Решение № 196 от 29.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева в присъствието на прокурора Албена Ист. Рачева като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600459 по описа за 2022 година

С присъда №14 от 22.06.2021г. по НОХД № 734/2019г. Софийски окръжен съд, НО, 6 състав е признал подсъдимия Р. И. Р. /със снета по делото самоличност/ за невинен в това, че на 13.07.2016г. през нощта, на първокласен път от републиканската пътна мрежа № 1 - в участъка между с.Трудовец и гр.Ботевград, обл. Софийска, в посока от с.Трудовец към гр.Ботевград, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Опел“, модел „Мовано“ с peг. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата чл.20, ал.2, изр.1-во от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, като се движил със скорост от 76 км/час, несъобразена с конкретните условия на видимост при движение в тъмната част на денонощието, на къси светлини на фаровете, по неосветен пътен участък, и по непредпазливост е причинил смъртта на велосипедиста М. П. Ц. от с.***, общ.***, обл.***, като го е оправдал по обвинението за 1 престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

За проверка на присъдата по делото е постъпил въззивен протест и допълнение към него от прокурор при СОП. В протеста поддържа, че присъдата е неправилна, необоснована и постановена в нарушение на материалния закон. Счита, че са събрани достатъчно доказателства по делото за това, че подс.Р. е извършил престъплението. В допълнението към протеста са изложени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Сочи се, че част от извършения от първия съд анализ на фактите по делото бил неправилен, неправилни били и формираните въз основа на него правни изводи относно обективните признаци на деянието, довели до оправдаване на подсъдимия. Решаващият съд бил оценил доказателствата в разрез с действителния им смисъл, като неоснователно дал приоритет на едни и е игнорирал други.

Първоинстанционният съд не е обосновал защо кредитира заключението на една от назначените по делото автотехнически експертизи. Счита, че е следвало да се приемат като обосновани изводите на повторната автотехническа експертиза, че технически съобразената скорост, с която подсъдимия е следвало да управлява автомобила, за да може да спре и избегне удара с велосипедиста, е около 44 км/ч., както и обясненията на подсъдимия, че е предприел аварийно спиране на управлявания от него автомобил в момента на удара с велосипедиста. Като меродавен следва да бъде приет изводът на вещите лица Д. и П., според който велосипедът се движил в права линия, а 19° ъгъл се дължи на конструкцията на товарния автомобил, в частност на контактуващата му повърхност при удара - на закръглението на предната му броня. В КАТТЕ липсвал извод, че в този случай не се образува същата линия между главата на велосипедиста и деформациите по предното стъкло на товарния автомобил, съответно че при подобен удар констатираните деформации са невъзможни. Същественият момент, без който ударът не би настъпил, е била избраната несъобразена скорост на подсъдимия Р. И. Р.. В допълнението към протеста се поддържа, че са доказани обективните и субективни признаци на престъплението по чл.343, ал.1, б“в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и по никакъв начин не се установява, че подсъдимият е действал правомерно. Направените в тази насока изводи не кореспондирали на заключенията на експертизите. Поддържа, че подсъдимият е могъл да предотврати настъпването на ПТП, ако е бил съобразил скоростта си на движение с конкретната видимост и е възприел намиращия се в неговата лента велосипедист. Моли да бъде отменена присъдата и бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв.П.

П. от САК, повереник на частните обвинители И. С. Ц. и Ц. П. Ц.. В жалбата се твърди, че фактическата обстановка по делото е напълно изяснена. Счита, че причината за настъпилото ПТП се дължала изцяло на субективните действия на подсъдимия, който не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, като ПТП-то е било предотвратимо при условие, че същият непрекъснато е контролирал управляваният от него автомобил. Оспорва приетото от съда, че причината за това било внезапното пресичане на траекторията на товарния автомобил от велосипедиста, при което подсъдимият нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че велосипедистът внезапно и рязко ще се отклони в неговата посока и ще навлезе в коридора му за движение. Тези мотиви се опровергавали и от обясненията на самия подсъдим, който сочел, че изобщо не е забелязал велосипедиста, макар да е имал такава възможност, както и да намали скоростта на автомобила. Същият твърдял, че е започнал да увеличава скоростта на автомобила, превключвайки от пета на шеста предавка.

Това се потвърждавало от факта, че преди удара подсъдимият не е задействал спирачната система, за да намали скоростта или да спре, а я задействал едва след удара, а смъртта на пострадалия е настъпила веднага вследствие причинените му тежки увреждания. Счита, че подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП, поради което не може да се оневинява за настъпилите общественоопасни последици. Присъдата не била съобразена с ТР № 28/84г. по н.д. №10/84г. на ОС на ВС и трайно установената практика на 2

ВКС. Счита, че в случая е неприложим чл.15 от НК, тъй като подсъдимият не е изпълнил задължението си за движение със съобразена скорост. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс.Р. да бъде признат за виновен и осъден по обвинението.

С въззивния протест и въззивната жалба не се сочат и представят доказателства, не се правят доказателствени искания.

Присъда № 14 от 22.06.2021г. по НОХД № 734/2019г. на СОС, от която са останали недоволни държавното и частното обвинение, е била вече предмет на въззивна проверка по повод на така постъпилите протест от СОП и въззивна жалба от частния обвинител. След проведено въззивно производство, с присъда по ВНОХД № 1053/21г. САС, НО, 5 състав е отменил посочената присъда на СОС и е постановил нова, с която е признал подсъдимия Р. И. Р. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и му е наложил наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил с три годишен изпитателен срок.

