Решение № 455 от 16.06.2022, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. Кюстендил, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Боянка Д. Янкова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело № 20211520102493 по описа за 2021 година

Делото е образувано по депозирана искова молба на В. М. М. против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.

В исковата молба се сочи, че на 05.06.2021г., около 19.00 часа, в гр. Кюстендил, на кръстовището, образувано от ул. „Александър Димитров“ и ул. „Петър Берон“, водач на лек автомобил марка „Мицубиши Колт“ с ДК№ *****************, при неспазване правилата за движение на „зелен сигнал“ на светофарна уредба, работеща при нормален режим, при завиване наляво от ул. „Петър Берон“ към ул. „Александър Димитров“ (Лукойл), при разрешаващ зелен сигнал на светофара, не пропуснал насрещно движещия се автомобил марка „Мицубиши Спейс Рънър“ с ДК№ *****************, който се движел по ул. „Петър Берон“ в посока „Подлеза“, като по този начин му отнел предимството и реализирал ПТП.

Като последица от соченото транспортното произшествие на ищцата били причинени увреждания, както следва: контузия на гръден кош със силни болки и затруднено дишане, ожулване на дясно коляно, нараняване и силна болка в раменната част на тялото към дясната ръка, както и силен стрес и уплаха от преживяното, съпроводени с психически паник атаки. Същата сочи, че се возила на задната седалка на ударения автомобил, който бил в окаяно състояние, а в последствие и бракуван. Единствено заради това, че била с предпазни колани, за ищцата не настъпили и по-сериозни телесни наранявания.

Съставен бил Протокол за ПТП с пострадали лица № 1139р-1855/07.06.2021 г., който установявал вината на водача на МПС марка „Митсубиши Колт“.

За превозното средство имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователен договор – полица – BG/22/120001909110, валидна до 10.07.2021г., а при ответното дружество била заведена щета № 0902-1000-04-21-7456/2021 г.

Твърди се, че преди инцидента здравословното състояние на ищцата било отлично.

От инцидента насам обаче, за известен период от време не било добро. Дълго време М. чувствала силни болки в областта на гърдите и в опрделени моменти трудно взимала въздух.

Повечето време лежала на легло, тъй като изпитвала болка в областите, засегнати от 1 процесното ПТП. Дълго време не могла да изпълнява задълженията си на майка и домакиня.

И понастоящем не се била възстановила, тъй като имало моменти, в които отново изпитвала болка в гърдите. За ищцата се грижели близките й, но същата усещала, че им е в голяма тежест. Психическото й състояние също било увредено. Дълго време не могла да спи, събуждала се и преживявала случилото се. До скоро изпитвала и страх от возене в кола.

Непрекъснато си представяла, ако е загинала няма кой да полага грижи за децата й.

Поради всичко изложено сезирала застрахователното дружество с Молба вх. № 0902-1000-04-21-7456/15.07.2021 г. за изплащане на обещетение, но поради ниската стойност на предложеното такова, ищцата не се съгласила за уреждане на спора извънсъдебно, което породило интереса й от водене на настоящото дело.

Ето защо се поддържа искане да бъде осъдено ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 ‚Д“, (досежно първоначално сочения за ответник ЛЮБК. К. М., претенцията не е поддържана в хода на процедурата по чл. 129 от ГПК), да заплати на В. М. М., ЕГН:

**********, с адрес: ***************** сумата от 5000,00 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, а именно: контузия на гръден кош със силни болки и затруднено дишане, ожулване на дясно коляно, нараняване и силна болка в раменната част на тялото към дясната ръка, както и силен стрес и уплаха от преживяното, съпроводени с психически паник атаки, като резултат от настъпилото на 05.06.2021г. ПТП, предизвикано от ЛЮБК. К. М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие – 05.06.2021 г.

Претендират се и сторените разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор е постъпил от ответното дружество.

Сочи на допустимост, но неоснователност на заявената претенция.

Оспорва механизма на ПТП, а оттам противоправността на деянието и причинноследствената връзка с вредоносния резултат, като елементи от фактическия състав на деликтната отговорност. Не било установено и кому принадлежи вината за настъпилото произшествие.

Въвежда възражение за съпричиняване от страна на пострадалата поради непоставяне на предпазен колан в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП.

Спори по степента и тежестта на настъпилите неимуществени вреди, както и по твърдението, че ищцата страда от посттравматичен стресов синдром и влошаване на психичното й здраве, които да са в причинни-следствена връзка със събитието.

Претендираният размер на обезщетението бил значително завишен и неадекватен на реално претърпените вреди от една страна, и несъобразен с наличието на принос на пострадалия в настъпването им – от друга.

Оспорва се претенцията за лихва поради акцесорния й характер и следваща съдбата на главното задължение.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и оспорва от ответната страна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения на л. 4 и сл. от делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 05.06.2021 г., съставен от служител при ОД на МВР, е че е реализирано транспортно произшествие, при което участник 1 (МПС с рег. № КН 6697 ВТ марка „Мицубиши“, модел „Колт“) при завиване на ляво от ул. „Петър Берон“ към ул. „Ал.

Димитров“, при разрешен зелен сигнал на светофара, не пропуснал насрещно движещия се 2 участник 2 (МПС с рег. № КН 9827АР, марка „Мицубиши“, модел „Спейс Рънър“), който се движел по ул. „Петър Берон“ в посока „Подлеза“ като му отнема предимството и реализира ПТП.

