Решение № 1618 от 05.08.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 6761/2023
- Вид
- Решение № 1618
- Подписан
- 05.08.2024
- В сила
- 05.08.2024
- Състав
- КАЛИН СТЕФАНОВ КУНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1618 гр. Бургас, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20232120106761 по описа за 2023 година
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86, ал.1 и чл.99, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25 – офис-сграда “Лабиринт”, ет.2, офис 4, против М. З. З., ЕГН: **********, гр.Б..
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 5217/2023г. на РС Бургас. По него е била издадена такава за сумата 2 206.08 лв., представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № **, сключен на 31.05.2021г. с “Кредисимо“ ЕАД, и платена на последното от “Ай Тръст” ЕООД – като поръчител по Договор за поръчителство във връзка със сключения с кредитополучателя Договор за предоставяне на поръчителство – двата от същата дата, вземанията по който са били прехвърлени от второто дружество на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /це-сия/ от 01.02.2022г. и Приложение № 1 към него от 09.12.2022г., ведно със законната лих-ва, считано от 31.08.2023г. до окончателното плащане; сумата 214.29 лв. – договорна лихва за периода 20.05.2022г. – 20.06.2023г.; сумата 206.42 лв. – обезщетение за забавено плаща-не за времето от 21.05.2022г. до 30.08.2023г., както и за деловодните разноски – 102.54 лв. Твърди също, че след като е получил препис от заповедта ответникът е подал възражение – по реда на чл.414 от ГПК. Иска от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на З., че му дължи горните суми. Претендира разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията, е бил редовно връчен на ответника, с указание да подаде писмен отговор – в едномесечен срок от получаването.
В определения срок такъв не е постъпил по делото.
З. е бил редовно призован за първото съдебно заседание, но не се е явил и не е изразил становище. Не е направил и искане делото да се гледа в негово отсъствие.
С молба от 29.04.2024г. пълномощникът на ищеца е направил искане по чл.238, ал.1 от ГПК – за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
1
Съдът го е уважил, тъй като са налице предпоставките за това.
На първо място – ответникът, в предоставения по чл.131 от ГПК срок за отговор на исковата молба, не е представил такъв. Не се е явил или изпратил представител в съдебното заседание, за което е бил редовно призован и не е направил искане за разглеждане на дело-то в негово отсъствие.
На второ място, налице е искане от ищцовата страна за постановяване на неприсъствено решение.
На трето място – на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
И на последно място – налице е и предпоставката по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца доказателства, исковете са вероятно основателни.
Ето защо, следва да бъдат уважени, без решението да се мотивира по същество.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното и в настоящото производства разноски, общо 188.24 лв. за ДТ и 150 лв. – юрисконсултски възнаграждения.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. З. З., ЕГН: **********, гр.Б., че същият дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”, ет.2, офис 4, сумата 2 206.08 лв. – главница по Договор за потребителски кредит с № **/31.05.2021г., сключен с “Кредисимо“ ЕАД, и платена на последното от “Ай Тръст” ЕООД – като поръчител по Договор за поръчителство във връзка със сключения с кредитополучателя Договор за предоставяне на поръчителство – двата от същата дата, вземанията по който са били прехвърлени от второто дружество на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01. 02.2022г. и Приложение № 1/09.12.2022г. към него, ведно със законната лихва считано от 31.08.2023г. до окончателното плащане; сумата 214.29 лв. – договорна лихва за периода от 20.05.2022г. до 20.06.2023г., и сумата 206.42 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 21.05.2022г. до 30.08.2023г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – по ч. гр. дело № 5217/2023г. на РС Бургас.
ОСЪЖДА М. З. З. да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД направените в заповедното и настоящото производства разноски – 188.24 лв. за държавни такси, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 150 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Същото следва да се връчи на страните.
Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2