Решение № 61 от 07.03.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. гр.Несебър, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валери Вл. С. при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Валери Вл. С. Гражданско дело №

20212150101352 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

Ищецът Н.А.Б. твърди, че е собственик на самостоятелни обекти с идентификатор ****, идентификатор ***** и идентификатор ***** по КККР по КККР по КККР на гр. С.В. находящи се в етажна собственост – жилищна сграда за сезонно ползване „И.“. Твърди, че на 23.09.2021г. се провело общо събрание на етажната собственост. Излага, че събранието е свикано нередовно – в нарушение на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Сочи, че събранието е било проведено при изначално неизяснен и неправилно определен кворум. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, тъй като протоколът не съдържа място на провеждане на ОС, начин на гласуване на лицата, същност на изявленията на присъстващите. Обръща внимание, че е вписано присъствието на собственици на общо 52,14 % от общите части в сградата, но при гласуване на конкретните решения са цитирани 49,36 % идеални части. Навежда, че е нарушена процедурата по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Твърди, че решението по т. 4 от дневния ред е взето в нарушение на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС. Акцентира върху обстоятелството, че ПИ с идентификатор ***** не е обща част на етажните собственици и управлението му не може да се осъществява от органите на управление на ЕС. По отношение определянето размера на средствата за фонд „Ремонт и обновяване“ сочи наличието на нарушение на чл. 50 от ЗУЕС. Счита, че решението по т. 9 от дневния ред е взето при нарушение на правилата за мнозинство, предвидени в чл. 17, ал. 2, т. 7 и чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника – собствениците от Етажната собственост, представляваща „Жилищна сграда за сезонно обитаване И.“, с идентификатор *****.1., находяща се в гр. С.В. ул. „Ч.“ № *, чрез процесуалния им представител, е подаден отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че събранието е свикано редовно. Навежда се, че данните по таблиците от проведеното ОС съответстват на 1 таблицата за определяне на коефициента за идеални части от площта на парцела и прилежащата площ към отделните имоти. Развиват се съображения в насока, че изискванията по чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС са спазени. Излага се, че разликата между 52,14 % и 49,36 % идеални части се дължи на обстоятелството, че Ф.Л. и Е.В. не са заявили избор при гласуването и не са подписали протокола по съответните точки, по т. 3 от протокола не са гласували още Л. и Р. Т., а по т. 6 от дневния ред – и ищецът Б.. Твърди се, че протоколът е връчен редовно по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Акцентира се върху разпоредбите на чл. 48, ал. 8 и чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС, като се твърди, че не са допуснати нарушения при определяне на разходите и вноските за фонд „Ремонт и обновяване“. Излага се, че липсва нарушение на чл. 17, ал. 2, т. 7 от ЗУЕС, тъй като посочената разпоредба е относима когато дейностите се възлагат на лица, които не са собственици. Твърди се, че случаят не е такъв, тъй като дружеството на което са възложени дейностите притежава право на собственост в процесната сграда. Излага се, че решенията на ОС касаят единствено общите части в сградата и обслужващата тази сграда прилежаща площ, но не и съоръжения, които не са част от имуществото на етажната собственост.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска са атакувани всички решения, взети на 23.09.2021г. от общото събрание на Етажната собственост, представляваща „Жилищна сграда за сезонно обитаване И.“. В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска. В тежест на ответника е да докаже, че събранието е проведено при спазване на изискванията за свикване и провеждане на събранието, на изискванията за кворум и мнозинство, на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, чл. 17, ал. 2, т. 7 и чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, чл. 50 и чл.

51, ал. 1 от ЗУЕС.

По делото се установява, че ищецът е собственик на самостоятелни обекти в сграда (от представените към исковата молба нотариален акт и договор за доброволна делба на л. 5 – л. 14).

Не е спорно, че са взети решения по протокол от 23.09.2021г. (представен на л. 15 – л. 37 от делото, с коригирано съдържание на л. 80 – л. 82 от делото).

Искът е допустим, тъй като събранието е проведено на 23.09.2021г., а делото пред Районен съд Несебър е образувано на 20.10.2021г., т.е. в рамките на срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Ето защо възраженията по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС нямат пряко отношение към настоящия спор, тъй като независимо от това дали протоколът от общото събрание е обявен надлежно, ищецът е спазил срока за обжалване на решенията. Наред с това от ответника са ангажирани доказателства, неоспорени по делото – съобщение и протокол на л. 78 – л. 79, от които е видно, че процедурата по обявяване на протокола от проведеното общо събрание е спазена и на 29.09.2021г. на видно и общодостъпно място е поставено съобщение, че протоколът е изготвен.

Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството , което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о. В светлината на изложеното настоящият 2 съдебен състав счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба. Възраженията на ищеца са следните: 1. Нарушения при свикване на събранието; 2. Нарушения във връзка с кворума от проведеното събрание и гласуването на събранието; 3. Нарушения на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС във връзка с решението по т. 4 от дневния ред; 4. Нарушения на чл. 50 от ЗУЕС във връзка с вноските за фонд „Ремонт и обновяване“; 5. Противоречие на решението по т. 9 от дневния ред с чл. 17, ал.