В следствие на реализираното ПТП ищцата е претърпяла увреждания, заради което е изготвен Лист за преглед на пациент в консултатуивно-диагностичния блок/спешно отделение, ведно с допълнителен лист към него от д-р Бикова.

Представено е и заверено копие на болничен лист № Е20200503323, видно от който ищцата била в отпуск за временна неработоспособност поради поставена диагноза „изкълчване на раменна става“ в размер на 4 календарни дни, считано от 08.06.2021 г. до 11.06.2021 г.

Видно от Доклад по щета № 0902-1000-04-21-7456/15.07.2021г., ведно с приложената към него документация, представена от ответното дружество е, че изчисленото обезщетение за ищцата възлиза на сума в размер на 367,36 лв., от които 67,36 лв. – претърпени от нея имуществени вреди и 300,00 лв. – неимуществени такива. В тази връзка е представено заверено копие на Споразумение № 833/14.12.2021 г. за заплащане на посочената сума, неподписано от М..

За изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите С. Д. и В. Д.

Свидетелят Д. сочи, че при процесния пътен инцидент заедно с ищцата се намирали на задната седалка на автомобила. Били с поставени предпазни колани, когато усетила силен удар в колата отзад. Когато слезли от колата ищцата се почувствала зле, не можела да диша, получила задух и болка в гърдите. Заради това била откарана в болница, след което месец-два си стояла вкъщи на легло, защото не можела да ходи, т.к. състоянието й било тежко. В последствие ищцата се оплакала, че трудно диша, а за охлузванията по коленете слагала компреси. Пътният инцидент се отразил психически най-зле на Ваня, твърди свидетелят. Същата не могла да се грижи за децата си един - два месеца. Постоянно й се виело свят. Страхувала се от всичко. Имала притесняния, че като майка и домакиня не може да изпълнява домакинските си задължения и това я поставяло в паника. Според свидетеля ударът бил отпред и странично от страната на Ваня.

Свидетелят Д. също сочи, че е пътувал в колата, в която се е возела и ищцата през времето на настъпване на процесното ПТП. Твърди, че колата, която идвала по ул. „Петър Берон“ откъм подлеза, не им дала предимство, като ударила колата им в предна дясна част. Линейка не дощла, но ищцата била откарана в болница. Сочи, че последната не е могла да диша, „…така се беше свила цялата“.

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че след инцидента на 05.06.2021г. ищцата претърпяла следните физически травматични увреждания: мекотъканни контузии /натъртване на меки тъкани и болка/ в областта на гръден кош отпред върху гръдна кост и в областта на дясна раменна става. Експертът сочи, че е налице възможност уврежданията да са настъпили при процесното ПТП. Твърди се, че така описаните контузии водят до „по-лекостепенно“ и бързопреходно (под 30 дни) нарушаване на физиологични функции (болково затруднени движения на тяло и горен крайник в областта на раменната става), кото водят до „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, както и до „болка и страдание“. Досежно охлузването на дясно коляно вещото лице е приело вероятен период на възстановяване около 7-10 дни. При обичаен възстановителен процес (за какъвто се твърди, че е процесният такъв), контузиите подлежат на пълно възстановяване, като срокът за това зависи от степента на уврежданията: около 1-2 седмици при „най-леките“; 3-4 седмици – при „средно тежките“ до 5-6 седмици – при „потежките“. Към настоящия момент експертът констатира, че ищцата е възстановена от травматичните увреждания като съобщените от нея „все още налични епизодични болки в областта на гърдите и дясно рамо при натоварване и промяна във времето“ нямат 3 практическо значение за здравословното й състояние. Сочи се още, че контузията на гръдния кош не е била лекостепенна, а значително по-тежка – около 10, 11 дни след инцидента болката не е изчезнала или значително намаляла. Накрая вещото лице твърди, че според установените по ищцата травми не може да се направи категоричен извод за това дали същата е била, или не с предпазен колан. Установените по М. травми биха могли да се получат и при двата варианта – с поставен и без поставен предпазен колан.

Според вещото лице Сн. М., изготвила заключението по съдебно-психологична експертиза, ищцата е изпитала реакция на стрес, в следствие процесното ПТП и продължително разстройство в адаптацията, изразяващо се в дискомфорт от болката и страх за здравето и живота. Променен бил и жизненият й стил в личен и професионален план, като това нейно състояние продължило 5-6 месеца, съпроводено с промяна на възможностите за качествено социано функциониране и регрес в уменията за справяне в ежедневието.

Влошили се функциите й на домакиня и майка (особено значими в ценностната й система), което нарушило самооценката й и намалило успешното инегриране в социалната среда за период от 6 месеца. Наблюдавали се безперспективни мисли за бъдещето, свързани с професионалната реализация и способността й да се грижи да децата, повишено безпокойство и тревожност, нарушения в съня, както и в емоционално оценъчните функции на личността, особено интензивни в първите 5-6 месеца като и към момента не била възстановена в нормални граници възможността за спокойно придвижване с автомобил.

Нарушени били значими за ищцата житейски стереотипи, изпитвала несигурност, понижаване на самооценката, което на свой ред рефлектирало на начина й на общуване в семейния кръг. Това нейно състояние продължило по-интензивно 6 месеца след произшествието. Сочи се, че описаните симптоми не представляват същинска психична болест и не са довели до необходимост от специализирана психиатрична помощ. Към настоящия момент в значителна степен била преодоляна социалната дезадаптация и чувство за тревожност, но все още не било възстановено умението й да се рационализират страховете. Все още били налице епизодични проблеми с концентрацията и устойчивост на вниманието, което повишавало напрежението при шофиране и придвижване с автомобил.