Решение № 3751 от 24.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3751 гр. Варна, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря ДЕНИЦА М. Г.А като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20243110102727 по описа за 2024 година

Ищцата Г. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „*****" № 10, ет. 4, ап. 5, чрез упълномощения адвокат А. Д., вписана в адвокатска колегия - Варна, с адрес за призовки и съобщения: гр. Варна, ул. „*****" № 2, ет. 1, ап. 1, с електронен адрес за връчване чрез ЕПЕП: [email protected], с приложено към настоящата искова молба пълномощно е предявила два самостоятелни иска срещу „Сити Кеш" ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „****" № 115 Е, ет. 5, представлявано от *****с пр.осн. чл. 124 ГПК, вр. чл.10а, ал. 2, чл.11, ал.1, т.10, чл.21, ал.1 ЗПК, вр. чл. 143 и 146 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на т. 3.10 от Договора за паричен заем № ****от 30.3.2023 г. като договорена в противоречие със закона, а в евентуалност поради накърняване на добрите нрави и осъдителен иск за връщане на недължимо платената такса за експресно разглеждане в размер на 35.66 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

Твърденията са, че на 30.03.2023 г. между страните е сключен Договор за паричен заем № 837984 („Договора"). По силата на договора е предоставена на кредитополучателя главница в 1 размер на 200 лева. Съгласно т.3.10 от Договора, заемателят дължи „Такса за експресно разглеждане" в размер на 35.66 лева. Таксата, начислена в т.3.10 от Договора е нищожна на следните основания:

Съгласно чл. 10а, ал.1 Закона за потребителския кредит /ЗПК/, кредитор може да събира от потребител такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Но съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал.2 кредитор не може да 1 изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. „Такса за експресно разглеждане" има характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което действие разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащането на такси. Разглеждането на заявление за предоставяне на заем категорично представлява част от действията по усвояване на кредита. Противоречието с чл. 10а, ал. 1 и 2 води до нищожност на таксата съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Клаузата е неравноправна по смисъла на ЗЗП, на основание чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ поради противоречие с императивни норми на закона. Договарянето, че кредитополучател ще заплати горепосочената такса противоречи на закона и добрите нрави, внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

Възлагането на потребител да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитор са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слаба икономически страна. Поради горепосоченото е изпълнен общия състав на чл. 143 от ЗЗП и в светлината на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка тази клауза следва да бъде квалифицирана като неравноправна, съответно непораждаща правни последици за потребителя.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договор за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В случая кредиторът се задоволява с посочване на размер на ГПР без да пояснява как е определен този размер и какви допускания съдържа. В случая събраната такса представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, което не е сторено. При положение че таксата бе включена от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен. Общата дължима сума от заемателя за погасяване на заема е в размер на 239 лева.

Сумата е изцяло заплатена на 10.04.2023 г. за което представя платежно нареждане за извършеното плащане. В общата дължима сума е включена и таксата, която считам за нищожна. С оглед на нищожността на горепосочената клауза, кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки таксата, съответно дължи нейното връщане на кредитополучателя на основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията на договорите /ЗЗД/. Всички горепосочени обстоятелства обуславят правен интерес за ищцата да предяви исковете срещу ответника за прогласяване нищожността на т. 3.10 от договора и осъдителен иск за връщане на недължимо платената такса за експресно разглеждане в размер на 35.66 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

Ищцата претендира заплащане на разноски за производството. Посочва банкова сметка, по която ответникът да заплати претендираните суми: IB AN: BG32BUIN95611 000680936 с титуляр Г. М. Д.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на молбата. Оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и моли да се отхвърлят. Заявява, че заявлението на 2 кредитополучателя е разгледано и кредита е отпуснат в рамките на 1 час и 40 мин., ищцата се е запознала предварително с цената на услугата и сама е поискала тази услуга.

Оспорената такса представлява допълнителна такса и не е условие за получаване на кредит.

Към датата на отпускане на кредита максималния допустим размер на ГПР е бил 60.85 %, видно от официалната страница на БНБ. Тъй като кредитът е върнат 12 дни след отпускането на заема, реаалното оскъпяване е само с 19.5 % или с 39 лева. Това води до извод, че с оспорената клауза по никакъв начин не са нарушени повелителните норми и принципи на правото. Същата не е във вреда на потребителя, не противоречи на добросъвестността и не нарушава по никакъв начин равновесието между страните по договора.Заявява, че кредитополучателят е действал недобросъвестно. Страните са длъжни да спазват добрите нрави и да изнасят пред съда само истината. Неоснователни са претенциите на ищцата за обявяване недействителността на клаузата на по т. 3.10 от процесния договор за потребителски кредит, поради противоречие с императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

Действителността на клаузите на процесния договор за потребителски кредит е обусловена от това, че са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 ЗПК, както и на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) по реда на който е сключен договора. В доказателство на твърденията прилага Лог файл по договор за паричен заем № 837984 от 30.03.2023 г., който проследява в хронологичен ред всички настъпили събития по кредитното правоотношение и попълненото от кредитополучателя искане за сключване на договор за кредит, както и изпратения й на 30/03/2023 г. в 14:58:17 ч. на имейл адрес [email protected] Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Оспорената клауза за такса за експресно разглеждане е възможност за потребителите на продукта да получат разглеждане на отправеното искане за сключване на договор за кредит в много по-кратък период от време от стандартния. Тази допълнителна услуга е незадължителна, съответно за включването й в предмета на услугата предоставяне на кредит ищецът е изразил изрично желанието си, за което свидетелства позиция 14 от лог файла. Кредитополучателят е имал възможността да сключи договор и да получи искания от него кредит и без услугата за експресно разглеждане, но осъзнато е избрал краткия срок за разглеждане на искането си. Същото е подадено в информационната система на "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869 в 14:58 ч. на 30/03/2023 г.., договорът за кредит е изпратен на ищеца в 15:02:20 ч. и сумата е преведена по сметка на ищеца в същия ден в 16:42:30 ч. От това се вижда, че ищцата е получила експресно обслужване -подала е искането си за кредит и в рамките на 1 час и 40 минути е получил заемната сума. Представляваното от мен дружество е изпълнило точно в количествено и качествено отношение поетото задължение за бързо разглеждане на искането за кредит, за което е получил предварително определената и одобрена от кредитополучателя такса в размер на 35,66 лв., която в съотношение с предоставения заем, бързото му администриране, не следва по никакъв начин да е представлявала такова затруднение за ищцата, което да я поставя в неравноправно положение, оправдаващо иницииране на настоящото производство. Видно от т. 4.3 от Стандартния европейски формуляр още преди сключването на процесния договор ищцата се 3 е запознала с цената на услугата за експресно разглеждане, която е избрала по свое собствено желание, и е била напълно наясно, че дължи заплащане за предоставянето му от страна на "СИТИ КЕШ" ООД. Освен това, настоящият договор е четвърти поред от общо четиринадесет договора на ищцата за същия кредитен продукт, за доказване на което представяме като доказателство искания за кредит за останалите 13 договора. От последното става ясно, че към датата на сключване на настоящия договор ищцата е била наясно с дължимата такса за процесната услуга, тъй като вече е ползвала такава в предходен момент.

Нещо повече, от представеното платежно се вижда, че ищцата е погасила цялото си задължение към кредитора доброволно и предсрочно само 12 дни след усвояване на сумата по кредита. От това на пръв поглед нелогично действие, доколкото в настоящото производство, както и по останалите три, се оспорва действителността на клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане, всъщност става ясно, че единственото намерение на ищцата е било да образува несъстоятелни производства, от които да се обогатява с присъдените разноски. Това е и явна индиция, че потребителят е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на 3 правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Очевидно е изтеглила заем от представляваното от мен дружество, с единствената цел да се обогати от последващото съдебно производство, което поведение намирам за злоупотреба с право, противоречащо на принципа за законност и добросъвестност в процеса, прогласен в чл. 3 ГПК. От поведението на ищцата е видно, че е кандидатствала за кредит, избирайки услугата за експресно разглеждане, не защото е имала нужда от бързо разглеждане или дори от отпуснатата сума, а защото е искала да увреди кредитора си като инициира производства, по които да й бъдат присъдени разноски. Аргумент за горното се извлича от факта, че е сключила четиринадесет договора за кредит, които съдържат клауза за експресно разглеждане, както и самият размер на осъдителната претенция по настоящото дело - 35,66 лева. Ясно е, че при уважаване на исковете й ответното дружество ще бъде осъдено да заплати в пъти по-високи суми под формата на разходи за водене на делата. Твърденията на ищцата за неравноправност на процесната клауза са несъстоятелни. Видно от представения лог файл, искането за кредит, СЕФ и предварително приетите Общи условия ищецът а е имал възможност да се запознае предварително с дължимата такса са експресно разглеждане и с конкретните финансови ангажименти, които ще поеме пред кредитодателя, респективно да прецени дали да се обвърже с тях. Като е имала възможност да не се задължава с условията по предоставения кредит, на всеки етап преди сключването на договора.

