Решение № 212 от 16.11.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. ХАСКОВО, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ при участието на секретаря РУМЯНА В. Н. в присъствието на прокурора П. Й. Ж. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225600600392 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С Присъда № 260000/29.04.2022 г., постановена по НОХД № 116/2021 г. Районен съд-Димитровград е признал подсъдимия С. Г. С. от гр.********, живеещ в гр.*******, за виновен в това, че в периода от 31.10.2010 година до 0.05.2014 година в гр.Д. при условията на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице – ***** ***** на „******“, гр.******* и *****на „**** ***** ***“, гр.*******, присвоил чужди пари в големи размери, връчени му в това му качество да ги пази и управлява, а именно: сумата от 40 000 лева, собственост на „А. Г. ЕООД, гр.Д. и сумата от 191 932,68 лева, собственост на „А. АД“, гр.Д., като за улеснява му е извършил и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно: престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, като в периода 09.08.2011 г. до 30.12.2013 г. в гр.Д. при условията на продължавано престъпление съзнателно се ползвал пред „А. АД“, гр.Д. от неистински частни документи – фактури с №№ 56/09.08.2011 г., 57/31.08.2011 г., 60/30.09.2011 г., 62/31.10.2011 г., 63/08.12.2011 г., 66/31.01.2012 г., 67/13.02.2012 г.; 68/16.03.2012г.; 69/31.05.2012 г.; 70/27.06.2012 г.; 71/30.07.2012 г.; 72/30.07.2012 г.;

1

74/26.09.2012 г.; 75/31.10.2012 г.; 77/30.11.2012 г.; 78/31.01.2013 г.;

80/28.02.2013 г.; 82/30.03.2013 г.; 83/30.04.2013 г.; 84/30.05.2013 г.;

85/28.06.2013 г.; 86/31.07.2013 г.; 87/30.08.2013 г.; 88/30.09.2013 г.;

89/31.10.2013 г.; 90/29.11.2013 г.; и 91/30.12.2013 г., всички издадени от ЕТ „Б.А. К.“, гр.Д., на които е придаден вид, че изхождат от А. Н. К., за да докаже, че съществува някое правно отношение /извършени услуги от ЕТ „Б.-А. К.“, срещу които „А. АД“ дължи плащане/, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.202 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.316 вр. чл.309 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр.чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода за срок от три години“ и наказание „лишаване от правото да заема държавна или обществена длъжност, свързана с управление на търговски дружества за срок от една година“. На основание чл.66 ал.1 от НК първото от тези две наказание е отложено с изпитателен срок от пет години. В тежест на подсъдимия са възложени направените в хода на досъдебното и съдебното производство деловодни разноски.

Недоволен от присъдата е защитникът на подсъдимия С., който я атакува с доводи за неправилност. В жалбата си той акцентира върху оценъчната дейност на съда, като поддържа, че окончателните заключения, до които тя е довела, се дължат на превратното тълкуване на свидетелските показания и цялостното пренебрегване на дадените от подсъдимия обяснения, към които съдът подходил индиферентно, без за забележи тяхната последователност относно издадените от двете търговски дружества разходникасови ордери и съставените годишни финансови и счетоводни отчети, приемани от Съвета на директорите и Общото събрание. Категорични били и доказателствата, твърди още защитникът, относно сумата от 40 000 лева, която никога не била „броена“ на С. и тъкмо това опровергавало извода за нейното присвояване. Разгърнати в детайли, тези доводи се поддържат и в хода на съдебните прения, с което се обосновава и първоначално заявеното искане – присъдата да бъде отменена изцяло, а подсъдимият признат за невиновен.

