Решение № 2162 от 20.02.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2162

Варна, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIV състав, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

При секретар НИНА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ административно дело № 20257050702584 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба подадена от М. М. – собственик на ЕТ "БИБИ - М. Маринов", с [ЕИК], чрез адв. К. Д. срещу решение №244/05.09.2025 г. по пр. 142/2024 г. на ІV-ти състав на КЗД, с което е: 1. Установено, че М. Р. М. - собственик на ЕТ„Биби- М. Маринов“ [ЕИК], с адрес за кореспонденция: Област Варна, Община Варна, гр. Варна, район „Приморски“, [жк], [адрес], е извършил дискриминация на основата на признак „обществено положение“ по смисъла на чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр. спрямо К. С. К.; 2. За установената по т. 1 дискриминация, на основание чл.47, т.3 във вр. с чл.78, ал.1 от Закон за защита от дискриминация е наложена на М. Р. М. - собственик на ЕТ „Биби-М. Маринов“, гр. Варна, [ЕИК], глоба в размер на 500 /петстотин/ лв. и 3. Издадено е предписание на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр., на ответната страна М. Р. М. - собственик на ЕТ „Биби-М. Маринов“, гр. Варна занапред от постановяване на настоящото решение, да не допуска със своите действия нарушение на действащото антидискриминационно законодателство.

В жалбата се твърди, че решението незаконосъобразно и неправилно тъй като в него липсва критичен анализ на доказателствата събрани в хода на производството. Твърди се, че в решението липсват мотиви, което лишава жалбоподателя от възможност да разбере действителната воля на органа постановил обжалваното решение.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа изцяло жалбата на сочените в нея основания. Пледира за отмяна на решението на КЗД, като твърди, че по отношение на заинтересованата срана К. К. не е имало дискриминационно отношение.

Ответника, редовно призован, не се явява представител. Процесуалният му представител в депозирани писмени бележки, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Заинтересованата страна К. К., чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди, че по отношение на него е налице дискриминационно отношение на защитен принцип „обществено положение“ тъй като е председател на Регионална занаятчийска камара – Варна и не е бил обслужван в магазина на жалбоподателя.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 16.07.2024 г. заинтересованата страна К. е сезирал КЗД с твърдения, че спрямо него е налице дискриминационно отношение от служители на ЕТ „Биби-М. Маринов“. В жалбата е посочено, че К. от двадесет години работи с фирма ЕТ „Биби“, със собственик М. М., като уточнява, че закупува на едро и дребно стока от магазина на ЕТ „Биби“, който се намира на [улица], в гр. Варна.

Твърди, че от 13.07.2024г., М. М., поради неясни за К. обстоятелства, забранил на своите служители да го обслужват.

Твърди още, че му бил ограничен достъпа и му било забранено да влиза в търговския обект, собственост на ЕТ „Биби“. Същото се случило и на 15.07.2024 г. Сочи, че бил изгонен от продавачките „пред другите клиенти в магазина“.

С уточняваща молба вх.№44-002826/05.09.2024 г. К. е уточнил, че е дискриминиран по признак „обществено положение“ - председател на Занаятчийската камара-гр. Варна, както и като притежател на запазената [Марка].

В становището си по жалбата на К., ответния едноличен търговец е оспорил твърденията на жалбоподателя. От своя страна твърди, че никога на К. не е бил забраняван достъп до търговските обекти на търговеца. Признава, че от посочените в жалбата дати отношението спрямо К. е променено, но то се заключава в отнето право за ползване на търговска отстъпка, а не отнето право да влиза в търговските обекти и да пазарува. Като причина за промененото отношение се сочи нелоялно отношение спрямо търговеца, както и грубо и провокативно отношение на К. спрямо служителите в магазина. Като основна причина за отнемане на търговската отстъпка се сочи следното:

На 12.07.2024г., във фирмения магазин „Бравите" на адрес [улица] в гр. Варна, С. С., работещ заедно с баща си К. К., отправил запитване към тях за наличието на депозитен сейф с конкретни, по- специфични параметри. Тъй като не разполагали с такъв наличен, служителите отговорили, че е необходимо да направят запитване към „Промет-България” ЕООД, чийто дистрибутор били и, след което ще се свържат с него за отговор. В съвсем кратък срок, преди дори да успеят да направят запитването, С. С. се върнал в магазина и споделил, че лично се е обадил в „Промет-България“ ЕООД, като се е представил за партньор на „Сейфовете" (друг техен бранд, който е специално за системи за сигурност). От дружеството му отговорили, че от „Сейфовете" ползвали отстъпка и посочили конкретния неин размер, като уточнили, че може да поръча търсения сейф чрез ЕТ „Биби - М. Маринов“ като дистрибутори и да използва отстъпка като доверен техен партньор.

М. М. сочи, че незабавно се свързали с „Промет-България" ЕООД за търсене на обяснение по какви причини се е стигнало до обсъждане на данни, които имат конфиденциален характер и как трето лице е научило за отношенията им, в т.ч. за размера на ползваната отстъпка. Оттам потвърдили случилото се, но с различна версия, а именно, че са предоставили информация на С. С., тъй като той се е представил не за партньор на „Сейфовете", а за служител. Директно комуникирал с тях като правоимащо лице, питал е и е искал уточнения за търговските отношения между ЕТ „Биби - М. Маринов" и „Промет-България" ЕООД, в т.ч. и каква отстъпка ползват като техен доверен партньор за различни артикули, в т.ч. относно модела депозитен сейф, който той искал да закупи.

