Решение № 3821 от 17.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3821 гр. София, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20241100504147 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца „Софийска вода“ АД срещу решение № 1265 от 23.01.2024 г., постановено по гр. дело № 50533/2022 г. по описа на СРС, 58 състав, с което са отхвърлени предявените срещу И. Е. А. положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 2601,97 лв., представляваща неизплатена сума за водоснабдяване на имот с клиентски номер 1005072945 в периода от 06.03.2012 г. до 05.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 17.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 940,44 лв., лихва за забава върху главницата за периода 06.04.2012 г. – 05.03.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 34564/2021 г. по описа на СРС, 58 състав.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е оставил без уважение направените от ищеца доказателствени искания, като по този начин го е лишил от възможността да докаже исковите си претенции и е достигнал до погрешни фактически изводи. Въззивникът 1 поддържа, че с отговора на исковата молба ответницата е признала факта, че е потребител на ВиК услуги в имота и не е оспорила претендираното количество ВиК услуги, поради което, отхвърляйки претенциите, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове в цялост.

Въззиваемата И. Е. А. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е частично неправилно, поради следните съображения:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, както и че в процесния период ищецът е доставял В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр.

София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи 2 условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния период приложение намират ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР от 17.07.2006 г. и влезли в сила на 01.09.2006 г., както и последващите ОУ, действащи и към настоящия момент, одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016 г. и влезли в сила на 28.08.2016 г.

С отговора на исковата молба И. Е. А. изрично е признала качеството си на потребител на предоставените в процесното жилище услуги от ищеца, като заявява, че е титуляр на абонатния номер, не оспорва, че е потребявала ВиК услуги в апартамента, поради което моли да не се допускат доказателства в тази насока. Следователно, по делото е безспорно обстоятелството, че ответницата е била потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в процесния имот през целия отчетен период, като между страните е съществувало облигационно правоотношение по неформален договор за продажба на ВиК услуги при общи условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ОУ, във връзка с чл. 23 ОУ от 2006 г., респ. чл. 32, ал.

2 във връзка с чл. 25 от ОУ от 2016 г., доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води в сгради – етажна собственост се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, като същото се разпределя въз основа на отчет на общия водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора, и отчетите по индивидуалните водомери, с включени всички разходи и загуби на вода в сградната и вътрешната водопроводна инсталация. Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 21, ал. 4 ОУ от 2006 г., респ. чл.

23, ал. 4 от ОУ от 2016 г.), като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ от 2006 г., респ. чл. 24, ал. 1 от ОУ от 2016 г., регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното количество изразходвана питейна вода. В случаите, когато водопроводната инсталация е проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат монтирани, разпределението на изразходваното количество питейна вода се извършва съобразно броя на обитателите в жилищата, като при липса на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както следва – по 6 куб.м. при топлофицирано жилище и по 5 куб.м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател (чл. 25, ал. 4 и ал. 8, т. 1 от ОУ от 2016 г.).

По делото се установява спазване на описаната процедура за разпределение на количеството 3 доставени В и К услуги в процесния имот. От приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ е видно, че процесният имот е водоснабден (намира се в жилищна сграда, която е в експлоатация, в жилищен комплекс с изградена водопроводна и канализационна мрежа), като вещото лице е извършило проверка на издадените фактури и изготвените документи за отчет (карнети и електронни отчети – извлечение от информационната система на „Софийска вода“ АД) и констатира, че доставяните до апартамента В и К услуги за исковия период са изчислявани въз основа на отчет на монтираните в жилището годни водомери. От подробните данни в заключението (таблица № 1) се установява, че до м. март 2016 г. са извършвани периодични реални отчети на уредите в имота, а след това до края на процесния период начислените суми са прогнозни, на база предишни реални отчети, в съответствие с утвърдените от КЕВР цени. В открито съдебно заседание експертът изяснява, че отчитането през процесните периоди е било изцяло на база годни водомери в жилището, като липсата на реален отчет в месеците след м. март 2016 г. се дължи на непредоставен достъп до обекта, съобразно отразеното в информационната система на оператора.

Ответницата не оспорва констатациите и изводите на вещото лице, поради което при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал настоящият съдебен състав намира за установено, че в полза на ищеца са възникнали изискуеми вземания за стойността на потребени В и К услуги през процесния период, изчислени коректно на база показанията на монтираните изправни водомери в имота за периода 06.03.2012 г. – 05.03.2021 г. Във връзка с възраженията на въззивницата в настоящото производство съдът намира за необходимо да отбележи, че в срока по чл. 131 ГПК пред първоинстанционния съд ответницата не е оспорила претендираното количество потребени ВиК услуги, нито редовността на извършваните отчети. В отговора на исковата молба е извършено признание на качеството потребител на ВиК услуги, изложени са неотносими твърдения относно предходно заповедно производство между страните, завършило с обезсилване на заповедта за изпълнение (което не формира сила на пресъдено нещо по релевантни факти в процеса), както и относно неуспешни опити на ответницата да постигне извънсъдебно споразумение с ищеца, което я е поставило в невъзможност да плаща текущите си задължения. Наведено е възражение за изтекла погасителна давност, което ищцовото дружество не е съобразило извън процеса и това е довело до задлъжняване на ответницата, като в заключение същата е посочила, че не е необходимо да се допуска исканата техническа експертиза, тъй като тя не оспорва, че е потребител, а по отношение на количеството изразходвана вода ищецът разполага с данните от водомерите, които те са отчитали през процесния период.

От изложеното съдържание на отговора на исковата молба е видно, че И. Е. А. е оспорила исковете бланкетно само по размер, като единственото мотивирано възражение касае погасяване на вземанията по давност, но не са изложени каквито и да било конкретни оспорвания срещу начисленото количество ВиК услуги (извън погасения по давност период), нито срещу начина на отчитане на водомерите и процедурата за разпределение на количеството доставени В и К услуги в процесния имот, напротив – ответницата е заявила, 4 че не следва да се допуска експертиза, тъй като количеството изразходвана вода се установява от данните при ищеца относно отчетите на водомерите, които тя не е оспорила и които именно е проверило вещото лице и е обективирало в приетото и неоспорено заключение на СТЕ. Едва в отговора на въззивната жалба и след това в хода на устните състезания пред въззивния съд И. А. за пръв път релевира възражения срещу редовността на отчитането на водомерите и данните от тях, но към този етап от производството тези доводи вече са преклудирани. По силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал.