Решение № 5450 от 13.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5450 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.ена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Ю. Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100512757 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 19065/22.10.2024 г., постановено по гр. дело № 3105/2024 г. по описа на СРС, 31 състав, е отхвърлен предявеният от „Сикрет Шипинг Зоун България“ ЕООД, ЕИК 202129273 срещу К. Р. Н., ЕГН **********, Ю. К. Н., ЕГН **********, К. П. Н., ЕГН ********** и Т. П. Н., ЕГН ********** положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че считано от 06.07.2012 г. ищецът е собственик на основание добросъвестно давностно владение на сграда с идентификатор *** – гараж със складово помещение, със застроена площ от 22 кв. м., брой етажи – 1, находящ се в имот с идентификатор *** в гр. София, ул. ****, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответницата К. П. Н. сумата от 1 300 лева, представляваща разноски по делото.

Срещу решението в законоустановения срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба с вх. № 398954/08.12.2024 г. от ищеца „Сикрет Шипинг Зоун България“ ЕООД с развити оплаквания за неговата неправилност поради извършен погрешен анализ от първоинстанционния съд на събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б. и С., които са счетени за противоречиви и без достатъчна конкретика по отношение на ползването на имота от ищцовото дружество. Твърди се, че същите не са били обсъдени в цялост и в съответствие със спецификата на делото, а именно: че се касае за владение и своене от името на юридическо лице чрез неговия управител. Посочва се още, че макар и 1 непрецизни от юридическа гледна точка, показанията на свидетелите Б. и С. обосновават извод, че гаражът е ползван от дружеството, отворен е от предишния му управител и вътре в него е установено наличието на фирмени книжа и автомобил. Оспорва се наличието на противопоставяне от ответниците, в чийто имот се намира гаражът, тъй като приложение намира установена с чл. 69 ЗС презумция, която е останала необорена от тях. По изложените съображения се отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна К. П. Н. (в лично качество и като наследник на починалата в хода на процеса първоначална ответница К. Р. Н.), с който я оспорва. Заявява, че по делото не е доказано осъществяването на владение на процесния гараж за период от поне 10 години, считайки, че въз основа на свидетелските показания следва да се направят съответните изводи относно осъществяването на определени факти и обстоятелства, а не страната да тълкува волята на свидетелите, замествайки казаното от тях. Посочва, че показанията на свидетеля Б. не са годни да установят ползване на процесния имот от ищцовото дружество за периода преди 2021 г., тъй като в тази част същите се основават на предположения, доколкото той е посещавал гаража едва след като брат му А. Б. е станал негов управител, като същото се отнася и за показанията на свидетеля С., който също свидетелства за факти, осъществили се след 2021 г. В допълнение се посочва, че по делото не само не е доказано владение на процесния гараж за целия 10-годишен срок, но също така и явно манифестирана воля в тази насока пред него или трети лица, поради което придобиването му по давност е останало недоказано. Допълва, че неизяснен е останал въпросът относно ползването на процесния гараж по предназначение чрез съхраняването в него на автомобил, за който не е доказано да е бил притежание на ищцовото дружество, а освен това съхранението на документи в него също не е израз на външно изявено пред трети лица намерение за своене. Допълва още, че многократно е сезирала компетентните органи за осъществено незаконно строителство в имота, след което са предприети необходимите действия и е стартирала процедура по установяване на незаконен строеж, както и за премахването му, като тези събития са се осъществили значителен период от време преди изтичане на твърдяния 10-годишен срок, което е допълнително основание да се приеме, че осъщественото от ищцовото дружество владение, в случай, че такова е било налице, не е било спокойно, явно и безспорно. По изложените съображения се отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди. Претендира и разноски.

Въззиваемите страни Т. П. Н. ( в лично качество и като наследник на починалата в хода на процеса първоначална ответница К. Р. Н.) и Ю. К. Н. не са подали отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността на същото, настоящият въззивен състав намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран и се произнесъл по установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на описания в исковата молба гараж, при изложени в обстоятелствената част на същата твърдения за осъществено в периода от 06.07.2012 г. до датата на подаване на исковата молба владение, т. е. на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

В случая с оглед твърденията и възраженията на страните в рамките на първоинстанционното производство и заявените от тях оплаквания пред въззивната инстанция безспорно е между страните, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 36, том I, рег. № 1226, нот. дело № 34/06.07.2012 г. ищецът „Сикрет Шипинг Зоун България“ ЕООД е придобил собствеността върху дворно място с идентификатор ***, с адрес: гр. София, р-н „Витоша“, ул. ****, с площ от 536 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи: ***, *** и ***, с номер по предходен план: 757, кв. 21, парцел XVII-757, 1042, съгласно кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, а съгласно доказателствен нотариален акт УПИ ХVII-757, 1042 от кв. 21, местност в. з.