По повод на постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимия Р., с решение № 68 от 09.05.2022г. по н.д. № 246/22г. ВКС, първо наказателно отделение, е отменил въззивна присъда № 18 от 20.10.2021г., постановена по ВНОХД № 1053/21г. на САС, НО и е върнал делото за ново разглеждане от същия съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание по чл.327 от НПК.

В закрито заседание по реда на чл.327 и сл. от НПК, като взе предвид указанията, дадени в отменителното решение на ВКС във връзка с новото разглеждане на делото, настоящият САС не намери необходимост да допусне разпит на подсъдимия или събиране на други доказателствени материали.

В пледоарията си пред въззивния съд представителят на САП поддържа подадения протест от прокурора при СОП срещу присъдата на Софийски окръжен съд. Счита, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Поддържа, че са събрани доказателства, че подсъдимият е имал възможност да възприеме наличието на велосипедист в зоната на платното за движение, когато челната част на т.а. е била най-малко на 60 м от мястото на удара. Счита, че не се касае за „случайно деяние“, тъй като нощно време водачът е трябвало да управлява автомобила с такава скорост, която да е в съответствие с разстоянието на видимост на светлината на фаровете. Моли присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен и му бъде наложено съответно наказание.

Повереникът адв.П. в пледоарията си пред въззивния съд поддържа казаното от прокурора. Сочи, че подсъдимият е управлявал автомобила със скорост, която не е била съобразена с всички условия. Съобразената скорост е била 56 км/ч. Подсъдимият преди да настъпи ударът не е предприел никакви действия по намаляване на скоростта или да спре. Причината за ПТП 3 се дължи изцяло на субективните действия на подсъдимия, който не е контролирал непрекъснато управлението на МПС и сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП. Счита, че в хипотезата на чл.20, ал.2, пр.1 от ЗДвП няма основания за приложение на чл.15 от НК, тъй като подсъдимият не е изпълнил задължението си да се движи със съобразена скорост. Моли да бъде отменена присъдата и бъде постановена нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен и му бъде наложено съответно наказание.

Частния обвинител Ц. Ц. поддържа изцяло заявеното от повереника си.

В пледоарията си пред въззивния съд защитникът на подсъдимия Р.

- адв.В., поддържа, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на първоинстанционната присъда. Сочи, че съдът е изяснил фактическата обстановка, направена е подробна преценка на събраните доказателства. Моли да бъдат взети предвид указанията, дадени в отменителното решение на ВКС и да бъдат обсъдени експертизите по делото.

Излага доводи относно поведението на пострадалия велосипедист, който като участник в движението е допуснал множество нарушения и е пресякъл траекторията на движение на т.а. Позовава се на принципа за очакваното правомерно поведение на останалите участници в движението. Сочи легалната дефиниция на понятието „препятствие на пътя“ и поддържа, че в конкретния случай не е установено наличието на предвидимо препятствие, пред което водачът е следвало да спре. Сочи, че по делото има доказателства, че в района на местопроизшествието има велоалея, която е следвало да бъде използвана. Моли да бъде потвърдена присъдата на СОС.

Подсъдимият Р. в лична защита поддържа казаното от защитника си.

В последната си дума подсъдимият Р. моли да се потвърди присъдата на СОС.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени изложените във въззивния протест и допълнението към него, както и във въззивната жалба и допълнението към нея доводи, като се съобрази с указанията на ВКС, дадени в отменителното му решение, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на 4 чл.314 от НПК, намери следното:

Първоинстанционното производство е протекло по предвидения в чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.1 от НПК алтернативен процесуален ред предпочетен от подсъдимия. Пред съда той, както и останалите участници в процеса, визирани в посочената разпоредба /в случая неговият защитник, частните обвинители и техния повереник/, са дали съгласие да не се провежда разпит на следните свидетелите - Ц. Ц., И. Ц., И. И., Н. Н., А. Й., Х. М., и на вещите лица - д. Т. и д-р М. А. / изготвили СМЕ на труп/, В. Д. /изготвила СХЕ/ и И.

Д. /изготвила две СМЕ на веществени доказателства/ и при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите от разпит и експертни заключения от досъдебното производство. Съдът от своя страна констатирайки, че съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда предвиден в НПК, с определение по чл.372, ал.3 от НПК, е одобрил така изразеното съгласие, респ. по реда на чл.283 от НПК е прочел показанията на посочените свидетели и заключенията на посочените експертизи, прилагайки съкратената процедура на съдебно следствие в избраната от подсъдимия форма. Отделно от така приобщените по делото доказателствени източници, в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие са събрани следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателства - показанията на свидетеля Л. Ф., способи на доказване - автотехническа експертиза /л.64-67 от д.пр./, допълнителна автотехническа експертиза /л.24-242 от д.пр./, трасологична експертиза /л.92-99 от д.пр./, комплексна СМАТЕ /л.69-76 от д.пр./, допълнителна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /л.69-76 д.пр./, комплексна автотехническа и трасологична експертиза, допусната от СОС и писмените доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие; фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие; протокол за доброволно предаване с копие от журнал на ФСМП Ботевград и копие от тетрадка; протокол за химическа експертиза; талон за медицинско изследване; протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество; справка за СИ преминали ПП в мястото на постоянно обзавеждане - анализатори на алкохол; фишове за спешна медицинска помощ; протокол за доброволно предаване с копие на СУМПС и копие на контролен талон; талон за медицинско изследване; препис-извлечение от акт за смърт; удостоверение за наследници;