Определение № 5341 от 06.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 475/2025
- Вид
- Определение № 5341
- Подписан
- 06.02.2026
- В сила
- 06.02.2026
- Състав
- Антоанета Георгиева Ивчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 и сл. · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5341 гр. София, 06.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110100475 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва:
300 лева, равняваща се на 153,79 евро, представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 111657 от 03.02.2021 г., ведно със законната лихва от 21.02.2022 г. до окончателното плащане, 27 лева, равняваща се на 13,80 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 03.03.2021 г. 03.05.2021 г., и 37,36 лева, равняваща се на 19,10 евро, представляваща мораторна лихва за периода 04.03.2021 г. – 21.02.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8815/2022 г. по описа на СРС, 74 – ти състав.
Ищецът „Кредит инс” АД твърди, че с посочения договор е предоставил на ответника С. С. С. заем в размер на 300 лева в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като заемополучателят се е задължил да го върне на три равни месечни вноски със следните падежи: 03.03.2021 г., 03.04.2021 г. и 03.05.2021 г. Поддържа, че договорът е сключен от разстояние след отправено от ответника искане чрез попълване на формуляр на интернет страницата на дружеството, както и след предоставен от кредитора електронен формат на договора от разстояние, одобрен и подписани от потребителя с избирането на изпратения на електронната му поща линк за потвърждение. Твърди, че е превел отпуснатата сума на ответника чрез EasyPay, като понастоящем заемът не е върнат. По изложените съображения отправя искане да бъде признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми.
Претендира направените в настоящото и в заповедното производство разноски.
Ответникът С. С. С., чрез назначения му по делото особен представител – адв. К.
М., е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковите претенции.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по искове с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на следните обстоятелства: 1/ наличие на валиден Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 111657 от 03.02.2021 г., сключен между страните, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР – предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора; 2/ че 1 е изпълнил точно задълженията си по договора, в т.ч. да предостави на ответника уговорената заемна сума, при което за последния е възникнало задължение за връщане на усвоеното, ведно с възнаградителна лихва; 3/ настъпване на изискуемостта на вземанията; 4/ поставяне на ответника в забава; 5/ размера на претендираните суми.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК и с оглед разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. №1/2020 г. съдът следва да укаже на страните, че следи служебно за нищожност на договорите, от които се твърди да произтичат процесните вземания поради противоречие на същите с императивни норми на закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави, както и за наличието на неравноправни клаузи, доколкото договорът е сключен с потребител, както и че ищецът има възможност да представи доказателства, от които да е видно, че клаузите от договора са индивидуално договорени.
По доказателствените искания на страните:
Ищецът е представил с исковата молба документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Следва да се приложи по делото ч.гр.дело № 8815/2022 г. по описа на СРС, 74-ти състав.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проект на доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че заявените с исковата молба суми в лева са служебно превалутирани в евро, съгласно чл. 11 и сл. от Закона за въвеждане на еврото в Република България.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът след служебно за нищожност на договорите, от които се твърди да произтичат процесните вземания поради противоречие на същие с императивни норми на закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави, както и за наличието на неравноправни клаузи, доколкото договорът е сключен с потребител, както и че ищецът има възможност да представи доказателства, от които да е видно, че клаузите от договора са индивидуално договорени.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.03.2026 г. oт 09:50 часа, за когато да се призоват страните.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 8815/2022 г. по описа на СРС, 74-ти 2 състав.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146 , вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3