила смърт на същия.

По делото е безспорно, че ищецът е дружество, притежаващо Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07 от 13.08.2004 г., издадена Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/ДКЕВР и собственик на разпределителната мрежа на лицензионната територия. Видно от лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. дружеството е лицензирано за дейността „разпределение на електрическа енергия“ за срок от 35 години на обособена територия, определена в приложение № 1 към лицензията. Това качество на ищеца не се оспорва от ответниците.