Решение № 18 от 05.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000502155 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство „Търговска Банка Д“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 17.06.2022 г., а въззивната жалба е подадена на 01.07.2022 г.) обжалва Решение № 261909/07.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 14172/2019 г. по описа на Софийски градски съд, І-16 състав, в частта, с която съдът е отхвърлил изцяло исковете на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, от „Търговска Банка Д“ АД срещу В. В. Ч., за признаване за установено, че дължи следните суми, представляващи задължения по договор за потребителски кредит № CL3356 от 11.08.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 19.12.2018 г., по ч.гр.д. № 80082/2018 г. по описа на СРС, 127 състав, както следва: възнаградителна лихва в размер на 714,80 лв., представляваща част от сумата 857,60 лв., за периода 25.08.2018 г. – 25.11.2018 г. вкл., представляваща 4 бр. напълно неиздължени вноски; 16,47 лв. - наказателна лихва за просрочена главница за периода 25.08.2018 г. до 20.11.2018 г. включително и сумата от 90 лв. – разноски по кредита.

Въззивната жалба е подадена

1 чрез процесуален представител юрисконсулт Т. с надлежно учредена представителна власт по делото с пълномощно приложено на л.36 от първоинстанционното дело. Въззивникътищец е внесъл дължимата държавна такса с вносен документ от 14.07.2022 г.

Предвид горното въззивната жалба е редовна.

С влязло в сила на 25.07.2023 г. Разпореждане от 08.11.2022 г. въззивната жалба на ответника Ч. е върната, поради неизпълнени указания на съда.

С оглед на горното Решение № 261909/07.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 14172/2019 г. по описа на Софийски градски съд, І-16 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че В. В. Ч. дължи на ищеца „Търговска Банка Д“ АД, сума, представляваща непогасено задължение по договор за потребителски кредит № CL-3356 от 11.08.2018 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 19.12.2018 г., по ч.гр.д. № 80082/2018 г. по описа на СРС, 127 състав, в размер на 34 468,78 лв. - главница, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - 19.12.2018 г., както и в частта, с която съдът е отхвърлил исковете на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, от „Търговска Банка Д“ АД срещу В. В. Ч., за признаване за установено, че дължи следните суми, представляващи задължения по договор за потребителски кредит № CL-3356 от 11.08.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 19.12.2018 г., по ч.гр.д. № 80082/2018 г. по описа на СРС, 127 състав, както следва: разликата над сумата от 714,80 лв. до сумата от 857,60 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 21.11.2018 г. – 18.12.2018 г. вкл. и за сумата от 269,61 лв. - наказателна лихва за просрочена главница за периода 21.11.2018 г. до 18.12.2018 г. вкл., е влязло в сила на 25.07.2023 г., поради необжалването му.

Въззивникът ищец поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с действителната фактическа обстановка и задължителните тълкувания, дадени с ТР № 3/27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, при превратно тълкуване на постановките, дадени с т.2 от тълкувателното решение, като е приел, че при предсрочна изискуемост кредиторът има право 2 само на непогасената главница и законна лихва от датата на заявлението по чл.417 от ГПК и по тази причина е отхвърлил изцяло установителният иск досежно претендираните възнаградителна и наказателна лихва, без да съобрази, че същите са дължими до датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита-19.11.2018 г. По същата причина ответникът дължи и направените до датата на предсрочната изискуемост разноски в размер на 90 лв., свързани с обявяване на предсрочната изискуемост.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него постанови друго, с което да уважи исковите претенции в размера, до който се обжалват и присъди разноските направени пред двете инстанции, както и тези в заповедното производство, които съобразно отхвърлената част от иска не са присъдени с обжалваното решение.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата по тази жалба страна-ответникът Ч..

В открито съдебно заседание въззивникът-ищец чрез процесуалния си представител моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от него част и да постанови друго като вземе предвид исканията на въззивника във въззивната жалба. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

В открито съдебно заседание въззиваемият-ответник, редовно призован не се явява, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с искова молба на „Търговска Банка Д” АД срещу В. В. Ч., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 ГПК за установяване дължимостта на вземане на Банката с правно основание чл.430 ТЗ във връзка с чл.432, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 16.08.2019 г., ч.гр.д. № 80082/2018 г. по описа на СРС, 127 състав.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният 3 съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

На 19.12.2018 г. ищецът „Търговска Банка Д“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което и с разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 80082/2018 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу ответника Ч. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и е допуснато незабавно изпълнение.

В законоустановения двуседмичен срок /ПДИ, ведно с препис от издадената заповед е връчена редовно на 09.09.2019 г., а възражението е подадено на 24.09.2019 г.-първият работен ден след изтичане на срока в неприсъствен ден/ е постъпило възражение от ответника Ч., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Със съобщение, връчено на ищеца на 01.10.2019 г., последният уведомен, че следва да предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Искът пред първоинстанционния съд е предявен на 30.10.2019 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.

По същество на предявения иск.

На 11.05.2018 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № CL-3356, по силата на който Банката в качеството на кредитодател е предоставила на ответника в качеството на кредитополучател потребителски кредит по програма Лидер Прим в размер на 34 000 лв. при преференциални условия за финансиране на потребителски нужди. Кредитът е предоставен за срок от 120 месеца с краен срок на издължаване след датата на усвояване на кредита, но не по-късно от 11.06.2028 г. Погасяването на кредита се извършва на 120 месечни анюитетни вноски, включващи лихва и главница, дължими на 25-то число на всеки календарен месец, съгласно Погасителен план, Приложение 1 към договора. Уговорено е, че за първата година от срока на кредита, кредитополучателят заплаща на банката преференциална фиксирана лихва в размер на 6,40% годишно, а след изтичане на този срок, непогасената част от главницата по кредита се олихвява с променлив годишен лихвен процент за редовен дълг, образуван от референтен лихвен процент /индекс/, увеличен с надбавка в размер на 6.235 процентни пункта. Референтният 4 индекс е 6-месечен Sofibor и стойността му към датата на сключване на договора е в размер на 0.165%.

При непогасяване на падеж на която и да е дължима погасителна вноска, лихва или други изискуемо плащане към Банката, последната има право да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към събиране на вземанията си.

На 19.11.2018 г. на ответника е връчена редовно нотариална покана рег.

№ 26720, том ІХ, № 136 от 11.10.2018 г. на Нотариус И. Д., съдържаща волеизявлението на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем, поради неизпълнение от страна на ответника на задължението му за погасяване на месечните вноски, съобразно погасителния план.

Установява се, че на 11.05.2018 г. Банката е изпълнила задължението си, като е заверила сметката на ответника със сумата от 34 000 лв., а последният е усвоил кредита на същата дата, като парите са изтеглени от сметката в брой.

От приетата по делото и неоспорена от страните ССчЕ се установява, че общият размер на дълга по договора за потребителски кредит към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК е 34612,46 лв., от която: 33 468,78 лв. неиздължена главница, 857,60 лв.-договорна лихва до 18.12.2018 г. и 286,08 лв.-наказателна лихва до 18.12.2018 г. Размерът на направените разноски за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита е 90 лв. Не е налице редовно погасяване на кредитното задължение още от самото начало.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че с оглед приетото в Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. следва да бъдат отхвърлени претендираните акцесорни вземания за възнаградителна лихва в размер на 857,60 лв., за наказателни лихви в размер 16,47 лв. и наказателна лихва в размер на 269,61 лв. за просрочена главница и сумата от 90 лв. разноски, тъй като при предсрочна изискуемост на главницата по договора за кредит, се дължи единствено главницата и законна лихва от датата на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от 5 легитимирана да обжалва страна - ищецът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Искът е предявен по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 от ГПК, а отговорността на ответника намира своето правно основание в чл.430 ТЗ във връзка с чл.432, ал.1 и ал.2 от ТЗ.

В тежест на ищеца е да докаже главно и пълно факта, от който произтича неговото вземане, следва да установи, че вземането съществува и той следва да изчерпи всички основания на претендираното от него право.

От своя страна в тежест на ответника е да докаже всички възражения срещу вземането.

Основанието на предявения иск е неизпълнение на ответника по договор за потребителски кредит.

Както е посочено по-горе в настоящото решение, по отношение на дължимостта на главницата на основание настъпила и обявена предсрочна изискуемост на договора за потребителски кредит, постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила, поради необжалването му в тази част, с оглед на което е формирана и СПН.

Предмет на настоящото производството са само исковете за дължимост на възнаградителна лихва, наказателна лихва за просрочена главница и разноски по кредита.

По иска за възнаградителна лихва. Същият намира своето правно основание в разпоредбата на чл.430, ал.2 от ТЗ, съобразно която заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.