Подчертават, че обстоятелството касае чувствителна информация, имаща характер на търговска тайна, с която не са желаели трети лица, особено техни клиенти, да бъдат запознати. Тази случка обострила отношенията им с партньорите от „Промет- България" ЕООД за дълъг период от време. ;

Уточняват, че след посочената дата М. М. издал устно разпореждане занапред дружествата, свързани с К. К. и С. С. (баща и син), които имали търговски отношения с тях като ЕТ, като управители на своите дружества, така и като представители на дружествата на другия, да не използват отстъпка за пазаруване в нито един от обектите на фирмата. К. К. и синът му С. С. можели да пазаруват пълната гама от предлагани продукти, всички артикули и услуги от ЕТ „БИБИ - М. Маринов" на стандартни цени и това било обяснено многократно на К. при посещенията му в магазина, което обстоятелство той не желаел да приеме.

Горната фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, както и на тези разпитани в хода на производството пред КЗК.

В съдебно заседание св. М. – съпруга на М. М., потвърди за влошените отношения между ЕТ „Биби – М. Маринов“ и К. и синът му С., както и фирмите свързани с тях, което е породено от случката със сейфа. Отрича да е било издавано разпореждане К. да не бъде обслужван в магазина, още повече да не бъде допускан. Прави уточнение, че забраната за обслужване е била за случаите, в които К. се държи грубо и предизвикателно със служителите. Заявява, че К. никога не се представял в магазина като председател на Камарата на занаятчиите. Заяви, че към настоящият момент К. може свободно да пазарува в магазина, без право да ползва търговска отстъпка. Същото потвърди и св. Т..

Съдът кредитира показанията на свидетелите без частта в която уточняват, че забраната за обслужване е била само в случаите когато К. се държи грубо и провокативно. За подобно разпореждане на първо място липсват годни доказателства /твърди се, че е издадено устно/, а и житейска логика. Липсват доказателства преди „случката със сейфа“ К. да се е държал грубо към служителите за да се издаде подобно разпореждане. Липсват и доказателства за такова държание от страна на К.. Напротив, от представените по делото доказателства – фактури, е видно, че К. е пазарувал в магазина до 12.07.2024 г. и след месец август 2025 г. За обстоятелството, че К. не е бил обслужван свидетелства и разпитаният в производството пред КЗК свидетел А. К., който е заявил, че е посетил магазина заедно с К. на 23.10.2024 г. и още когато са ги видели, служителите в магазина са казали, че няма да ги обслужат, защото имат устно разпореждане за това. Едва тогава К. е започнал да настоява да му покажат разпореждането или да изтъкнат други причини за отказа да бъде обслужен, но въпреки това не могли да закупят търсената стока.

Горната фактическа обстановка е била установено и в производството на КЗК. Въз основа на установените факти състав при КЗК е постановил оспореното в настоящото производство решение №244/05.09.2025 г., като е приел, че по отношение на К. е налице дискриминация по признак „обществено положение“. За да достигне до този извод състава на КЗК е приел, че „обществено отношение“ в случая може да се обоснове с позицията, която К. заема в обществото, а именно председател на Регионална занаятчийска камара – Варна и лице действащо и упражняващо занаят „ключарство“, като едноличен търговец.

По горната фактическа обстановка не се спори между страните.

С оглед на горната фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е допустима, а разгледана по същество се явява основателна по следните съображения.

Съдът намира, че обжалваното решение е взето от законен състав на КЗК и при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна.

Настоящият състав на съда намира, че решението противоречи на материалния закон и следва да бъде отменено по следните съображения.

Съгласно член 4, ал.1 от ЗЗД се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

В чл.4, ал.2 от ЗЗД е дадена легална дефиниция на понятието пряка дискриминация, като е посочено, че това е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

Съгласно чл.9 от ЗЗД в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.

Съгласно чл.37, ал.1 то ЗЗД не се допуска отказ от предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1.

За да е налице дискриминация по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр е необходимо да има "неблагоприятно третиране" по смисъла на определението, дадено с пар. 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр като акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Това означава, че за установяване на дискриминацията по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр се изисква сравнител, т. е. лице, което да е поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя и това да е на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Сравнението се приема като основен и задължителен елемент от фактическия състав на всеки един от двата вида дискриминация - пряка или непряка, а липсата му е основание да се приеме, че не е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо друго лице при сравними сходни обстоятелства или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика. К. не е посочил такъв сравнител, въпреки дадените от КЗД указания за уточняване на жалбата чрез навеждане на конкретни факти. За да е налице prima facie дискриминация е необходимо не само да се установи различно третиране. Необходимо е този, с когото се извършва сравнението да е в сравнимо положение и да е налице сходство в ситуацията като разликата е в защитения признак. Следователно сравнението по отношение на отказ за обслужване трябва да е с лице, което не е носител на защитения признак. Такива данни по делото няма.