„Симеоново-Драгалевци – II част“, с площ от 660 лв., при съседи: улица, УПИ Х-758, УПИ II-756, 1042 и I-урегулиран поземлен имот 755 от същия квартал, заедно с двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, съгласно скица на сграда № 30921/15.05.2012 г. на СГКК – гр. София, с адрес: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Зографи Молерови“, построена в дворно място с идентификатор ***, със застроена площ по скица от 101 кв. м., брой етажи: два, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и съгласно одобрен архитектурен проект със застроена площ от 95 кв. м. и разгърната застроена площ от 290 кв. м., състояща се от: сутерен, първи и втори етаж, два санитарни възела и два балкона.

Не се спори също така, че в съседство на посочения имот се намира собственият на 3 ответниците поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр. София, р-н „Витоша“, ул. ****, с площ от 858 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 758, кв. 21, парцел: X, при съседи:

***, ***, ***, ***, *** и

***, в който е разположен процесният имот, представляващ имот с идентификатор ***, с адрес: гр. София, р-н „Витоша“, ул. ****, със застроена площ: 22 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма, с предназначение: гараж, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК – гр. София.

Установено е по делото също така въз основа на изслушаното и прието в рамките на първоинстанционното производство без оспорване от страните заключение по СТЕ, че спорният обект – гараж с идентификатор ***, с адрес: гр. София, р-н „Витоша“, находящ се на ул. ****, е масивно изграден с тухлени зидове, които започват непосредствено до изградената с каменна зидария ограда и е непосредствено разположен до съседния обект - гараж с идентификатор ***. Въз основа на впечатленията си, придобити при огледа на място, експертът е отразил характеристиките на обекта, посочвайки, че гаражът е двуетажен, като в частта, разположена под нивото на терена се използва за склад, а в надземната част е разположен самият гараж, върху чиито стени е положена варова мазилка (бяла), а тавана и част от стените са облицовани с дървена ламперия. Вратата на гаража експертът е описал като масивна, а покривът е изграден от керемиди, като към момента на огледа е установил наличието на паркиран в него автомобил.

След направена проверка в архива на Столична община, р-н „Витоша“, експертизата е установила липсата на издадено разрешение за строеж за сграда – гараж с идентификатор ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, УПИ Х798, кв. 21, местност „Симеоново-Драгалевци – II част“ по плана на гр. София, въз основа на което е направен извод, че процесният гараж представлява „незаконен строеж“ по смисъла на ЗУТ.

Ето защо, предвид така установените данни, спорен по делото включително и на етапа на въззивното производство се явява въпросът налице ли са предпоставките за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание – придобивна давност.

Принципът е, че страната, която се позовава на последиците на давността, следва да установи - пълно и главно, че е упражнявала владение върху спорния имот, непрекъснато, необезпокоявано и явно, с намерение да го свои в период повече от предвидените в чл. 79 ЗС срокове преди предявяване на иска, което намерение е противопоставено на ответника. В този смисъл са разясненията, дадени с т. 2 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС, с които се приема, че фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал.

1 ЗС, включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. Обективният елемент на владението 4 изисква фактическо упражняване на такива действия, които съответстват по съдържание на правото на собственост, а относно намерението за своене е установена законовата оборима презумция на чл. 69 ЗС, според която владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, като същата размества доказателствената тежест, така че страната, която я оспорва, трябва да я обори. Наред с това, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т. н. Като краен извод ВКС приема, че като елемент от придобивната давност владението трябва да е спокойно (да не е установено по насилствен начин), да се демонстрира явно (да не е установено по скрит начин и да не се упражнява тайно, по начин, който не разкрива ясно намерение на владелеца да държи вещта като своя, а така, че всеки заинтересуван да може да научи за нея) и несъмнително, да се осъществява постоянно (да няма инцидентен характер) и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта.