Решение № 261 от 05.06.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Велико Търново, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгoстинов

Илина Гачева при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20224100500896 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 22.11.2022 година, постановено по гр. дело № 1304 по описа на Великотърновски районен съд за 2022 година, спрямо Община Велико Търново е прието за установено, че дължи на С. Й. М. сумата от 1 616,30 лв., разноски по лечение на безстопанствена котка в периода 06.01.2022 година – 03.02.2022 година, ведно със законната лихва върху посочената сума считано от 30.03.3033 година насетне. В полза на ищцата са присъдени разноски.

Решението е обжалвано от Община Велико Търново с искане за отмяната му вцялост и за постановяване на ново, отхвърлящо предявените искове с присъждане на разноски за две инстанции.

Ответникът по жалбата - С. Й. М. - е изложила доводи за безпорочност на атакуваното решение.

Съдът като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК приема:

По реда на чл. 422 от ГПК са предявени искове с правно основание чл. 61, ал.

1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 16, ал. 2 от Закона за защита на животните.

Ищцовата страна - С. Й. М. - излага в исковата си молба, че на 28.12.2021 1 година в гр. В.Търново на ул."К.Г.М" намерила котка в безпомощно състояние. Отнесла я във ветеринарна клиника, заплатила разходите по лечение на животното. Като се позовава на произтичащо от закона задължение на Общините да се грижат за безстопанствени животни, по реда на настоящото производство претендира да се приеме за установено, че ответникът дължи разходите по лечението в размер на 1 616,30 лв., законна лихва и разноски.

Ответната страна - Община Велико Търново - оспорва иска с възражения, че котката не е безстопанствена, а ищцата не е уведомила специализираната администрация, както повелява чл. 16 от Закона за защита на животните.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК приема фактическата обстановка и правните изводи на първостепенния съд, залегнали в мотивите на атакуваното решение. По реда на чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Изложената фактическа обстановка, от съда възприета за безспорна, налага извод за доказаност и основателност на предявения иск. Следва да бъде уважен, според заявеното със законните от това последици – лихва и разноски.

Доводите на ответника-въззивник са неоснователни.

Ищецът няма задължение да доказва, че котката няма собственик. Че животното си има стопанин следва да установи самият жалбоподател, защото така би била опровергана твърдяната по исковата молба пасивна материалноправна легитимация на Общината – чл. 154 от ГПК.

Дали и как ищцата е уведомила компетентните органи за намереното животно е без значение. Решаващо за казуса е обстоятелството, че законът – чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 40б от Закона за защита на животните - е натоварил Общината с грижите за бездомните животни, че тази грижа е осъществена от ищцата, била е наложителна, осъществена е с грижа на добрия стопанин и са направени разходи – чл. 61, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И:

РЕШИ:

Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 22.11.2022 година, постановено по гр. дело № 1304 по описа на Великотърновски районен съд за 2022 година.

Решението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3