Определение № 151 от 02.02.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 151 гр. Стара Загора, 02.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20245500500036 по описа за 2024 година Производството е образувано по частната жалба на „Б.Д.“ АД против разпореждане № 7588 от 15.12.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 4770/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника С. С. Р..

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното разпореждане, поради което го обжалва в срока, като незаконосъобразно.

Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е уговарян краен падеж в представения договор, тъй като същият бил безсрочен. Банката не била твърдяла предсрочна изискуемост и затова не е представила доказателства в тази насока. Твърди, че претендира цялата главница на основание настъпил падеж на вземането по договора поради изтичане на срока му, който съгласно чл.85, ал.1 от ОУ съвпадал със срока на валидност на издадената карта. Излага подробни съображения в подкрепа на оплакванията си и иска съдът да постанови определение, с което да отмени обжалваното разпореждане.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство.

Частно гражданско дело № 4770/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд е образувано по заявление на „Б.Д.“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за 972,12 лв. главница от задължение по договор за потребителски револвиращ кредит.;

290,25 лв. договорна лихва от 20.02.2021 г. до 10.06.2022 г.; 162,08 лв. за обезщетение за забава от 11.06.2022 г. до 23.11.2023 г. и 96,40 лв. заемни 1 такси.

Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението. Приел е, че представеното извлечение от счетоводните книги на заявителя представлява документ по чл.417, т.2 ГПК, но той не удостоверява подлежащи на изпълнение вземания срещу длъжника, защото изискуемостта на кредита не е настъпила на 11.06.2022 г., защото краен падеж не бил уговарян въобще, а договорът е безсрочен. Позовавайки се на т.18 от мотивите на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК, районният съд е приел, че в случая няма данни заявителят да е уведомявал длъжника за волеизявлението си да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Въззивният съд намира разпореждането за неправилно.

Вярно е, че в ТР № 4/2014 г., т.18 ОСГТК на ВКС приема, че предсрочната изискуемост на банков кредит настъпва само при получаване от длъжника – кредитополучател на волеизявление на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, и съответно не поражда действие, ако това й волеизявление не е достигнало до него, дори и в случаите на постигната в договора предварителна уговорка, че при неплащане в срок на определен брой вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без същата да уведомява длъжника за това. Тази хипотеза обаче в случая не е приложима, тъй като е настъпил крайният падеж на кредита. При издаването на заповед за незабавно изпълнение въз основа на посочените в чл.417 ГПК документи съдът проверява наличието на предвидените в чл.411, ал.2, т.2-5 ГПК предпоставки. В случая тези предпоставки са налице. Вземанията на банката по процесния договор са изискуеми съгласно чл.85, ал.1, изр. първо от ОУ, според който договорът се сключва със срок на действие, т.е. той не е безсрочен. Този срок съвпада със срока на валидност на картата. Очевидно е, според твърденията и от извлечението от счетоводните книги, че банката се е възползвала от чл.86 от ОУ и не е издала нова карта, поради което няма как да се приеме, че договорът е подновен за нов срок и не е настъпил крайният падеж. В това производство други документи, освен предвидените в чл. 410, ал.3 ГПК и документът, който произтича вземането, не се изискват.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е основателна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение, ако са налице останалите предпоставки, предвидени в нормата на чл.411, ал.2 ГПК.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 7588 от 15.12.2023 г., постановено по ч.гр.д.

№ 4770/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд, като вместо него 2

ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на „Б.Д.“ АД, гр.С. по чл.417 ГПК срещу С. С. Р. от гр. С.З., ако са налице предпоставки, предвидени в нормата на чл.411, ал.2 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3