2, т. 7 и чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС.

По възраженията за нарушения при свикване на събранието:

Видно от покана (на л. 76 от делото) П.П., в качеството си на управител на ЕС - „Жилищна сграда за сезонно обитаване И.“, на основание чл. 12, ал. 6 от ЗУЕС свикал общо събрание на собствениците за 23.09.2021г. от 14:00 часа, което да се проведе в при навеса до басейна в комплкса - при посочен дневен ред. В поканата бил посочен дневен ред. За поставянето се съставил отделен протокол (на л. 77 от делото), подписан от П. и двама свидетели. Видно от протокола поканата била поставена на 15.09.2021г. в 11:30 часа - на видно място – на трите входа на сградата.

Общото събрание е свикано от лице, което има правомощията за това – чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС. Наред с това с оглед вписаното в поканата основание – чл. 12, ал. 6 от ЗУЕС, П. е бил компетентен да свика събранието и в качеството си на собственик. В чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС е предвидено, че общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не покъсно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не порано от 24 часа след поставянето и. Съставената покана отговаря на тези реквизити, като в случая е съставен протокол за поставянето й, подписан от двама свидетели. Липсата на дата и час на поставянето на поканата, които да са отбелязани в нея, не представлява съществено нарушение, тъй като в случай по предвидения в чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС е съставен изричен протокол, подписан от управителя на ЕС и двама свидетели, който не е оспорен от ищеца. Ето защо от протокола се установяват дата и час на поставяне на поканата, които са в унисон с изискването на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС за поставянето не по-късно от 7 дни преди датата на събранието . В поканата са посочени дневният ред на общото събрание, датата, часът и мястото на провеждането му . Съставянето на протокол по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС и подписването му от свидетели, придава (както е заложено и в трайната практика на ВКС) известна доказателствена стойност на тези документи.

Макар да са частни свидетелстващи документи, същите са съставени в рамките на законоустановена процедура (в случая в чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС), поради което удостоверените по този начин факти и обстоятелства имат известна доказателствена сила, която е обвързваща за страните в процеса. Няма пречка при твърдения, че фактите не са се реализирали по посочения в протокола начин, страната да докаже това. В настоящия случай обаче доказателствената стойност на протокола не е оборена в рамките на процеса (като протоколът за залепване на поканата не е и оспорен по делото). Изложеното мотивира съдът да приеме, че не са налице нарушения при свикване на общото събрание, като възраженията в исковата молба се оборват от приложените към отговора на исковата молба протокол и покана.

3

По възраженията з а нарушения във връзка с кворума от проведеното събрание и гласуването на събранието:

На първо място следва да се отбележи, че протоколът е съставен при спазване на чл. 16, ал.

5 от ЗУЕС. Според цитираната норма протоколът съдържа датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата - "за", "против" или "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. В протокола не се съдържа изрично място на провеждане на събранието, но с оглед отразения адрес на сградата и констатираното, че са спазени изискванията на ЗУЕС и като се взе предвид посоченото в поканата място, съдът намира, че мястото се установява от приетите по делото доказателства. Относно начина, по който са гласували участниците на събранието, следва да се има предвид, че от ответника са приложени таблици за гласуването по всички точки от дневния ред – на л. 98 – л. 151 от делото). Вярно е, че в протокола липсва отразяване, че същите са неразделна част от него, но следва да се има предвид, че тези таблици отразяват начина на гласуване и съдържат подпис на лицата. В тях се съдържа и подписът на ищеца (на л. 100 и л. 101 от делото за решението по т. 1 от дневния ред, на л. 106 и л. 107 по т. 2 от дневния ред, на л. 112 и л. 113 по т. 3 от дневния ред, на л. 118 и л. 119 по т. 4 от дневния ред, на л. 124 и л. 125 по т. 5 от дневния ред, на л. 128 и гърба на л. 128 по т. 6 от дневния ред, на л. 135 и л. 136 по т. 7 от дневния ред, на гърба на л. 142 и л. 143 от по т. 8 от дневния ред, на л. 148 и л. 149 по т. 9 от дневния ред).

Ето защо става въпрос за частни свидетелстващи документи, носещи подписа на ищеца и на участниците в събранието, като положеният подпис не е оспорен по делото. Следователно същите имат обвързваща ищеца доказателствена сила и следва да се кредитират от съда. Гласуванията по точките следват изготвения списък на явилите се лица (на л. 92 – л. 97 от делото), който е неразделна част от протокола, както и точките по предварително обявения дневен ред. Ето защо съдът намира, че с тях се доказва кои лица са гласували на събранието, както и начинът на гласуването. В протокола се съдържат и решенията, които са взети по съответните точки, като същият е обявен надлежно и няма данни да е оспорен. В задължителната практика на ВКС, напр.