Решение № 52 от 20.01.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. П., 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря Л.В.А.Д. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20211720102303 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо, вр. чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по предявен иск от А.К.Р., с ЕГН **********, и адрес: гр.П., ***, срещу “***”ЕООД, с ЕИК:***, и адрес на управление: ***, с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо, вр. чл.86 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 175.77 лева, част от сумата от 619.40 лева, платена от ищеца без основание по Договор за потребителски кредит № *** от 25.02.2020 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба - 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че процесният договор за кредит е нищожен поради нарушение множество разпоредби на ЗПК, които са подробно изложени в исковата молба. При условията на евентуалност ищецът твърди, че процесният договор е унищожаем, като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия. При условията на евентуалност ако съдът приеме, че процесният договор е действителен, то отделни негови клаузи са недействителни, а именно клаузата предвиждаща „такса за експресно разглеждане на искането за кредит“ и „такса за отсрочване изпълнението на задължението“. Предвид гореизложеното ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди в общ размер на 619,40лв., представляваща разликата между върнатата и получените суми.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор, с който е оспорил иска по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето му като неоснователен. Ответникът твърди, че процесният договор за кредит е породил валидно облигационно правоотношение 1 между страните, като са спазени всички изисквания на ЗПК. За същия ищецът сам се е възползвал от възможността да ползва услугите експресно разглеждане на искането за кредит и отсрочване изпълнението на задължението, поради което и дължи плащане на таксите, предвидени по договора.

В съдебно заседание от 20.12.2021 г., съдът е допуснал по реда на чл.214 от ГПК изменение на предявения иск, който да се счита предявен за сумата в размер на 331.40 лева, представляващи недължимо платени суми по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Ч., който поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски, както и да бъде присъдено на адв. Ч. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за оказаната от него безплатна правна помощ на ищцата.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирани писмени молби оспорва иска, като моли същият да бъде отхвърлен и им се присъдят сторените по делото разноски.

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан.

Съгласно константната съдебна практика правната квалификация на иска е служебно задължение на съда и се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба. В настоящия случай съдът намира, че главният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, като процесната сума се претендира на като платена при начална липса на основание, тъй като е платена по нищожен договор.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, *** районен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че страните са обвързани от облигационно отношение по Договор за кредит № *** от 25.02.2020 г. и Анекс удължаване на срок от дата 03.04.2020 г. към Договор за кредит 25.02.2020 г.

От приложения Договор за кредит № *** от 25.02.2020 г.. се установява, че ответникът е предоставил на ищцата кредит в размер на 1200.00 лева, който А.Р. се е задължила да върне при условията и в сроковете, посочени в договора. Съгласно постигнатите между страните уговорки в договора, ответникът е предоставил сумата в размер на 1200.00 лева, за срок от 30 дни, при годишен процент на разходите (ГПР) 49,70 %.

При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 1416.20 лева, което включва: главница от 1200.00 лева, 40.43 лева - договорна лихва и 175.77 лева - такса за експресно разглеждане. Видно от съдържанието на договора същият е сключен от разстояние. С Анекс удължаване на срок от дата 03.04.2020 г., страните са постигнали съгласие за нова дата на връщане на общата дължима сума по кредита – 10.04.2020 г., като размерът на предоставената от кредитора сума по договора не се променя, както и не се променят и всички останали клаузи, уговорени в Общите и Специални условия на договора.

2

Няма спор, че заемната сума е получена от ищцата, и доколкото договора и анекса са сключени от разстояние, то същите, както и представените общи условия, стандартен европейски формуляр и погасителен план, не носят подписа на никоя от страните.

От заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че ответникът е предоставил на ищцата кредит в размер на 1200.00 лева, платим 30 дни след сключване на договора, при фиксиран месечен лихвен процент от 40,99 %, ГПР – 49,70 %, и уговорена дължима такса за експресно разглеждане в размер на 175.77 лева.

Вещото лице е установило, че сумата на кредита е усвоена от ищцата на 25.02.2020 г., в брой, на каса на “***” АД с разписка № *** от 25.02.2020 г. От заключението се установява, че на 03.04.2020 г. ищцата е превела по сметка на ответника сумата от 115.20 лева за удължаване на кредита, а на 25.02.2020 г. ищцата е погасила сума в размер на 1416.20 лева, с която при ответника е погасена главница от 1200.00 лева, договорна лихва в размер на 40.43 лева и такса експресно разглеждане на кредита от 175.77 лева. Общата сума, която А.К.Р. е превела на “***” ЕООД, по процесния Договор за кредит и Анекс към него, вещото лице е установило, че е в размер на 1531.40 лева, с която при ответника е погасена главница от 1200.00 лева, договорна лихва от 40.43 лева, сумата от 175.77 лева - такса експресно разглеждане на кредита, и сумата от 115.20 лева – с основание удължаване на кредит.

По отношение на годишния лихвен процент, вещото лице е изчислило, че същият при включени разходи само за договорна лихва от 40.43 лева, и при размер на кредита от 1200.00 лева ГПР е от 48.8306 %, а ГПР по кредита, а изчислен при включени разходи за договорна лихва 40.43 лева и разходи за експресно разглеждане на кредита 175.77 лева и при размер на кредита 1200.00 лева, ГПР е от 629.9954 %. Вещото лице е установило, че размерът на ГПР от 49,7 % не включва такса за експресно разглеждане на кредита, такса за удължаване на срока на кредита и такси, свързани с неизпълнение на договорните задължения. Сочи, че в размера на ГПР договорната лихва по кредита се включват разходи /текущи и бъдещи/, свързани със справки на кредитора по отпускане на кредита: Централен кредитен регистър, НОИ, Министерство на вътрешните работи и други услуги, свързани със събиране на просрочени задължения.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обективно и компетентно дадено.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, при който ищцата следва да докаже, получаването на сумата 331.40 лева от обогатилото се лице - ответника, която му е дадена от обеднялото лице, а от ответника основанието й за получаване. В тази връзка ответникът твърди, че правното основание на което е получил процесната сума са сключени с ищцата договори за кредит, чиято действителност ищцата оспорва.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът намира, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на 3 чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

За процесния договор и анекс към него се твърди, че е сключен от разстояние, което съдът намира за допустимо съгласно ЗПФУР. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно разпоредбата на § 1, т.1 от ДР към ЗПФУР „финансова услуга“ е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.

По делото няма спор между страните, че ищцата е получила сумата от 1200.00 лева, която и е предоставена от ответника. От изложеното в исковата молба не може да се заключи, че ищцата е оспорвала действителността на изявлението, поради което и не може да се позовава на нищожност поради липса на писмена форма. Не без значение е и това, че към исковата молба ищцата е приложила договора за кредит, анекса към същия, както и съпровождащите ги документи, от където следва извода, че тя е била запозната със съдържанието на процесния договор за кредит и анекс към него.

От приложения Договор за кредит, се установява че на ищцата ответникът й е отпуснал кредит в размер на 1200.00 лева, като и е начислена такса експресно разглеждане на кредита от 175.77 лева, като ищцата е следвало да върне сумата от 1416.20 лева, в която е включена и лихва в размер на 40.43 лева. От така посоченото в договора е видно, че тази вноска е уговорена като еднократна със срок от 30 дни или дата на връщане 26.03.2020 г. В договора са упоменати и ГПР и лихвен процент. Поради това и съдът приема, че от съдържанието на договора ищцата е знаела, че следва да върне сумата от 1416.20 лева, състояща се от 1200.00 лева главница, 40.43 лева - договорна лихва и 175.77 лева - такса за експресно разглеждане на документи. В тази връзка и ГПР от 49.7 % кореспондира на договорна лихва от 40.43 лева. Относно сумата от 175.77 лева - такса за експресно разглеждане, съдът намира, че тя също следва да се включва в ГПР предвид начина на уговарянето й - а именно за дейност по отпускане на кредита.

Доколкото договора е сключен от разстояние, същият е представен от ищцата към исковата молба както и сключения към него анекс, съдът намира, че същите са сключени при спазване изискванията на ЗПФУР и ЗПК.

Съдът намира за неоснователни доводите на ищцата, че процесните договори не отговорят на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно чл.22 от ЗПК, тъй като процесните договори са сключени в писмена форма, при спазване на чл.11, ал.1, т.7, т.9 и т.11 от ЗПК. В тях са посочени индивидуализиращите данни за страните, размера на получените суми, общия размер, който потребителят следва да върне, лихвения процент, размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

4

Няма нарушение и на императивната норма на чл.11, т.10 от ЗПК, тъй като сочената разпоредба не изисква в договора да бъде посочен математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР (т.1 и т.2 от Приложение № 1 към ЗПК), които единствено могат да се прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули. От друга страна чл.11, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.

Терминът „допускания“ се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл.19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.