Против присъдата е постъпил и протест от прокурора при Районна прокуратура-Хасково. В него оплакванията касаят размера на наложените наказания, които се намират за занижени и неспособни да постигнат преследваните от закона цели. В тази връзка се твърди, че значителният размер на присвоената сума – 231 932,60 лева, представляващ 682 минимални работни заплати към момента на извършване на деянието, следва да окаже сериозно влияние при индивидуализацията на наказателната отговорност, а въпреки чистото съдебно минало на подсъдимия, наказанието следвало да бъде изтърпяно ефективно, тъй като дейността илюстрирала упоритост, проявена 2 била в рамките на няколко години, осъществена била чрез използването на неистински документи, т.е. тежестта на престъплението не предполагала нито наказание в предвидения от закона минимум, нито възможност за превъзпитание чрез отлагане на неговото изпълнение. Затова искането на прокурора е присъдата да бъде изменена, като наказанието лишаване от свобода бъде увеличено по размер и изтърпяно ефективно. Предлага се също завишаване на размера на кумулативното по-леко наказание „лишаване от права“.

Защитникът оспорва протеста с аналогични на поддържаните в жалбата и при пренията доводи.

Подсъдимият поддържа жалбата на своя защитник и оспорва протеста на прокурора. Макар в по-голямата си част изолирано от зададената в обвинителния акт фактическа рамка, представено в синтезиран вид, подробното изложение на С. в хода на пренията се състои в цялостно отхвърляне на приетите от първоинстационния съд факти при последователно заета позиция за тяхната недоказаност, поради преднамереност на уличаващите свидетелски показания и еднопосочност на противостоящите им други доказателства, найвече писмени, неразкриващи неправомерно отклоняване в своя ползва на дружествените средства. Искането на подсъдимия е първоинстанционната присъда да бъде отменена и постановена друга, с която да бъде признат за невиновен.

Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково намира жалбата за неоснователна, а протеста не поддържа. Намира атакуваната присъда за правилна, съответстваща на доказателствената съвкупност и на приложимия закон. Становището на прокурора е, че инкриминираните факти са били доказани в изискуемата от закона безспорност, като оценъчната дейност на съда не страдала от заявените в жалбата пороци и в частност не почивала върху превратно или неточно тълкуване на доказателствените източници. Относно наказанието позицията на прокурора е, че то е отмерено справедливо и в съответствие с всички установени по делото факти, имащи отношение към него. С тези аргументи, подробно представени в хода на съдебните прения, се обосновава искането съдебният акт да бъде потвърден.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и, констатира следното :

Съдебното производство, развило се пред Районен съдДимитровград, е второ по ред, след като с Решение № 260030/02.03.2021 г. по ВНОХД № 501/2020 г. Окръжен съд-Хасково е отменил постановената по 3

НОХД № 354/2019 г. присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Повторно проведеното съдебно следствие е протекло по особените правила на глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.1 от тях, тъй като подсъдимият и защитникът са дали съгласие да не бъдат разпитвани част от свидетелите, както и вещото лице-графолог, а при постановяването на присъдата да бъде ползвано съдържанието на съответните протоколи за техния разпит, както и експертното заключение, дадено в хода на досъдебното производство. След констатацията на съда, че приложените в предварителния стадий способи са били съответстващи на процесуалните норми и последвалото одобрение на изразеното от страните съгласие, съдът е изслушал само тези свидетели и експерти, за които защитата е претендирала непосредственост. И макар специалните правила на горепосочения ред да са били спазени и съществени нарушения в тяхното приложение да не се откриват, то въззивният съд прецени, че разкрИ.ето на обективната истина е изисквало допълнителни, извън заявените от подсъдимия и защитника, процесуални усилия, неоказващи се в конфронтация с избраната от защитата процедура, още по-малко с принципите в чл.13, чл.14 и чл.107 ал.1 от НПК, гарантиращи онази всестранността и пълнота на доказателствената дейност, която да позволи постановяването на законосъобразен съдебен акт. Ето защо, в хода на проведеното и пред въззивния съд съдебно следствие бяха непосредствено изслушани свидетелите Д. К. В., К. Н. Г. и И. П. Р., а до повторен разпит се допуснаха свидетелите Г. Т. Г., Я. И. Н. и Д. М. П.. Приобщени бяха и служебно изискани документи /представени от свидетелката П. заверени от нея копия от договори и разходни касови ордери, както и изпратени с молба от свидетеля К. Г. заверени копия от счетоводни материали/. А всички събрани по делото доказателства установяват следното:

Търговското дружество с наименование „А. АД“, гр.Д. е учредено през 1991 г. и е вписано в търговския регистър при Окръжен съд-Хасково по силата на Решение по ф.д. № 66/91 г., като с Решение от 20.05.2002 г. по същото дело е бил обявен изборът на подсъдимия С. Г. С. като негов ****** ******** и ******* в Съвета на директорите на неговия член „Т. и к. Х. АД“, гр.С. Функциите на подсъдимия като ******* ******му били възлагани с договор, какъвто бил сключен и на 24.04.2009 г. между него, от една страна, и **** на **** на *****- свидетеля К. Г., от друга. По силата на този договор С. бил натоварен със стопанисването и управлението на дружеството, както и с неговото представителство. На подсъдимия било възложено управлението и на учреденото на 01.07.1999 г. дружество „А. Г. ЕООД“, гр.Д. (първоначално дружество с ограничена отговорност, преобразувано впоследствие в ЕООД), като той бил избран за негов управител, а това било вписано в търговския 4 регистър с Решение № 553/06.03.2007 г. по ф.д. № 136/99 г. по описа на Окръжен съд-Хасково. Подсъдимият управлявал и представлявал това дружество до 17.06.2014 година, когато било взето решението за неговото прекратяване и обявяване в ликвидация, а за негов ликвидатор бил избран свидетелят К. Г. (горепосочените сведения са набавени след справка в ТРРЮЛНЦ). Дружеството „А. Г. ЕООД“ било дъщерно на „А. АД“, като второто било притежател на капитала на първото. В периода 2010-2014 година длъжността „***** *******“ в „А. АД“ била заета от свидетелката Г. Г., а длъжността „***** *****“ – от свидетелката Я. Н..

През 2008 година, а и неустановен по делото период преди това, подсъдимият С. получавал пари от касата на „А. АД“, което било удостоверявано със съставени от касиера Н. РКО-и, които нито се отразявали в касовата книга, нито се осчетоводявали, а служели единствено като разписка, илюстрираща получената от С. сума, която той не връщал. Към месец март на 2008 година тази сума надхвърлила 40 000 лева /л.153-154 НОХД № 354/2019 г./. За да прикрие част от взетите и невърнати в касата на дружеството пари, на 17.03.2008 г. подсъдимият наредил на свидетелката Г. да състави РКО, в който да опише предоставянето на заем в размер на 40 000 лева на притежаваното от „А. АД“ дружество с наименование „А. Г. ЕООД“. Свидетелката Г. изпълнила нареждането и съставила РКО № 159/17.03.2008 г. Ордерът бил подписан от нея, касиера Н. /която според записаното броила сумата/, както и от подсъдимия - в раздели „ръководител“ и „получил сумата“. Ордерът не бил контиран, т.е. върху него не била отбелязана счетоводната сметка, към която предоставената на дъщерното дружество сума следвало да бъде отнесена в счетоводните регистри на „А. АД“. Документът бил описан в касовата книга на това дружество за 2008 г. /част от веществените доказателства по делото/, в която извършеният разход бил отразен като „заем за А. Г.“. Ордерът намерил място и в счетоводните регистри както на „А. АД“, така и на „А. Г. ЕООД“, а впоследствие отнесен към Отчета на паричните потоци на дружествотозаемополучател и неговия баланс за периода 01.01.2008-31.12.2008 г. /ВД/, макар приходен касов ордер, удостоверяващ постъпването на парите в касата на това предприятие да не бил издаден. Такъв ордер бил съставен едва след извършената през 2014 година финансова проверка от представители на „ТК Х.