Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 43 от 22.05.2023, Районен съд - Айтос

Съд
Районен съд - Айтос
Дело
Частно наказателно дело 194/2023
Вид
Определение № 43
Подписан
22.05.2023
В сила
22.05.2023
Състав
ИВАЙЛО КРАСИМИРОВ КЪНЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. Айтос, 22.05.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Частно наказателно дело № 20232110200194 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.244, ал. 5 НПК.

Образувано е по жалба на Д. М. Д., ЕГН **********, против Постановление на РП от 05.05.2023г., с което е било спряно ДП № 237 ЗМ-20/22 г. по описа на РУ МВР-Айтос, образувано за престъпление по чл.129, ал. 2 вр. ал. 1 НК. В жалбата се правят оплаквания, че атакуваното постановление е неправилно и незаконосъобразно, считайки, че деянието било осъществено срещу него по хулигански подбуди.

ДП е образувано на 05.02.22 г. за това, че на 05.02.2022 г., по път 773, в района на 80ти км., причинил на Д. М. Д. от гр.Айтос, средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на носа – престъпление по чл.129, ал. 2 вр. ал. 1 НК. С обжалваното постановление прокурорът е спрял НП на осн. чл.244, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 НПК, като в мотивите е приел, че в хода на ДП били извършени множество действия по разследване, както и че са налице данни за деяния, покриващи съставите на престъпления по чл.130, ал.1 НК и чл. 216, ал.4 НК, преследвани по тъжба на пострадалия (на осн. чл.161, ал.1 НК и чл.

218в, т.1 НК).

Жалбата е подадена в рамките на срока по чл.244, ал.5 НПК, от лице, имащо право да обжалва, явяваща се поради това допустима, но неоснователна поради следното. Съдът констатира, че представителят на държавното обвинение е представил обстойна, последователна и коректна интерпретация на установената фактическа обстановка, на база събраните гласни и писмени доказателства. В ДП са били разпитани като свидетели множество лица, сред които релевантни обстоятелства установяват пострадалият Д.Д., П.К.

(за когото се сочи, че е причинил л.т.п.), както и П.Н. и Т.Т. - очевидци. Установява се, че на посочената дата пострадалият и П.К. се видели на път 773, в района на 80-ти км., преди с.С., ***, като двамата се скарали и си нанесли взаимно удари един на друг, при които пострадалият получил твърдените телесни увреждания. Установява се наличието на предходни отношения между посочените лица /същите дългогодишно се познават, като свид.П.Н. е дал показания, че лицата за водили тел.разговор за наркотици непосредствено преди това, както и че Д.Д. и П.К. са имали едновременно интимни отношения със свид.Т.Т./. Липсват какви да е доказателства, от които може да се направи извод за причинена л.т.п. по хулигански подбуди. Според настоящия състав инцидентът е възникнал в резултат на предшестващи конфликтни отношения между лицата и личен мотив.

Хулиганските подбуди целят с деянието по чл.131, ал.1, т.12 НК грубо нарушаване на обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото, а такива доказателства 1 по делото не са налице. Нанасянето на л.т.п. (за каквато има данни в случая, вкл. с оглед заключението на СМЕ) е повлияно от наличие на личен мотив у П.К., обуславящо извод, че не са налице хулигански подбуди, т.е. не е налице квалифициращ признак на деянието.

Доколкото не е налице извършено престъпление от общ характер по чл.131, ал.1, т.12 НК (данните сочат на такова по чл.130, ал.1 НК), правилно РП е спрял наказателното производство на осн. чл.244, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 НПК. От друга страна, по делото са налице данни и за престъпление по чл. 216, ал. 4 НК, извършено на посочените по-горе дата и място, т.к. противозаконно било повредено чуждо (собственост на свид.Д.Д.) имущество, с обща стойност на причинените имуществени щети от 175 лв., поради което случаят следва да се квалифицира като "маловажен" по см. на чл. 93, т. 9 НК предвид размера на щетата /при МРЗ за страната към 5.2.22 г. от 650лв./. Деянието се квалифицира по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 НК и на осн. чл. 218в, т. 1 НК се преследва по тъжба на пострадалия.

В заключение - действията по преследването между водачите на двата автомобила, причинените щети на автомобила на свид.Д.Д. и нанесените удари спрямо пострадалия са извършени при възникване и протичане на конфликта между лицата и са в израз на влошени отношения между пострадалия и П.К., а не са извършени с цел демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените от закона правила, които закрилят добрите нрави. Липсват хулигански мотиви, доколкото е налице личен мотив между страните от конфликта, като извършеното деяние по вредите по ощетения автомобил е възможно да се тълкува като престъпление от частен характер по чл. 216, ал. 4 НК.

Предвид гореизложеното и на осн. чл. 244, ал. 5 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на РП от 05.05.2023г., с което е било спряно ДП № 237 ЗМ-20/22 г. по описа на РУ МВР-Айтос, за престъпление по чл.129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

Определението е окончателно (чл. 244, ал.5, изр.2 НПК).

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

2