Неоснователно е твърдението, че избраната от потребителя такса противоречи на чл. 143, ал.

2, т. 19 ГПК. Настоящият договор следва да се тълкува стриктно и в контекста на трайните отношения между конкретния потребител и търговец - между страните са налице сключени четиринадесет договора за кредит, които съдържат такса за експресно разглеждане.

Повдигането на въпроса за наличието на четиринадесет сключени между страните договори с една и съща такса за заплащане на една и съща услуга, е необходимо, тъй като преценката за неравноправност на клаузи сключени с потребител на първо място винаги започва от въпроса налице ли е индивидуално договаряне на конкретното условие. А след това дали 4 клаузите, с които се обвързва потребителят, му дават достатъчно ясна и точно информация, за да предвиди конкретните параметри на финансовите си задължения за целия период на обвързаността си с търговеца. Именно на тази основа СЕС прави преценка за равноправност на клаузите от потребителските договори, тяхното противоречие с добрите нрави и добросъвестността. Предвид сключването на четиринадесет договора при напълно идентични условия не може да се твърди липса на индивидуално договаряне на клаузите, както и липса на информираност за условията и последиците от процесните клаузи, доколкото ищцата се е запознавала с тях многократно и всеки път е имала възможност да не се задължава с тях, но сама е избирала да направи обратното. Поради това в случая е налице индивидуално договаряне, което изключва противоречието на добрите нрави, неравноправността на оспорените клаузи и липсата на достатъчно информация за финансовите задължения, които се поемат с тях. Така Решение № 3515 от 18.04.2022 г. на СРС по гр. д. № 2301/2022 г.; Решение № 265416 от 13.08.2021 г. на СГС по гр. д. № 13847/2018 г.; т. 57 от Решение на Съда (втори състав) от 20 септември 2017 година по дело C-186/16 (Ruxandra Paula Andriciuc и др. срещу Banca Ротвпеавса SA. Моли при преценка за неравноправност на договорните клаузи съдът да вземе предвид цитираната съдебна практика, която е приложима в конкретния случай. Също така твърдим, че сключването на 14 договора за кредит оборва твърденията на ищцата за недобросъвестност от страна на ответното дружество и противоречие с добрите нрави на процесния договор, доколкото от фактическата обстановка на трайните отношения между страните става ясно, че същите са договаряли равнопоставено, като ищецът сам е инициирал сключването на всеки един от договорите при пълно знание за условията им. Предвид изложеното, процесната клауза напълно отговаря на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, многобройната и приложима практика на СЕС, както и многобройната такава на националния съд по въпроса кога е налице действителност на клаузата, уговорена с потребител, а именно: да бъде индивидуално договорена и съставена по прозрачен начин. Изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо задължение не само договорните клаузи да са ясни и разбираеми за потребителя от граматическа гледна точка, но и в договора да е прозрачно изложен точният механизъм за отпускане и издължаване на заемната сума, така че потребителят да може да 4 предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. Така Решение от 30.04.2014 г. по дело С26/13 СЕС във връзка с Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, т. 40, т. 67 - т. 75. Следва да се отбележи, че в искането си за предоставяне на кредит потребителя е посочила, че е юрисконсулт. От това категорично може да се заключи, че квалификацията и възможностите й да разбира условията по индивидуалния договор и Общите условия на кредитора надхвърлят тези на средния потребител на финансови услуги, без значение, че кредитът е теглен за лични нужди. Невярно е и твърдението за нарушаване на чл. 19, ал. 4 ЗПК. На първо място, твърди, че оспорената такса представлява допълнителната услуга за експресна обработка и не е задължително условие за получаване на кредит. Предвид това не следва да се включва в ГПР. Следва да се има предвид, че към 5 дата на сключване на договора максималният допустим размер на ГПР е бил 60,85%, видно от официалната страница на